Чудатият талант на Йордан Радичков

  24 Октомври 2019, 11:29        0

 

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

                                                                                           Йордан Радичков

 

На 24-ти октомври се навършват 90 години от рождението на Йордан Радичков (1929-2004). След кончината на големия писател, ние, останалите на този бял свят „правописни грешки“, осиротяхме. Осиротя и българската литература. Защото днес няма такъв ярък творец от неговия ранг, няма такива „опити за летене“ като неговите...

Изтъкнатият писател, драматург и сценарист е роден в село Калиманица, Северозападна България. Село, отдавна станало дъно на язовир, но продължило да живее в колоритното творчество на писателя. Радичковите произведения са преведени на 37 езика в над 50 страни. Творецът се е срещал с короновани особи, както и с Римския папа Йоан-Павел II. Пиесите му са поставяни и продължават да се поставят на най-добрите световни сцени и у нас. Удостоен е с множество световни награди и с българския орден „Стара планина“ I степен за цялостен принос в българската култура. Предлаган е за Нобелова награда. Пътешествал е по целия свят.

Мнозина световни и български литературоведи и театроведи са се опитвали да анализират, да „прекопават“ творчеството му. Но то не се поддава на анализ. Защото е самобитно, оригинално, магическо, нереално. Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магично-реалистични. Той не изказва нещата докрай, не ни ги дава в „сдъвкан” вид. На места дори ни затруднява, кара ни да полагаме известно усилие, за да не скъсаме асоциативната нишка, да не загубим връзката с някои причудливи обрати на авторовата мисъл.

Което и заглавие на произведенията му да цитираме, всяко от тях е доказателство за самобитния му талант: „Прашка“, „Козел“, „Верблюд“, „Неосветените дворове“, сборниците му с разкази „Ние врабчетата“, „Барутен буквар“, „Скални рисунки“, „Човешка проза“, „Малко отечество“, „Нежната спирала“, пиесите му „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“ и още много други.

Българските читатели винаги са обичали Йордан Радичков, макар да не са го разбирали докрай, но той неизменно им е помагал отново да открият красотата на окръжаващия ни свят. Той е не просто писател, но и истински учител по доброта, любов и алтруизъм. Той разбира и цени истинската сила и смисъл на всяка дума, затова я подбира много внимателно.

Героите на Радичков са обикновени българи. Малко суеверни, малко простодушни, малко хитри. Но мъдри. Като хората, които е познавал самият писател. Той обича необикновеното в обикновените хора. Повече му харесват чудаците. Произведенията му не приличат на никои други. Той вижда нашия свят през призмата на иронията, владее тайната на парадокса, магията на притчата, алегорията. В тях има някаква особена атмосфера. Животът около него е труден и изпълнен с мъка, но също така е пълен и с радост и това е много по-важно.

Радичков е новатор, който отстъпва в много от своите произведения от каноните на традиционното реалистично повествование. Неговата „митологичност“, активното използване в нея на гротеската, самобитно-метафоричният характер на словото и обектите на изобразяване, съвместяването на разнородните типове авторова емоционалност /сантименталност, комедия и трагедия/ се проявяват в различни периоди от творческата еволюция на писателя и в голяма степен определят идейно-художественото своеобразие в много от неговите произведения. Дълбоко митологично е самото художествено мислене на писателя, който създава причудливия митологизиран свят на своята проза. Подобна форма на митологизиране отразява своеобразието на българската култура като цяло и литературата в частност, за която през цялото ѝ развитие е била характерна връзката с националната народна почва и фолклорните традиции.

Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки и спомага за създаването на характерната им атмосфера.

Каквото и да се каже за Йордан Радичков, той ще остане неповторим и запомнящ се автор и няма да има човек в България, който да не знае името му.

 

Материала подготви: Емилия Попова

коментари

Добави коментар