Шоколади за Ирина – проф. Златимир Коларов

  ШОКОЛАДИ ЗА ИРИНА[1] Всяка събота, по едно и също време, рано сутринта, туристите, които отиваха към езерата над Симеоново срещаха една възрастна жена, облечена в черно, следвана от няколко бездомни кучета. Подпираше се на тъничко бастунче и вървеше към центъра. Дясната ѝ ръка висеше през ръкава на черната ѝ блуза, десният ѝ крак се вл...

Тъй рече Маргарита: Беше красив, беше чаровен, беше земен, сърдечен и изключително харизматичен човек

Понеже върви из социалните мрежи една кампания за създаването на нов филм за Ботев, се сетих за съдбата на предишния. И за този, който изигра Войводата. Помни ли го някой? Милен Пенев. Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание. 1991-а беше такава годин...

Безвремие - Весела Люцканова

  Ваня Илчева за втори път скочи в безвремието. Беше ѝ се случило за първи път преди години, когато преживя внезапно и болезнено загубата на голямата си любов, Мишо излезе да разходи кучето, а то се върна, виейки и само, за да я повлече за полата към мястото, където бе получил инфаркта. Бяха делили своята обич с обичта към децата си в гри...

Кадър. Стоп. Клапа. Роуз Траян.

Тази книга представлява евфемизъм на феминизма. Метафорите всъщност са буквализъм. Обърквам се даже. Защо така, а не иначе? Защото ако беше иначе, нямаше да е #ПУЛС. Нямаше да е възможно да нагазя в чужди води и да съумея да изживея такъв ритъм, надвишаващ с не малко 120/80. На ръба на общоприетото и здравословното. Защото което е норма заду...

Тъй рече Маргарита: Българската Едит Пиаф? Не – Богдана!

  След нея се обръщат на улицата, по-смелите я поздравяват, а има и такива, които я хващат за ръцете с думите „Благодаря, че Ви има!”. Не зная дали с това се свиква. Знам, че тя се вълнува при всяка такава среща. Защото така е с големите творци. Те не се опияняват от успеха, не се възгордяват, не се взимат на сериозно. Те им...

из "Стихове в паласките" - Веселин Ханчев

9.   На Страцин под скалистия рът пропълзя, обкръжи ни врагът. Той ни блъска с оръдия два дни, той държа ни и жадни, и гладни, той ни мами, руга и ласка, та на всичко да махнем с ръка. Но мълчахме, покрили земята, без патрони, в горещия вятър, но мълчахме, опрели в пръстта упоритите наши уста. Но мълчаха, от болка стопени, д...

Тъй рече Маргарита: „Синдромът на врабчето”, което всеки миг е готово да отлети…

  Преди две седмици отбелязахме девет години от нелепото преминаване в другия, казват по-добър свят, на Васа Ганчева. С нея не бяхме баш „дупе и гащи”, но често се случваше да сме заедно по работа или по приятелски. Познавам я от Богдана Карадочева, с която бяха наистина много, много близки. Намерихме си допирни точки на първо...

Пътеки белеят - Пеньо Пенев

  На Д.Събев     Тук площади и улици                                     няма  –  младенец е                      квартала; има жилищни блокове...

Тъй рече Маргарита: Жестокостта ми дядославейкова няма как да се сломи

  А не съм жесток човек, просто дядо Славейков, който преди 125 години е напуснал този свят, ме наведе на такива едни размисли. Защото мине се, не мине и из социалната мрежа защъка цитатът му „Не сме народ, не сме народ, а мърша”. И подозрително болшинството (ах, извинете за отрицателната конотация на думата, поправям се &ndas...

Тъй рече Маргарита: Моят Джулай морнинг e море в бутилка

  Днес социалните мрежи ще са пълни с песента на Uriah Heep , с картинки и снимки на юлския изгрев, с въздишки и възторзи, с призиви за любов, свобода и мечти. Тук-таме ще се прокрадват негодувания за изгубения български Джулай в Каварна, пренесен в Тутракан, загрижени моралисти ще припомнят злокобните инциденти с летален изход, по...

Защо не ми е важно да съм писател

Текстът е предоставен от платформата на Свободно поетическо общество.   Неотдавна една известна блогърка (пардон, фейсбук инфлуенсърка[1]) с над 10 000 последователи къде на шега, къде на сериозно ме запита как върви писателската ми кариера. Значи тя несъмнено е човек с чувство за хумор. Понякога хапливо. Но в случая въпросът по-с...

Предизвикателството Мартин Спасов

Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на "Приятелят, когото нямам", да разгледам, да разбера и да открия отго...

<< 1 2 3 4 5 6 7 >>