Ако няма щурци - Цвета Иванова

  10 Април 2020, 08:34           326        0

 


 

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
сетивата ми пилят с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.

И бучат гласовете на идващи страшни беди,
мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови
и ме блъска към бездната. Само че няма звезди,
а зловеща тъма, след която умира надеждата.

Как със голи ръце да възпра този дяволски звук?
Стърже право в душата ми грозният марш на победата.
Имам право да вдигна в протест деликатен юмрук,
ала кой ще го види, когато сърцата са ледени.

Разрушителен шум. Но в ръката ми тихо блести
любовта като музика. Значи не съм се изгубила.
Тъжно мое щурче, ще разтворя юмрук, ала ти
до небето иди и свири. За последните влюбени.

 


© Цвета Иванова, "От болката ми е светло", 2020

 

коментари

Добави коментар