Мястото е седмото небе

Мястото е седмото небе. Оттам директно предава Рада Асенова. Или по-точно поетичната ѝ книга. В нея има негласен диалог с читателя. Рада му разказва за израстването на човека и всичко, което то води със себе си, а читателят преосмисля изреченото от нея. Диалогът повествовател споделя за любовта, за трънчетата, които тя забива, за изкуството да...

Изкуството е като увеличително стъкло

Това е книга на сезоните и човешките състояния в сезоните. Правото и поезията се застъпват в живота и в сърцето на поетесата юрист и финансист Биляна Гецова. Книгата има премиера само в интернет пространството, но такава е ситуацията. Поезията за Биляна Гецова не е място на утеха, шал или защитно наметало, което да те спаси от заобикалящия свят.&...

Вярата в добротата и усмивката

ДаРима се е заела със сбъдване на човешкото в човека и превръщането на празновремието в нещо-правене. За това говори, за това пише, това превръща в киноразказ. Като читатели можете да разберете това от дебютната ѝ стихосбирка „Празновремие“. Като зрители можете да откриете това във всеки един от филмите, които създава – или к...

Роуз Траян - Младостта е лъжица с мечти

  Как Роуз Траян си представя живота като късометражна лента? Цветен, многопластов, с морски хоризонт и хепиенд. Не бих отказала и няколко стоп-кадъра.   Измерването на пулса в поезия – откога се случва? Как и защо затуптя новата ти книга? Поезията винаги се е случвала в мен под една или друга форма. Понякога разплита...

Думите като светулки

  „От болката ми е светло“ е поетична книга за смисъла. Неин автор е Цвета Иванова – медик, който пише поезия. Цвета добре познава болката. Откривала я е неведнъж в очите на пациентите си и неведнъж я е изпитвала. Лично, наситено и в нюанси. Именно в горчиво-сладкия вкус на болката и в тъгата, която тя носи като прима...

Събирач на думи търси казаното между редовете

  Това не е обява, която волно се разпространява в социалните мрежи, а книга, която се държи в ръце и се чете. Именно в нея се случва и търсенето. „Събирачът на думи“ е дебютният сборник с разкази на Десислава Грамадникова – пишещ фотограф от Пловдив, който заснема в детайли искреността в детските очи, а след това съз...

Иви Атанасова: "Писането е творчески процес, подправен с големи количества музика."

  Иви Атанасова е псевдонимът, с който избра да излезе дебютният ти роман „Повече от това“. Коя е жената с това име всъщност? И защо тя пише под псевдоним? – Жената зад това име е творец, който иска да се разграничи от другата, изявяваща се на съвсем различно поприще, което не е така цветно и не позволява подобна свобода...

Камелия Кондова: "... но писането на поезия е диагноза и да се търси нормалност е несериозно.“

    Коя е думата, която описва най-добре Камелия Кондова? А коя си ти извън поезията? Никаква представа нямам. Напълно е възможно и това да е причината да пиша – за да се намирам от време на време и да се определям някак – под формата на „лирическа героиня“… Пред белия лист съм си ясна… или...

Творческите отражения на Елина и Симеон

  Какво е танцът за един творец? А поезията? Кога танцът говори чрез думите? Как танцува поезията?   Представяме ви Елина Топалска – основател и главен художествен ръководител на Танцова формация “СОФИСТИК-ЖИВО” и Симеон Аспарухов – автор на блога “Разхвърлям ум&r...

Роуз Траян: Пепел сърце не храни

  Какво се получава, ако една химера за живот внезапно се окаже шепнещ разказ за оргазма на една химикалка? Първо литература. След това кино. Късометражно. Също като живота. Късо, брутално и истинско. А чия е химикалката? Кой стои зад всичко това? Естествено, няма как да е едно име. Две са. Росица Траянова и Роуз Траян. И двете еднак...

Боряна Богданова: Ако нямаше самоти, нямаше да знаем колко е хубаво да липсват

  Коя е Боряна и коя – Бри Анна, какво ги събира и какво ги отдалечава? Бри Анна е онази, която Боряна понякога се срамува и дори се страхува да бъде – слаба и чувствителна. Събира ги фактът, че са един и същи човек, а ги отдалечава това, че Бри Анна може да си позволи да е по-откровена, защото е измислена, което е наистина...

Симеон Аспарухов: "Вдъхновението няма лице, то винаги е неосезаемо, ефирно, изненадващо, връхлитащо."

    Мони, ти си един от най-разпознаваемите съвременни български поети, твоят блог в социалната мрежа „Разхвърлян ум” има почти 50 хиляди последователи, а от няколко години се занимаваш и с книгоиздаване. Според теб защо хората имат нужда от четене и споделяне? – Трудно е да се отговори на такъв въпрос,...

<< 1 2 3 4 5 >>