Алеко Константинов – убитият Щастливец

  13 Януари 2020, 11:04           2022        0

 

Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 13 януари 1863 г. (по стар стил на 01.01). Тогава градът е един от центровете на търговията и просветата. Бащата – Иваница Хаджи Константинов, е заможен търговец, а майката умира рано. Алеко расте покрай леля си и частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. За кратко е редовен ученик в Свищовското училище, после продължава да учи в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война е писар в канцларията на свищовския губернатор. Там се научава да пуши. Също така се смята, че по това време са написани и първите му стихотворения. При обявяването на Санстефанския мир, Алеко е вече на петнайсет години и заминава за Русия.

През 1881 г. завършва средното си образование в южнославянския пансион на Теодор Минков в Николаев. Оттам са изпратени стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо?“ (1881), които са публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. Тогава започват да се формират либералните, по-късно еволюирали в демократични и парламентарни, възгледи на младия Константинов. Алеко завършва успешно „Право“ в Новоросийския университет в Одеса. Проявява пристрастия към политиката на Петко Каравелов, към операта и цигулката, към Пушкин и Тургенев.

През 1885 г. се завръща в България и бива назначен в Столичния окръжен съд, а после и като помощник прокурор в Апелативния съд. Баща му и две от сестрите му умират от туберкулоза. Негови най-близки другари, след траура и по-късно, са членовете на оная група интелигентни хора, учили в Русия, която бива кръстена "Весела България" и душа на която е сам Алеко.[1] Прокурорската работа обаче, се оказва непосилна за Алеко в сложната политическа обстановка и само няколко години след започването на кариерата си, през 1888 г., той бива уволнен. Константинов защитава Никола Касабов, осъден на затвор поради несъгласието му със Захари Стоянов. След уволнението Алеко и самия Стоянов, тогава председател на Народното събрание, си разменят нападки във вестниците „Свобода“ и „Търновска конституция“.

След тази случка Алеко Константинов работи за кратко като адвокат на свободна практика и преводач на стихове от руски и френски за списанието на П. Каравелов „Библиотека „Св.Климент“. Също за кратко става съдия в Софийския апелативен съд. На тази длъжност е между 1890 и 1892 година. Оттам е уволнен за втори път по политически причини. Този път, покрай обвиненията на Екатерина Каравелова и Петко Каравелов и неразбирателствата им със Стамболов. След второто си уволнение, Константинов отново се опитва да упражнява адвокатската си професия, като често защитава бедни хора и остава без хонорар. Петко по това време е в затвора.

Щастливеца, както често го наричат, постепенно оставя на заден план съдийството и адвокатството, обръщайки се към пътешествията и писането – две от най-големите му страсти. Той посещава Париж, Прага, САЩ и много градове в България. Появява се първата му зряла творба – „До Чикаго и назад“ (1893г.), където той разгръща писателския си талант. По повод на тези пътувания, заедно с политическата обстановка в страната, е написана и най-популярната му и значима книга – „Бай Ганьо“. Какво пише в поредицата от фейлетони и кой е бай Ганьо, знаем всички. Този Алеков герой и до днес е нарицателно за най-неприятните характеристики в българската народопсихология.

Хижата и местността „Алеко“ на Витоша са кръстени така, защото именно Алеко Константинов поставя началото на организирания туризъм у нас, с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година. Той създава и първия Български туристически съюз.

През целия си живот Константинов сътрудничи на пресата и бурно изразява убежденията си по най-различни въпроси. От създаването си през 1994г., вестник „Знаме“ е орган на демократичната партия, като Алеко публикува там фейлетони, пътеписи, дописки и статии. Той създава над 40 фейлетона, повечето от които са отклик на действителни събития и осмиват действащи лица в българската политика, най-често консерватори. Най-известни са „Разни хора, разни идеали“, „Страст“ и „Честита нова година!“.

Именно от фейлетона „Страст“ идва прякорът „Щастливеца“, а по-точно от изречението: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки, да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи, обаче, да съхраня своето царствено величие.“

След завръщането си от Чикаго, Алеко бива въвлечен още по-надълбоко в политиката. Става член на опозиционната Демократична партия на Каравелов през 1896г. През същата година Константинов защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“, с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет.

За съжаление, Алеко не доживява своята 35-та годишнина и възможността да преподава. Както се оказа, Бай Ганьо може не само да „омаскарява“ своите опоненти, но и да ги убива от засада. Както застрелва собствения си автор край село Радилово уж „по погрешка“.[2] (Панайотов: 153)

Оттогава датира най-мрачната ни традиция: едни от най-бележитите творци на българското слово да стават жертва на политическо насилие. (Филип Панайотов)

Алеко Константинов умира на 23 май (по стар стил на 11-ти) 1897 година. С неговия приятел и съпартиец, Михаил Такев, се връщат от Пещера, пътувайки с файтон през нощта.    Край село Радилово, Алеко бива убит от наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов. Куршумът всъщност е предназначен за Такев, а убийството, смята се, е по нареждане на радиловския кмет Петър Минков. Така страната ни губи един значим сатирик, обществен деятел, демократ и интелигент. Защо на няколко пъти в българската история велики личности биват предадени или убити при спорни обстоятелства, не може да се каже. Но едно е сигурно – творчеството им остава безсмъртно.


[1] Арнаудов, М. (2004). „Алеко Константинов“. В Библиотека "Български писатели" Т. V, под ред. на А. Вачева, LiterNet, Варна.

[2] Панайотов, Ф. (2008). Вестници и вестникари. Захарий Стоянов, София


коментари

Добави коментар