Zuzi ИЛЮСТРАЦИЯ КОРИЦА сайт

Капан за сънища – поезия от Дарина Шопова и Любомир Кючуков

Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.

Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.

Любомир Терзиев, редактор

Радослав Христов (3)

(Извън)градски човек – поезия от Радослав Христов

Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му – полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце… Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето.

Ива Спиридонова, редактор

IMG_0947 КОРИЦА 3

„Нищо не може да се върне назад – улицата е еднопосочна“ – Лъчезар Ангелов

„Раждането ни е the point of no return за всеки един от нас. Някъде по-далеч или по-близо в края на еднопосочната ни улица ни очаква Атропос – най-старата от мойрите, за да отреже нишката на живота ни. Всяка крачка ни приближава към нея. Докато извървим едно неизвестно за нас разстояние по улицата на живота ни, ние трябва да направим всичко – да станем добри хора, да дадем на другите около нас онова, което сме длъжни да им дадем, да обичаме, да мразим, да създадем деца, да ги възпитаме, да творим, да унищожаваме, да вземем всичко, което можем да вземем от живота…
С други думи, трябва да изживеем пълноценно годините през които ще ни преведе по-малката сестра на Атропос. Тези години все пак са преброени, въпреки че никой от нас не знае колко точно ще бъдат те. Трябва да бъдем бързи, да живеем бързо. Така можем само да спечелим от интензитета с който живеем..“

291096465_1374976212994694_6444893035732134341_n

Спасителна песен – поезия от Петя Цонева

С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат.
Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш,
че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.

Визия 2

В очакване на… „Мистериите на Алис. Вълшебната гора“ от Вели Константинова

„Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обвити в светлина, бавно вървяха най-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси глава и пак погледна. Те бяха истински! Облечени в дълги бели рокли и препасани с направени от зелени растения колани, феите вървяха плавно, сякаш някаква невидима сила ги носеше напред.“

Визия

(Не)възможна история (откъс) – Васил Велков

Този път настана гробна тишина, защото хората не вярваха на ушите си. Всички бяха чували за Свещения кръст, но никой не бе го виждал. Това което се разказваше като легенда от уста на уста, излезе вярно и невероятната истина шокира развълнуваната тълпа. Говореше се, че тази безценна реликва е направена от кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос, сякаш подарена от самия Господ Бог. Затова цялата долина процъфтяваше и никога не падаше под робство. Даже черната чума, която върлуваше и взимаше хиляди жертви из цяла Европа, не смееше да мине оттук, а ги заобикаляше. Но това беше само мълва. Досега.

Лъчезар Ангелов 1

Стюард на мъртвите – Лъчезар Ангелов

Прибирам се вкъщи и до сутринта мисля за това колко малко знаем един за друг и колко дълбоко са скрити мечтите ни. Вярно е, че понякога споделяме някои от тях с хората, които обичаме и на които вярваме, но най-големите ни мечти остават дълбоко заровени в душите ни. Остават само за нас. Разбираш ме добре, нали?

Всички