Борис Пастернак и „криминалната“ съдба на „Доктор Живаго“

  10 Февруари 2020, 13:43           646        0

Снимка: https://www.liveinternet.ru/

 


Днес се навършват 130 години от рождението на Борис Леонидович Пастернак – световноизвестния руски поет, писател, преводач, носител на Нобелова награда за литература. Но той има нелека писателска и човешка съдба.

Роден е в Москва през 1890 г. в еврейско семейство, представители на интелигенцията. Баща му е художник-академик, майка му – пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се преместват от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, така че за своя еврейски произход момчето разбира чак десетгодишно. При това, при съвсем неблагоприятни обстоятелства, малкият Борис не бил приет в гимназията, тъй като там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все пак е приет следващата година и получава атестат, в който е било посочено неговото „юдейско вероизповедание“.

В дома им често гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да постигне успех във всички тези области на изкуството. Детската му мечта е била да стане първокласен музикант като майка си, дори написал няколко произведения, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това увлечение към философията, а от философията към поезията.

Пастернак завършва гимназия със златен медал, после учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, после – във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 г. е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 г., а през 1914 г. излиза първата му книга „Близнец в тучах“, повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 г. семейството му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка единствено чрез писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си „Сестра моя жизнь“, която има огромен ефект върху руската поезия. Тя го превръща в модел за подражание на по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.

През 20-те години Пастернак пише много стихотворения и поеми, а през 1928 г. се отдава на прозата. Това е периодът на официалното му признаване в СССР. Той активно участва в работата на Съюза на писателите в СССР, но през 1936 г. го обвиняват в откъсване от реалността и така започва неговото постепенно отчуждаване от официалната литература. По това време той започва да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска поезия. Тези преводи радват читателите и днес.

От 1945 г. Пастернак пише романа си „Доктор Живаго“, който завършва през 1955 г. Романът, който ще го прослави и срине. Текстът претърпява много редакции и по време на писането писателят неведнъж променя заглавието – „Свещта гореше“, „Момчета и момичета“, „Опитът на руския Фауст“, „Смърт няма“, но накрая избира заглавието „Доктор Живаго“. Романът разказва за живота на руската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война, засяга съкровени въпроси за човешкото съществуване – тайните на живота и смъртта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.

През 1958 г. Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература, предложен е от Албер Камю. Съветската върхушка свързва тази награда с „антисъветския“ му роман „Доктор Живаго“.

Още в деня на присъждането, ЦК на КПСС приема постановление „За клеветническия роман на Б.Пастернак“, което вижда в решението за присъждане на Нобеловата награда поредния опит за въвличане в студената война и го принуждава да се откаже от нея. Започват да го преследват и поради еврейския му произход. Съветската пропаганда твърди, че той е получил наградата със съдействието на американското ЦРУ. Пастернак е изключен от Съюза на писателите и трябва да понесе оскърбителната помия по свой адрес в съветския печат. Дори са искали да бъде изгонен от СССР.

На 25 октомври, два дни след като научава за наградата, Пастернак изпраща следната телеграма до Шведската академия: „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен.“ Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ.“ Шведската академия обявява: „Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои.“

От 1956 г. в СССР започва известно разведряване. Но въпреки това редакцията на списание „Новый мир“, където авторът предлага произведението си, му казва, че контрареволюционният дух и "патологичният индивидуализъм" на романа изключват всякаква публикация. Главен редактор тогава е Константин Симонов, който постановява: „Не трябва да се дава трибуна на Пастернак!“…

Пастернак успява да изпрати пет екземпляра от романа си на Запад. През лятото на 1956 г. той упълномощава миланския издател и комунист Джанджакомо Фелтринели да публикува италианските и другите чуждоезични издания на "Доктор Живаго". Само че Фелтринели получава от автора един нередактиран ръкопис. Коригираната версия, която, както декларира писмено, трябва да послужи за издаването на романа на руски език, Пастернак предава през 1957 г. на френската славистка Жаклин Прояр.

Онова, което той не знае, е, че излизането на оригиналното руско издание се забавя. Фелтринели, който притежава международните права, не смее да издаде книгата на руски, за да не дразни съветските си другари. Прояр също не успява. И тук се намесват американските тайни служби. През късната есен на 1956 г. един италиански пътнически самолет, с който Фелтринели носи руския текст на "Доктор Живаго" на преводача в Рим, е отклонен уж поради повреда в Малта. Пътниците напускат машината за два часа. През това време агенти на ЦРУ копират дебелия ръкопис на романа и отново го връщат в багажа на Фелтринели. След това се появяват "измити" копия от ръкописа на Фелтринели. През 1957 г. „Доктор Живаго“ е публикуван за първи път в италианското издателство „Фелтринели“ в Италия. А през лятото на 1958 г. едно от копията, при голяма тайна, е отпечатано в Хага от научното издателство "Мутон" - с всички стотици грешки на некоригираната версия. Фелтринели обвинил холандските издатели в нарушение на своите издателски права. ЦРУ успешно потушава скандала. Но това не е толкова важно, важното е, че е изпълнено главното условие за присъждане на Нобеловата награда - предложеното произведение да е било издадено на езика, на който е написано. Романът излиза и във Великобритния и САЩ (в джобен формат). През 1958 г. на Световното изложение в Брюксел и през 1959 г. на Световния фестивал на младежта и студентите във Виена романът се раздава безплатно на съветските туристи. ЦРУ дори участва в разпространението на „Доктор Живаго“ в страни от Източния блок.

Така Пастернак дължи на Студената война публикуването на своя "Доктор Живаго", Нобеловата награда и световната слава. Затова пък съветският печат се нахвърля най-безмилостно върху него - той е изключен от писателския съюз и е принуден да откаже Нобеловото отличие. След публикуването на „Доктор Живаго“ в чужбина, против Пастернак се обръщат и евреите, и антисемитите. Творецът умира през май 1960 г. от рак на белите дробове. Романът „Доктор Живаго“ излиза посмъртно в СССР едва през 1988 г. в списанието „Новый мир“. През 1987 г. Пастернак посмъртно е възстановен като член на Съюза на писателите. Медалът и дипломът за Нобеловата награда са връчени на сина на писателя, Леонид, през 1989 г.

Известният днес писател Варлам Шаламов след като прочита романа в ръкопис, пише на Борис Леонидович: „Никога не съм ви писал, че Вие сте съвестта на нашата епоха, това, което е бил Лев Толстой за своето време. Вие сте чест за времето, негова гордост.“


коментари

Добави коментар