Айча Заралиева - Обичането е пътят към сърцето.

 

Айча Заралиева е родена на 1-ви Април 1986 г. в Търговище. Поема по пътя на думите от ранна възраст. Включва се в творчески клуб „Фотони“, създаден през 2002 г. в родния ѝ град, където участва в поетични рецитали и спектакли, а стиховете ѝ са отпечатани в многобройните сборници на клуба, включително и в последния съвместен проект на младите автори от града – сборникът „Думи“, отпечатан през 2015 г.

 

"Моите влакове са такива, с които бягам, и такива, с които се връщам. Понякога ме приютяват, дават ми време за размисъл. Докато наблюдавам как се сменят пейзажите пред очите ми, си припомням колко преходно е всичко, и как зависи от гледната точка. А понякога ме водят до мястото, където съм щастлива."

 

Завършва медицина в МУ – София през 2011 г., и здравен мениджмънт през 2013 г. в УНСС – София. През 2016 г. придобива специалност физикална и рехабилитационна медицина. От 2017 г. е асистент в Катедрата по физикална медицина и рехабилитация на МУ – София. Автор е на стихосбирката „Пълнолуние“, издадена през 2013 г. Нейни текстове са отпечатвани в различни вестници, списания и сборници, както и в популярни онлайн издания. „Спомени за рециклиране“ е втората ѝ поетична книга, излиза през 2018 г. . 

 

"Не искам да бъда страхливата, бягаща от себе си жена, която търси някой, който да взема решенията вместо нея. Онази, която застава на пътя на чуждото щастие. Която алчно взима от живота, а не дава."

 

***

Напролет
пак ще летим
под слънцето,
над зелената трева.
Но този път
ще ми кажеш
колко много
ме обичаш,
а аз ще те целуна,
за да бъдем 
пеперудени.

 

***

Обичам те,

посивял от тревоги,

безшумно промъкващ се в леглото.

Събуваш си обувките,

преди да се завием със сънищата ми.

Скрила съм си болките

в скрина на баба ми,

да не им чуваш писъците –

затиснати са от чеизите

на всички жени в семейството.

Без моя –

понеже не исках,

а майка ми ме нарече

да остана неомъжена.

Прегръщам те –

толкова силно,

че да изпада сивото

и всички години,

които ни делят.

Заспиваме прегърнати.

На час преди слънцето

търсим наше безвремие.

 

***
Когато си тръгвах вчера,
знаех, че те целувам за последно.
Още те обичам –
такъв какъвто никога не си бил –
мой.
Още съм такава,
каквато винаги ще си остана –
твоя.

 

~~~

Очаквайте Айча Заралиева в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/