Да срещнеш говорящ (част 2) - Валери Славчев

  10 Юли 2020, 13:26           945        0

ВТОРА ЧАСТ

 

Цял ден не напуснах вилата и се ослушвах дали няма да има нужда от мен и да ме извика. Привечер леко надникнах в стаята, за да видя дали е добре. Спеше и дишаше спокойно.

На следващата сутрин се събудих от леки напеви. Станах, наплисках очите си с вода, подсуших се с хавлия и доближих до вратата ѝ. Напевите идваха отвътре. Открехнах леко и я видях да седи на леглото, с лице към прозореца. Когато усети, че съм влязъл, спря да пее и се обърна към мен. Видимо изглеждаше много по-добре. Дори бих казал, че пред мен стоеше една здрава и красива жена.

– Вие удържахте на обещанието си.

– Обещание? А, да. Как сте?

– Вече всичко е наред. Благодаря ви за подслона!

– Ще ми кажете ли защо бяхте там в такова състояние?

Тя се изправи, доближи се до мен и протегна ръката си.

– Самър.

Чак сега забелязах, че белезите от шевовете по устните ѝ са изчезнали, както и синините по лицето.

– Дидие – поех дланта ѝ. Нежна и едновременно с това, изпълнена със сила.

– Нямате представа колко съм благодарна, че попаднах на човек, който владее говора.

– По-скоро съм изненадан от същия факт. Приятно изненадан.

– Да ви се намира нещо питателно? – попита, леко усмихвайки се.

– Разбира се. Трябваше да се досетя, че може би сте гладна. Елате.

Заведох я до малката кухня, където се намираше масата за хранене.

– Заповядайте, седнете. Мога да ви приготвя набързо нещо.

– Вие готвите? – определено беше учудена.

– Опитвам се. Умения, предадени ми от моята баба.

– С удоволствие бих опитала.

Докато приготвях ястие от зеленчуци и яйца, тя седеше на масата и ту гледаше през прозореца, ту към мен. Сука се появи, усетил, че ние вече сме будни и започна да навира муцуната си в дланите ѝ.

– Започна да ухае много приятно – каза, докато галеше кучето.

– Дано да ви хареса.

Сипах в чиния вече готовото ястие и сервирах на масата.

– Заповядайте, само изчакайте малко да изстине.

– Благодаря ви!

– Аз така и не разбрах причината, поради която бяхте завързана.

Самър ме погледна в очите.

– Да, вие трябва да знаете. Редно е, след усилията, които положихте за мен.

– Всеки би сторил същото.

– Може би да, може би не.

– Опитах се да се свържа с вас по фемто път. Изключена ли държите опцията?

– Не. Друга е причината. Аз... – направи лека пауза и след малко продължи.

– Аз нямам фемто чип.

– Как така, това е невъзможно!

– Казах Ви истината – гледаше ме с убедителен поглед.

– Но законът изрично забранява подобно нещо.

– Знам, знам това.

Взе вилицата и опита от храната. По лицето ѝ се изписа чувство на задоволство.

– Превъзходно е! Поздравления!

– Благодаря! Добър апетит!

Продължи да се храни, като бавно дъвчеше храната. Издърпах един стол и седнах от срещуположната страна на масата, като мълчаливо я наблюдавах. След като довърши, остави прибора и ме погледна.

– Беше много вкусно.

– Радвам се, че ви хареса.

– Вижте Дидие, може би е по-добре да си тръгна.

– Мога да ви закарам до някой близък град. – направих кратка пауза, но не се сдържах и попитах – Всъщност как е възможно за една нощ да се възстановите напълно? Белезите, които вчера бяха върху тялото ви, вече ги няма?

– Вашите въпроси имат отговори, но не знам дали трябва да ги чувате. Хубав живот ли имате?

– Да, така си мисля.

– Ето, виждате ли. Пожелавам ви той да остане такъв, защото вие сте добър човек.

– И любопитен. Наистина ми е интересно да разбера повече неща за Вас. Знаете ли, от години не съм срещал говорящ човек.

– Да, разбирам ви.

– Е, ще ми разкажете ли? – продължавах да бъда настоятелен. – Как е възможно да нямате фемто инсталация?

– Думите и речта са сила. Би трябвало да знаете това – гледаше ме право в очите.

– Да, за мен говорът е истински важно нещо.

– Те са дар, те могат да сътворяват чудеса. Стига да ги използваш с концентрирана мисловна енергия, чисто съзнание и душа.

– Съгласен съм, аз винаги много се вълнувам, когато мога да общувам с някого.

Тя леко се усмихна. После продължи.

– Следите от белезите по мен изчезнаха, благодарение на силата на словото. Затова не желаех да сигнализирате за спешна помощ.

Не успявах да разбера как точно се е случило това, но тя наистина изглеждаше по начин, сякаш никога не е била във вчерашното си безпомощно състояние.

– И как се озовахте завързана за дървото?

– Поради същата причина. Заради словото.

– В смисъл?

Протегна ръцете си през масата и ме докосна. Не го очаквах и леко се смутих, но оставих дланите ѝ да хванат моите.

– Дидие, думите са привилегия. Вие ги ползвате, но в тях е скрита много по-голяма сила, отколкото предполагате. Има хора, които живеят без фемто инсталация в тялото си. Аз живея така. Искате ли да промените коренно живота си?

Гледах я и не можех да разбера дали вътрешната ми еуфория от това, че срещнах говорящ човек, не ми пречеше в правилната преценка за нея. Каква ли бе възможността, всъщност тя да е неуравновесена и с психически проблеми?

– Успокойте се, няма причина да се притеснявате. – каза го, като че ли бе усетила за какво си мисля.

– Спокоен съм – отвърнах и дръпнах ръцете си от нейните.

