Ана Цанкова – археологът на болките

  23 Септември 2019, 12:44           363        0

Снимка: Светослава Мадарова

 

Белезите, веднъж издълбани, остават завинаги. Веднъж написани – също. За да прочетеш историята на раните, се превръщаш в археолог на болките. Ана Цанкова дълбае много надълбоко, в тъмното на душите, за да открие светлината, струяща от нашите белези. И безпогрешно разпознава тъкмо тези, от които поникват криле. В себе си и в нас.

Тя записва истини, срещу които нищо не помага, създава пътища между живота и смъртта, и всеки от тях минава през човека. Онзи, разпнат на думите, осъден от мислите, грешен и свят едновременно. Обратно на посоката на едно свое стихотворение, Ана излага на показ най-интимните ни части, местата, където е поразена душата. И търси криле, винаги търси криле. Факт – ако сме опростени, се превръщаме в ангели. Може би тъкмо това прави тя – опрощава греховете ни с поезия. И в стиховете оставаме единствено ние, а:

„самотата живее с болката

в едно друго стихотворение”

Самотата на белите гълъби звучи като джаз за душата, „себеписанието” е акт на живеене...и тук идва въпроса – заравяйки се толкова дълбоко в човешката болка търсим обяснение на умирането или надежда за възкресение? Този въпрос ще остане без отговор, ако самата Ана не го даде. Но едно е безспорно – за да можем да продължим напред, някой трябва да опише белезите ни. Археологията е важна наука, даваща ни знание за хронологията на болката, от която ставаме човеци. После и ангели.

 „Археология на белезите” е книга, имаща силата да премести света с един полъх на криле, създадени от думи. И да се озовеш сред страниците ѝ. Написан, разголен, разобличен. Но даваме ли си сметка за смелостта, с която Ана Цанкова пише? Защото най-първо тя описва себе си и собствената си самота, показва своите белези, за да се отразят нашите в светлината им. Показва ни черновата на живота:

„пренаписаното е смешно

истината е в черновата”

Ненапразно този дебют бе забелязан и отличен, вече нееднократно. Защото поезията в тази книга е отвъд познатата ни смелост да флиртуваме с езика. Тя е самия език. 

 

Ива Спиридонова

коментари

Добави коментар