IMG_7153

Вярата на Симеон Аспарухов

ВЯРА Заради какво ли в гърдите ни все така натежава? Когато не ключът, а ние ръждясваме зад бравата, когато заради един трофей много други предаваме, като отсъстваме и не окуражаваме с вяра. С Вярата. Така натежава ни и когато болката приближава у приближени – сочим им слънцето, а се смаляваме. Когато нечии маниери в слепота […]

CASABLANCA SCENE

Да отидем на кино със Стефка Петкова

Всъщност доста актуална тема напоследък засягаш още в първото стихотворение от книгата си – „Номинация за Оскар“. Как мислиш, дали всички ние играем роли?

Изключая играенето на роли в живота, когато човек представя поведение, различно от присъщото си, смятам, че… може би наистина имаме свои роли в този филм – „Животът“. И всеки играе тази, в която е най-добър, подбрани и разпределени в един небесен кастинг.

IMG_6363

24-ти май – празникът на словото, което ни съхранява през вековете

Празник е! Днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24-ти май. Честваме създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още като Солунските братя. Преводите на Библията двамата братя записват на глаголица. А празникът се чества официално в страната ни още от 1851-ва година, благодарение на родолюбивото […]

Тъй рече Маргарита: Празник е сега, пейте, роднини!

Всяка година е едно и също – трескавата подготовка за абитуриентския бал на изкласилото чедо за почва още преди да е изкласило. Майката и бащата, родата като цяло трупат пари, вземат заеми, правят уговорки за платове от чужбина и наемане на луксозни автомобили. Зер масраф си е, зер махалата цяла сега нази гледа, зер трябва […]

1621172106487

Димитър Пенчев – за вървенето и вярата

  „Повярвах. Повървях“ – накъде и в какво? Повярвах в Любовта, Повървях по Пътя към Нея, който път се оказа с много разклонения, а за тях впоследствие разбрах, че са отсечки, оформящи главния такъв и много по-дълъг, наречен Живот. Вярно ли е, че човекът е човек, когато е на път? А когато е повярвал отива […]

Михаил

Михаил Калдъръмов – „Бавни планини“

  В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето създават дом за бездомния свят. А човекът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи как да върви бавно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до вечност. Преминава през бойно поле от ненужности, съзерцава живота, за да […]

Тъй рече Маргарита: Не бъркайте българската филология с филолиготии, моля!

Не би трябвало, ама все още ме учудва гордо-пренебрежително изречената фраза „Аз съм филолог…“, ерго – подредил/а съм си книгата, мога да пиша гениални стихотворения, перфектен редактор съм, коректорството е фасулска работа… абе аз съм алфата и омегата на писането, поправянето, книгоиздаването, литературната критика, фило логос парекселанс! Снизходително-насмешлива усмивка се изписва сама на лицето ми. […]

pechatnica

Печатница „Симолини-94“

От създаването си през 1994 г, печатница Симолини-94 предлага на своите клиенти висококачествен печат на книги, листовки, брошури, списания, календари и др., както и всички видове довършителни и книговезки процеси. Благодарение на дългогодишния опит на ръководния екип, производственият процес е организиран така, че да осигури отлично качество на печатния продукт при максимално кратки срокове и […]

Борислава Манова и нейният дебют „Дяволът носи праВда“

„Разбирате ли, важно е да подчертая, че стиховете са незаконното дете на любов, а не просто на връзка – връзката се строи с главата, любовта – със сърцето, по някакви неведоми и нелогични закони. В този процес често главата решава в полза на разума и така погубва дълбоки и необясними свръзки между отделните индивиди, които е иначе толкова трудно да се създадат в отношенията насила. Както цитираше тогавашната ми муза, „Только раз бывает в жизни встреча “ („Само веднъж в живота се случва (такава) среща.”) А задачата на поезията се състои в това да съхрани загубените, ефимерните, преходните неща, да ги препарира и хербаризира в хода на историята.“ – Борислава Манова

background-1995010_1920

Пенчо Славейков. Мара Белчева. Индивидуалността, творческият акт, изворът на вдъхновението.

Твърде важен, неповторим, крайъгълен камък за българската литература, Пенчо Славейков се превръща в нейна нова, модерна, европейска посока. Предпоставка за отгледаното съвършенство на творческата му личност е, разбира се, личната му трагедия и физическият недъг, подтикнал го към богат вътрешен живот и живеене не само за изкуството, но и предимно вътре в него. И той, човекът, който поставя основите на индивидуализма у нас, е съвсем логично да достигне до един от най-важните за твореца въпроси – къде се крие изворът на вдъхновението? Неизчерпаем ли е? Откъде се подхранва? Е ли възможен животът „На острова на блажените“?

Всички