Хвърчащият куфар - Ханс Кристиан Андерсен

  Живееше някога един търговец, който беше толкова богат, че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-...

Петте спирки на сърцето - тази книга е магия. Нито повече, нито по-малко.

            Питам се каква книга е „Петте спирки на сърцето“, как бих могла да я определя, освен като сборник с разкази, отвеждащи ни отвъд реалността, в която живеем и затова красиви. Първоначално долових наивност и поетичност в разказите на Мира Папо. Открих страданието, само...

ТЪЙ РЕЧЕ МАРГАРИТА: ДУШАТА МИ ТЪГУВА И МЪЛЧИ

"Портрет на Мина", художник: Стефан Гавраилов Да, това е цитат от стихотворението на Яворов „Благовещение”. Миналата седмица в социалната мрежа всеки трети го публикуваше. Хем носи името на празника, хем за любов иде реч, хем поне половината ѝ потребители знаят, че е посветено на Мина Тодорова, голямата любов на по...

Тъй рече Маргарита: Ручеят на живота е коварно огледало, нарциси мои...

  Много празници през този женски месец, много нещо! Като се почне от първия му ден, дето Баба Марта бърза, мартенички връзва, та ходим такива окичени и усмихнати, минем през Националния празник 3 март, когато всички сме патриоти за един ден, после се разделим на „за” и „против” 8 март и дали жената, майкат...

Любов - Иван Пейчев

    Изглежда снощи е валяло дъжд и затова са весели дърветата, и паркът винаги един и същ със хиляди листа и капки свети.   На пейката седи пазачът глух, ще бъде смешно, ако го запитам дали е чул, когато ти със друг си минала под здрача и звездите.   Не се страхувай, няма да съм лош, и ще...

Дъщерите на България по света. Антология на съвременната българска женска поезия

“ДЪЩЕРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА” – СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, ЧИКАГО 2021   Представяме ви едно изключително интересно ново издание, наречено "Дъщерите на България по света. Антология на съвременната българска женска поезия", със съставител Людмила Калоянова, което...

Тъй рече Маргарита: Вече не е смешно, драги ми Смехурко

  То целият свят вече е едно патиланско царство, ама не от веселите. Всъщност ако погледнем реално, белите и бедите са откакто свят светува, пък патилата всеки сам си ги доизкусурява по свой образ и подобие. Както е отбелязал не кой да е, а Джеръм Клапка Джеръм, перфектният британски хуморист, предизвикващ през два реда смях до сълзи в ...

Тъй рече Маргарита: Не налитайте като мухи на мед, аероплани мои!

  Не мога аз да смуча от пръстите си, не мога да се заблея в залези и в изгреви, та белким капне връз клавиатурата (ох, казионният израз е върху листа, ама пусто, направо на лаптопа пиша, не ще да се изкриви душата ми) някое възвишено словоизлияние, тъй щото всички да плеснете с ръце и да се прегърнете. И не това е целта ми. Нямам необх...

Цветарка - Христо Смирненски

  ЦВЕТАРКА   Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния ѝ гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.   И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град ...

Вървенето с вяра на Димитър Пенчев

                  В новата си поетична книга, носеща заглавието „Повярвах. Повървях“, Димитър Пенчев предприема едно пътуване към себе си, оста на което се оказва самият той, с неговите търсения и осъзнавания, лутания и намирания из картата на дните. Върв...

Тъй рече Маргарита: 49% пъстро – кой ти го дава?

  Има такива дни. В живота на всеки ги има. Тъкмо нещата си вървят в своя обичаен ред, тъкмо уж са се кротнали или са се развихрили, тъкмо решиш, че можеш да се поотпуснеш или да му отпуснеш края и – шааааааат! – животът, съдбата, вселената или каквото там всеки за себе си му вика, ти забие такъв шамар, че да се чудиш откъде...

Тъй рече Маргарита: И ужасът да си известен

  Заемам си ритмиката на Николай Лилиев и неговото стихотворение „Не зная тоя път извежда ли…”, защото тези дни си правех аналогия точно с пътя, възторзите и паденията, и всичко, свързано с известността. Много е благо да те знаят – името ти, произведенията ти, постовете и ранговете, къде си вечерял преди година,...

<< 1 2 3 4 5 6 7 >>