АНТОН ПАВЛОВИЧ ЧЕХОВ

  29 Януари 2020, 08:55           900        0

 

На 29-ти януари се навършват 160 години от рождението на АНТОН ПАВЛОВИЧ ЧЕХОВ /1860—1904/ - велик руски писател, талантлив драматург, лекар по професия. Почти всички негови произведения са станали класика в световната литература, а пиесите му се поставят и днес по сцените на всички театри в света.

Чехов е роден в Таганрог в многодетно семейство на търговец. В семейството му се смятало, че фамилията на рода произлиза от прароднина чех, но има и други версии за произхода му. Като дете пее в църковния хор, чете много, а от 13-годишен се пристрастява към театъра. Завършва гимназия, после медицинския факутет при Московския университет, след което получава специалност  околийски /участъков/ лекар. Започва да пише още в гимназията, първият му сборник с разкази /“Приказките на Мелпомена“/ е публикуван през 1884 г. Обича да пътешества и през 1890 г. осъществява пътешествие до о-в Сахалин, където проучва живота на каторжниците. По-късно посещава Япония, Китай, Турция, Австрия, Италия, Франция.  След като се завръща, придобива имение в подмосковието – в Мелихово, където живее 10 години, като активно се занимава с благотворителност и пише най-известните си произведения. Последните години от живота си писателят прекарва в Ялта, където е принуден да се премести поради обострилата се болест – туберкулозата. През 1904 г. Чехов, съпроводен от съпругата си, актрисата Олга Книпер, отива на лечение в Баденвайлер /Германия/. Там, на 44 годишна възраст, умира. Погребан е в Русия, в Новодевическото гробище.

Литературното наследство на Чехов съставлява над 350 произведения, много от които са преведени на над 100 чуждестранни езика. Но нека не се ограничаваме само със сведенията за Чехов от училищните учебници. Да научим някои не толкова известни за него факти.

Познаваме Чехов само като писател – ироничен, остроумен, наблюдателен, точен и безпощаден в своите изказвания. Но в паметта на близките си той остава на първо място като невероятно добър човек, скромен, любящ и благороден.

Чехов не обичал да пише за живота си. Както сам казвал, имал „автобиографофобия“.

Неизвестен факт за него е, че е бил висок 182 см. Имал небивал успех сред дамите...

Негов кумир в областта на литературата на първо място е Лев Толстой, към когото се отнасял с огромно уважение. Харесвал също Лермонтов и Бунин. Друг човек, когото Чехов е оценявал високо, е композиторът Чайковски. Двамата дори имали идея съвместно да напишат опера по „Бела“ на Лермонтов. За съжаление, този замисъл не е бил осъществен. Един от близките приятели на Чехов бил художникът Исак Левитан. Дори двамата по едно и също време са били увлечени по актрисата София Кувшинникова. За нея писателят пише разказ, за който Левитан много се обижда и едва не му обявява дуел.

Чехов избира професията на участъков лекар, макар това да не му е носело почти никакъв доход. А е можел да направи успешна кариера в медицината. Чехов е бил добър лекар. Веднъж, дали сериозно, дали на шега той казал, че можел да спаси княз Андрей Болконски, но не като писател, а като лекар...

Дядото на Чехов е бил крепостен, но е успял да откупи себе си и семейството си. Впоследствие неговият знаменит внук никога не забравил своя произход. През 1899 г., когато император Николай II издава указ за присъждане на званието „потомствен дворянин“ и го награждава с ордена на Свети Станислав трета степен, Чехов ги отказва.

По същия начин се отказва и от званието „академик”. През 1900 г. е избран за почетен академик на Петербургската академия на науките, но след две години я напуска, заради възникнал скандал около Максим Горки /академията първо избира Горки за академик, а после обявява това за недействително, поради политическа неблагонадеждност/.

Чехов е ползвал над 50 псевдонима, най-известният от които е Антоша Чехонте. Сред тях са Човекът без далак, Шампански, Коприва, Лаерт, Гайка № 6 и Гайка № 9, Шилер Шекспирович Гьоте, Младият старец, Братът на моя брат, Някой си и т.н. Първите произведения на писателя, подписани с истинското му име, се появяват във вестник „Новое время“ и то само защото редакторът настоявал за това. По-късно Чехов подписвал със своята фамилия сериозните си произведения, а хумористичните - с псевдоним.

Не е известна много и благотворителната дейност на Антон Павлович. Например в Мелихово, където се заселил, той открил лечебен пункт, в който всеки ден от сутрин до вечер приемал болни и ги снабдявал с лекарства. По време на холерата от 1892 г. работел като санитарен лекар в околията, отговарял за 25 села, четири фабрики и манастир. Събирал средства за нуждаещите се, построил три училища за селските деца, камбанария и противопожарен хамбар. В родния му Таганрог, по негова инициатива, била организирана обществена библиотека, където Чехов сам дарил над две хиляди тома, сред които немалко уникални издания с автографи с музейна ценност.

В Ялта, вече тежко болен, Чехов участвал в създаването на санаториум за бедните.

В чест на писателя е наречен астероид в главния астероиден пояс и кратер на Меркури. На името на Чехов има още град, издателство в Ню Йорк, множество учебни заведения. Музей на Чехов има дори в Шри Ланка...

 

коментари

Добави коментар