Тъй рече Маргарита: Еднакво поразяващ и с пушката, и с перото

  Био-библиографията на един от най-разноликите и най-всеобхватните като тематика български белетристи може да се събере в десетина реда. Зад тези десетина реда стоят 7 тома избрани съчинения и милиони изписани страници. Защото не всичко, което един прецизен автор изписва, записва, нахвърля, вижда бял свят във вида, в който е заченато....

Тъй рече Маргарита: Хей, фейсбук, ти, роден наш!

  Едно ми е широко на душата, че даже и широко около врата ми става, наблюдавайки мимоходом потока информация от началото на новата година. Ма то една добронамереност и даже доброжелателност се е разляла из родното фейсбукпространство, както всяка нова година, впрочем. Шарено е, пъстро е, топло е, споделено е, направо си имаш усещането ...

Тъй рече Маргарита: „Не желая безсмъртие и пътища леки…“

  Това е началото на едно кратичко стихотворение, написано от Пеньо Пенев и останало безсмъртно. Човек е смъртен. Всеки един от нас. Всички минали човечества и всички бъдещи. Както го казва поетът, „Туй, което се ражда – умира.“ Самият той конкретно, сам слага край на живота си, при това без да го е предсказал в стиховет...

Тъй рече Маргарита: Не бъркайте земните дела с божествените

  „По Коледа стават чудеса“ е фраза, трайно настанила се в публичното пространство през последните години. И ние пак ги чакаме ли, чакаме. За съжаление, те не се блъскат кое от кое по да ни сполети. Не валят над смълчаните полета. То сняг напоследък от дъжд на вятър ни спохожда, а чудесата – още по-рядко. Това не е пра...

Клюкарката и некролозите

  Всеки се ражда със заложбите си. Аз се родих с таланта и призванието на клюкарка. Когато децата мечтаеха да стават космонавти и изобретатели, аз си мечтаех да съм великан, който наднича през прозорчетата на човешките обиталища и воайорства и подслушва начина по който общуват (или не умеят да общуват). Днес осъзнавам, че всъщност открай ...

Тъй рече Маргарита: Не разплаквай доброто момиче

  Не може да не сте чували тази песен. На коренно различни мелодии, под акомпанимента на китара, акордеон или а капела, сърцераздирателно се задава въпросът кой е разплакал доброто момиче, разбил му е сърцето, та две сълзи се сливат и вгорчават солените морски вълни… Момичето е синеоко и русокосо, естествено, от край време това е...

Да поиграем на бъдеще

  Авторите на антиутопии и фентъзи сигурно изпитват завист към хиперкреативната реалност, която надмина всякакво въображение. Някой мислил ли е, че ще доживеем да се наслаждаваме на Новогодишния концерт на Виенската филхармония и в залата да няма… публика? Да, така ще бъде тази година. И за да не звучи любимият на всички ни „...

Тъй рече Маргарита: Любовта ни дава други очи, а после неочаквано си ги взима обратно

  Любовта е като телеграма. Подава ти я животът-пощальон и докато не я отвориш, не знаеш какво пише вътре. Телеграми вече няма, та да речем, че любовта е като sms. Най-често от непознат телефонен номер. Защото когато срещнеш един поглед сред всичките очи, които те заобикалят, никога не си сигурен какво се крие зад него – име, адре...

Проклятието на вътрешния глас

  Тази година украсих изкуствената коледна елха в средата на ноември. Ако не ме беше срам – основно от себе си – щях да направя това в разгара на летните горещини. Толкова съм се разбързала да се отърва от 2020-та, че чак започнах да изписвам 21-ва по разни документи. Някаква автоматична реакция на ръката. От друга страна едно...

Тъй рече Маргарита: Всеки има право на възторг и на своето „Ах!...“

  Пролетта на 1980-а. Работя в издателство „Медицина и физкултура”, след като вече съм се дипломирала. В трудовата ми книжка пише, че съм назначена на длъжност кoректор, но всъщност съм секретар на научно-популярна редакция. Явих се на конкурс, издържах го, но на коректорското място взеха племенницата на една от коректоркит...

С поглед в светлината на бъдещото утро

  Времето е в нас и ние сме във времето и докато се отронват от календара отредените ни дни, съзиждаме пред очите на околните всякакви дела. Едни обществото нарича „пакости“, пред значимостта на други затаява дъх. Но каквото и да правим ние, хората, съзнателно или не, искаме да оставим след себе си добър спомен. И обикновеният...

Тъй рече Маргарита: Дали няма да останем незащитени, защото сами сме оголили сърцето си?

  После ще ти кажа, утре ще ти кажа, довечера ще ти кажа… Звучи като обещание. Звучи и като закана. Не зависи само от тона. Звучи като пропускане на нещо. Като изпускане на нишката. Като преглъщане на жива или мъртва вода. Като дай ми време. Като дай си време. Като чакай да видим как ще мине денят. Като очакване, което зрее. Като...

<< 1 2 3 4 5 6 7 >>