Как се чувства поетът днес – като крал или като придворен?
Още с първия си въпрос ми давате възможност да зачекна една важна тема – гении като Александър Вутимски, Пеньо Пенев и Радко Радков не се изучават в гимназиалните класове. Според мен поетите, а и писателите, които са добили широка популярност и с охота обикалят телевизиите и пишат в социалните мрежи, трябва да се обединят и да спрат да публикуват – докато споменатите автори не заемат полагащото им се място. Неслучайно казвам и писателите – повечето разбират от поезия, а и те могат да добавят към моя списък творци от своята област, защото със сигурност в нея също има забравени или забранени такива.
Само поезията ли може да подреди хаоса в делника?
Много, много рядко се случва да чета проза, трудно ми е да намеря подходящ текст. Пък ако започна да търся по-задълбочено, ще ми липсва време за писане и четене на поезия – неща, които са ми приоритет.
Какви бяха първите Ви стъпки в света на поезията?
Бях в 8 клас, когато започнах да пиша. В стиховете ми и тогава имаше добра мелодичност, но още не познавах сонетната форма.
Как се роди псевдонимът Ви?
Идва от трънското село Боховà. Били сме от чорбаджийско коляно, родоначалникът се е казвал Янко Бурназов. Думата „бурназ“ има две значения – 1. човек с голям нос, 2. надменен човек. В това ми разклонение на рода няма хора с големи носове. Дали обаче наистина сме били надменни, или съселяните са ни смятали за такива, не зная.
Преодоляване вместо бягство – колко храброст е нужна и откъде я черпите?
Най-вече от родовата си история. Толкова хора са се борили, за да се стигне до мен! Още не съм им се отблагодарил докрай – но скоро ще опиша всичко, което знам за потеклото си, ще посоча кой на коя снимка е. Ще го сторя на тези години, защото някои мои познати все отлагаха и умряха сравнително млади… Други пък са живи, но с деменция…
Богатите с духовното щастливци ли са или самотни рицари?
Задължително първо са самотни рицари, а имащите късмет се превръщат в щастливци.
Какво е най-важното в стиха?
Както стана ясно – мелодичността. Нямам представа в каква стъпка пиша и как се наричат другите неща, които постигам в словото. Аз съм като певец, който не знае нотите, но умее да пее.
А в превода?
Най-важното е да имаш талант, не стига само да си поет. Трябваха ми към 15 години, за да дадат усилията ми плод. Фактът, че Венцеслав Константинов ме подкрепяше буквално до последно, обезсмисля това да отговарям пространно.
За какво мечтае един поет?
Мечтая да срещна стойностна жена и да давам от себе си, не само да получавам. Мнозина търсят само второто в една връзка. Въпрос на избор.
~~~
Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, (изд. „Библиотека България“), Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.
Линк към книгата: Оставайки с духовното богат – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)
Фотографии: Библиотека България