Сред сенките на нощните дървета, едно пътуване в тъмните ъгли на психиката, в което напредваме стъпка по стъпка и по един естествен начин приемаме разкритията, които могат да се видят само на лунна светлина в мрака…
Последното пътуване на Тео Буковски в скритите страни на съзнанието…
където разказът тече прецизен, точен, концентриран в онези моменти, които извайват състоянията, създават емоции, понякога изненадващо поетични.
Когато мракът е сгъстен (Последният дъжд на декември) и вече нищо не може да задържи съзнанието на Джил, което бавно изтича в ужаса на електрошоковете, последните нейни видения са тежките дъждовни капки, които довеждат зимата. Поезията е част от тъгата, от страданието, от болката. И тя е, която извежда болната душа навън и нависоко…
Фантастика, психологическа проза, криминалистика… жанровете се преливат по един естествен начин, създавайки една единна реалност, в която потъваме и възприемаме всичко почти визуално, реално, звуково и цветово. Един филм, който тече пред очите ни и в който сме транспортирани самите ние. И действието потича в първо лице… с една психологическа дълбочина която създава различните пластове в които се развива действието, което не е никога едно очаквано последствие на хода на събитията, а приема неочаквани завои и произтича именно от онези дълбоки пластове които изграждат съзнанието и които автора загатва, бележи като петна, привличащи вниманието в едно живописно платно.
Тео Буковски ни въвежда и в материя която добре познава, медицината, последните открития в новите супертехнологии, които кръстосват природната материя с видоизменения в биологията, чиито опасности се развиват непредвидимо. Суперматерия , която изяжда пластмаси… и ни изяжда ( Протозои, Колекция от гении ). Една тъмна действителност, в която се преливат крайностите и парадоксите на наученя прогрес, така както бива направляван от незнайни сили. И все пак, авторът успява да ни изненада с брилянтно чувство за хумор, което се появява често парадоксално там, където ситуацията е съвокупност от събития.Така гамата от емоции намира своя пълен спектър, а изненадата стои зад ъгъла и ни привлича до следващото пътуване, за което отсега искаме да си осигурим билети.
Мина Беер, доктор по изкуствознание, художествен и литературен критик