– Искаха да ме убият, но после решиха да ме оставят да се мъча завързана.

– Кой е искал да Ви убие?

– Хора от специализиран отдел към Правителството.

– Но защо?

– Зашиха ми устата за по-сигурно. Смятат, че когато не можеш да говориш, не си заплаха за тях. Завързаха ме и ме оставиха да умра. Вие се появихте едва на третия ден.

– Не разбирам какво се опитвате да ми кажете? Защо хора от правителствена организация ще искат Вашата смърт?

– Няма как да сте чували за мястото откъдето идвам. Официалните инфо канали не предават нищо.

– Мястото откъдето идвате? – гледах я още по-учуден, отколкото в началото на нашия разговор.

Стана и се доближи до прозореца. Навън бе прекрасен слънчев ден. Отвори широко двете му крила и си пое дълбоко въздух. После се обърна към мен.

– Има общество от хора, които са отрекли фемто инсталацията. Живеем на малък остров, доста навътре в океана. Напълно сме изолирани от останалия свят. Сами си осигуряваме всичко необходимо, за да живеем щастливо.

– Как сте получили разрешение за подобно нещо?

– Нямаме такова разрешение. Никой не знае за нас. Властите само могат да предполагат, че съществуваме, не сме сигурни. Но няколко човека не се върнаха в последните десетина години. Аз също нямаше да мога да се върна там, ако не ме бяхте открил.

Не можех да преценя дали не си измисля всичко това. Правителството не би допуснало да съществуват хора без фемто чип.

– Дойдох до брега, за да потърся копие на книгата от старите пророци за словото. На острова притежаваме един брой от нея. За съжаление, липсват много страници и една част е в много лошо състояние. Написана е на отдавна забравен език, но при нас има човек, който може да я разчете. Тази книга би ни помогнала да разберем още по-добре значението на думите.

– Книга за словото?

– Да, това бе причината да рискувам и да предприема това пътуване. На корицата ѝ има графична илюстрация. Нарисуван  коленичил човек, който държи в ръцете си звезда.

За миг се вцепених. Нима тази жена все пак не е психично болна и всичко това е истина?

– Добре ли сте, Дидие? – каза, приближавайки се към мен.

– Книгата - изправих се, издърпвайки стола си назад. - Книгата е в моя дом.

– Дидие, коя книга?

– Човекът и звездата в ръцете му. Същата илюстрация. Толкова пъти съм я държал и съм се чудил, какво ли е написано в нея.

– Сигурен ли сте в това, което казвате?

– Трябва да Ви я покажа. Нека тръгнем още сега.

 

Усещах как в гърдите ми сърцето удряше учестено. Най-сетне, може би щях да узная какво е написано в нея, още повече след всичко, което ми бе разказала. Тя се доближи отново до прозореца и промълви.

– Ето, виж.

След това зашептя нещо. Изведнъж навън започна да притъмнява. След малко започна да вали лек дъжд. Това, което си мислех, се случваше наистина.

– Видя ли – кимна ми, сочейки през прозореца.

– Но как... ти ли? – попитах, леко объркан.

– Не аз, словото. Именно затова Правителството не желае да има хора, които използват думите по този начин.

Сука влезе вътре и изтръска мократа си козина. През мен сякаш бе преминал странен импулс. Все едно цял живот съм знаел, че това е възможно. Търсил съм го. Някъде дълбоко в себе си. Исках да я прегърна, но останах неподвижен. Тя го направи. Доближи се и ме прегърна.

След около час вече пътувахме към крайбрежието. Оттам се прекачихме в аеродрайва. По пътя ми разказа как съвсем случайно е попаднала на човек от специалните служби към Правителството, докато е спасявала едно дете, паднало в градско езеро. Словото ѝ е послужило, за да го извади от дълбоката вода пред погледа на служителя. Веднага е била отведена за разпити. Цяла седмица са се мъчили да изкопчат от нея информация дали познава други хора, владеещи по този начин думите. Тъй като служителите не са могли да се свържат с нея по фемто път, са довели говорящ човек, лошо използващ думите и тяхното значение. Дори са приложили сила. До момента, в който са се отказали да правят опити. Когато срещу теб има човек без фемто инсталация, не можеш толкова лесно да се добереш до информацията, която те интересува. Най-накрая са ѝ зашили устата, и са я оставили завързана в гората на мястото, където Сука я беше намерил.

 

Веднага щом пристигнахме, влязохме в къщата ми. Заведох я до кабинета с библиотеката. Посегнах към най-горния рафт и с едно движение извадих книгата.

– Невероятно! Това е тя – каза, докато я поемаше внимателно с ръце.

Започна да я разлиства и да се смее тихо. Вдигна очите си към мен, после отново ги впери в страниците.

– Искам да дойда с теб. – казах го, неочаквано дори за себе си.

Тя ме погледна.

– Сигурен ли си?

– Да, искам да дойда.

Замисли се. После сложи ръката си на рамото ми.

– Добре, но ще трябва да тръгнем, колкото е възможно по-бързо. По план тази вечер в полунощ ще дойдат да ме вземат. Има секретен полет от острова с невидим за проследяващите устройства летателен апарат.

– Само да си взема някои неща. Заповядай в дневната – посочих с ръка.

– Може ли? – сочеше към книгата.

– Да, вземи я.

Тръгна към дневната, а аз започнах да събирам багаж в два термо-куфара. Единия напълних с лични вещи, а другия с част от книгите ми. Беше трудно да избера кои точно да взема и кои не. Приготвих и малка раница с хранителни продукти. Докато сновях насам-натам из къщата, Самър ми подвикна:

– Можеш да вземеш и Сука.

Бе невероятно да чуя тези думи, защото се чудех как ще се разделя с него.

– Готов съм.

– