Александрина Валенти: "Аз съм един от малкото честни хора, които някога съм срещала в живота си."

  12 Април 2019, 10:56        0

Снимка: личен архив

 

Александрина Валенти е родена на 24.04.1992 г. в град Варна. Завършва 4 ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ с профил испански език, след което бакалавърска програма по Журналистика в София. Учи магистратура “Визуален и иновативен дизайн” в “Rome University of Fine Arts”, Рим, Италия. Занимава се с рисуване, фотография, поезия, проза. Работи като графичен дизайнер и журналист. Нейни стихове са публикувани в редица онлайн списания за поезия, като “Кръстопът”, “Нова асоциална поезия”, както и други сайтове за култура и изкуство.

 

Много ни харесва как тя говори за себе си: "Обикновено в умът на умен човек най-редовно прииждат най-глупавите мисли, но аз съм един от малкото честни хора, които някога съм срещала в живота си. Обичам красотата, следователно обичам Италия.

Миналото се е вкопчило в мен с изящните си златисти нокти. Рисувам, когато съм в хармония; пиша поезия, когато не умея да балансирам духа.  Нямам време да пиша кратко, ала се старая да намирам такова.

Накъсо - "работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време".

 

 

Какво означава АМАРКОРД?

 Онова, което остава. Спомените.

Поезия ли са вълните в морето?

 Чии вълни, в какво море – там може да се случи поезията.

Когато пишеш спомняш ли си или сънуваш?

 Някой друг ме сънува, все още не се е легитимирал.

Пролет, лято, есен, зима.. а след това?

Пак, докато търпението държи.

Как би изглеждал през обектива ти Август в мустаците на една котка?

Салвадор Дали, яхнал четка пред лазурното платно на Порт Лигат.

Кой е виновен за самотата у смъртния?

Кой е виновен за природните бедствия?

Разкажи ни за стъпалата на площад „Испания“.

Със сигурност, в следващото заглавие от мен.

Живот, развод, брак или просто Марчело Мастрояни?

Марчело и нито дума за развод с живота.

Записките на Превер?

Три клечки кибрит, с които мига лятото.

Слънцето или момичето показват времето?

Ние показваме времето, то ни отразява.

Звученето на кои дни обичаш: на блуса, на Хендрикс или Depeche Mode?

Онези на режим без звук, обичам да се предизвиквам, а за тях е нужно да бъдеш особено рафиниран.

 

Как ще нарисуваш циганското лято?

Отлагам се в солените ти устни

и в безпокойството на твоя глас –

дълбокия въртоп на обаянието

 

Синьото в АМАРКОРД синьото на морето ли е? А оранжевото портокалово ли е?
Синьото е една по-осъзната и силна сетивност към заобикалящото, поради която оранжевото се появява като необходимост.

На кой кораб се качваш, когато емигрираш от себе си?

На Титаник. Подобни кораби потъват, аз далеч не искам да емигрирам от себе си, напротив, себепознанието е най-висшата форма на познание и жалко за тези, които не се спускат стремглаво към него.

Какво е общото между теб и гръцкия кок на баба?

Фуркетите.

Какво ти написаха очите на Декември?

Честност. Основополагащото нещо в живота ми е да казвам и да чувам истината, ако нея я няма, без значение дали е удобна – всичко безвъзвратно си отива. Дон Кихотско вярване е, зная.

Кога обичаш?
Опитах се да си се представя необичаща и видях една утопия, в която живеят много хора, непримирили се със себе си, но за мен нямаше място там. Обичам винаги.
 

Можеш ли да побереш живота си в куфар?

 Ако куфарът е голям и има вентилация.

Quo Vadis?

Избирам да вървя по непознатите и трудни пътища, те провокират да разгръщаш потенциала си, а за моя няма граници.

Врата накъде е АМАРКОРД?

Отвъд.

 

Интервюто подготви Ива Спиридонова.

коментари

Добави коментар