Интервю с дизайнера Александрина Валенти за излизането на новата ѝ стихосбирка „Бривидо“
Талант, страст, въображение, честност и палитра от изкуства – успяват ли тези щрихи да скицират Александрина и какво би добавила?
Бих добавила благодарност за фундаменталните контури на образа на Валенти, а Александрина продължава на друго платно, като допълнение към портрета.
Обичаш да се вглеждаш в лицата на хората. Кое е по-трудно – да ги разкажеш или нарисуваш?
И двете са ми любими предизвикателства. Разполагам с едно вградено устройство в себе си (за добро или зло), с което умея да усещам вибрациите на хората, да предвиждам такта на мислите и действията, и почти винаги да зная какво следва, казвам почти, защото понякога забравям да го включа в зарядното, или пък някой успява да му “спре тока” – тъкмо той става интересен за разказване/рисуване.
Тук няма как да не се сетя за така любимата реплика на Модиляни „Щом позная душата ти, ще нарисувам очите ти“… Онези очи, които зеленеят измежду страниците на „Бривидо“.
Живееш между Италия и България, как би ги описала с по една дума?
„Alba” / “Tramonto” (в превод от италиански: Изгрев/Залез)
„Бривидо“ е твоята втора поетична книга. Колко голяма тръпка е поезията?
8 на 270 градуса.
„Изпреварихме света, времето, сезоните“ – има ли нещо непосилно за влюбения човек?
Непосилно е да се приземи, нека го оставим да лети – толкова съвършено красив е такъв, в този иначе така несъвършен свят.
С какво се римува любовта?
Сякаш с песента… на Челентано и Мина – „A un passo da te”.
В кресчендо или в диминуендо трябва да се пише за болката?
В диминуендо можеш да изтръгнеш ползите от нея, но истиността ѝ лежи в кресчендото.
Описваш много въздействащо, много пълнокръвно любовта. А как би я нарисувала?
С ескиз право в гърдите. Лице, чиито форми никой не вижда изцяло, а само припознава с онези, които пази в сърцето си. Може и пръски акрил в нюанси на зелено море. Малко кори от лимон, сушени 27 дни под слънцето на Тоскана. В случая без „щипка“ нарцистично перо, което да пада в десния ъгъл на картината, защото Любовта е за и от всеки.
С кой стих би поздравила читателите за днешния красив празник?
Пожелавам ни винаги да се усещаме обичани от своето „място за оставане“.
Нощем сънувам, че все още
съм твоето място за оставане,
че е твърде рано да те напусна.
Има само още няколко часа
преди да се вдигне меката нощница на зората.
Чуй бърборенето на дъжда –
целувките ни се стичат
по замъглените прозорци.
Александрина Валенти
~~~~~
~ Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. Изобщо. С меланхолично-празничен жест конструира сбъдването и несбъдването, теченията и стеченията, тъгата и възторга. Превъзмогва ги до синьо в себе си. Прави го акустично, акапелно и важно. С тотален апарт към света. Без да се стеснява от околните. И всичко това – за да реставрира любовта във всичките ѝ форми. Без изключение. ~
Елин Рахнев, редактор
https://www.biblioteka-bulgaria.bg/product/brivido/
Интервюто подготви Зарина Василева, PR
Фотографии: Мария-Антоанета, Инна Петкова