Мълчанието на сърцата е предупреждение за взрив. Такъв, който ражда думи. Талантливи и безмилостни, гневни и нежни, ефирни и тежки. И всичко това в една книга, наречена „Без(Д)умие“. Там, където всички ние можем да се открием и да онемеем, защото животът преди всичко е глагол.
Нищи сме, казва ни Красимира Макавеева – когато отричаме обич, когато отритваме слабия, когато забравяме, че времето е най-справедливият съдник, а пясъчният ни часовник е в ръцете на Бога. Имаме нужда от приказки, когато сме стигнали до липсата на думи, а те си отиват, дойде ли твърде голямата болка. И чакаме онази неделя, която отново ще ни накара да повярваме в чудеса. Като временен остров на спасението, като последен възможен предел, като антракт в пиесата на живота, който е такъв, какъвто е, с нас или без нас.
Единствената константа сред тези страници, а и изобщо, е любовта. А тя съществува и без думи. Понеже преди всичко е безумие. Подирете се там, където говори сърцето. В едно „Без(Д)умие“, най-честният възможен разказ за живота ни.
Ива Спиридонова