Биляна Гецова: "Обичам да разказвам за близките си."

  13 Февруари 2020, 17:43           389        0

Снимка: личен архив

 


 

ПОНЯКОГА

Понякога се изморявам да съм силна.
Не много често: само в петък. В полунощ.
Когато са ме срещали безмилостно
Амбиции - негостоприемни като нож.

Понякога се изкушавам да си ида,
тогава от безсилие скимтя.
Защо, когато плача от обида,
да трябва да се извинявам, че шумя?

Понякога се изморявам да се смея,
когато с вълчи глад отхапва вечерта
от цялата увереност надменна,
под маската на силната жена.

Понякога, наистина не често,
но има дни, в които на шега
в сърцето ми изтананиква песен
и заглушава пулса на деня.

 

Казвам се Биляна Гецова. Родена съм през 1975 г. в град Свищов. Юрист и финансист съм по образование. Завърших първо СУ „Климент Охридски“, а след това и Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. Усвояването и на двете професии е сбъдване на моя мечта и реализиране на мой личен план.

Независимо от избора на професия, от дете съм гостоприемен реципиент на поезията. Правото, което приучава съзнанието ми да се позовава единствено на разума и логиката, ме държи здраво за земята, а поезията ми дава възможност да погледна и по-нагоре от върха на обувките и носа си – към небето, върховете на дърветата, покривите на къщите и към слънцето. Удостоверявам, че при мен поезията и правото не воюват за внимание, а ми дават усещането, че владея още една „супер сила“. Позволяват ми да бъда по-наблюдателна и да гледам на света с разбирането, че различните гледни точки само могат да обогатят картината за него. А изкуството е също начин човек да сподели своята гледна точка, нали?

 

Поезията ми дава възможност да:

  • изразявам чувства;
  • да споделям наблюдения за града, деня, поведението на вятъра и дъжда;
  • да рисувам с думи скици на света около мен;
  • да се правя на заета, като алиби за отклоняване от домакинска работа.

 

Когато записвам стиховете си, никога не си мисля как ще бъдат възприети от тези, които биха ги прочели. Сигурно, за да не се опитвам да се саморедактирам и да им се харесам. Когато бях малка, си представях, че след мнооооооого хиляди години, някой космически турист или космически археолог ще изучава моят град, моята улица, моето сърце, по следите, оставени, както от мен, така и от различни творци. Затова се старая и до днес да описвам различните състояния на деня – много рано, преди началото на работното време, по обяд, преди пет часа следобед, вечерта, през нощта, различните състояния на сезоните, както и на различните състояния на радост, които изпитвам, за да ги предам възможно най-достоверно.

 

У МЕН ДЕЛЯТ КВАРТИРА ДВЕ ДУШИ –

едната на поет и на банкер душата.

Едната може с думи да те утеши,

а другата да продаде и фотоволтаик на вятъра.

 

Не знам коя от тях да облека. Коя за мене е удачна?

Училище завърших, пълна със шестици.

Дали да не започна работа като палячо,

че смях не будят тукашните политици?

 

По правило, пиша в много кратки форми. Това обстоятелство има своето транспортно-логистично обяснение: обичайно думите се промъкват рано сутрин, вкопчват се за мен и аз, искам – не искам, още като отида на работа – в 9.00 ч., гледам да ги запиша и да ми се махат от главата. А разстоянието от дома ми до офиса е 10-15 минути. Така че стиховете ми се оформят за това кратко време. Но трябва да обясня също така, че тази форма е неподходяща за стиховете, в които пиша за пътуването към моя град, например. Пътят ми до там е 250 км. и променя своята посока няколко пъти, затова и те се дълги и ритъмът им се върти наляво и на север.


художник: Биляна Гецова


Обичам да рисувам,

да приготвям плодов сладкиш в неделя

и да скитам с любимия си човек през целия уикенд из града.

Обичам да разказвам за близките си. Най-много за дъщеря ми. А от две години и за нейния котарак – Канси Бебка. Нямате представа как дистанционната грижа за домашен любимец носи истинска радост!

Ако в някое кафене се вглеждате в някое жена и се чудите дали това не съм аз – ще ви кажа, че ще ме разпознаете по това, че винаги ходя с много голяма чанта, поръчвам си чаша вино, но винаги пия само капучино. От най-голямата чаша.

Много съм смела. Никога не се страхувам, че няма да доведа нещата до успешен край. Винаги се разплаквам от вълнение, когато гласувам. И когато с Григор, цяла България пада на тенис. Когато казват хубави думи за мен се чувствам неудобно и мълча. Добре, че хората тълкуват това като знак да продължават и още, и още.  

Вече си купих нов бележник, в който да приютявам новите стихотворения. Тези, които ми се залепиха и след „Ще си легна довечера в девет“.

 

ТОЗИ ГРАД

Този град не е голям! И всеки ден
ме разминава със едни и същи хора -
от понеделник са с хронична преумора,
до петък - всеки грам мечта е изхабен.

И нямам сили, няма как да променя
матрицата на тази ежедневност.
Къде съм аз, изхранваща се с нежност -
една наивно разпиляваща любов вълна.

Този свят не е голям! Знам, всеки ден
удобно в безутешна надпревара
се борим със калории и слава
и щастие за себе си крадем.


 

коментари

Добави коментар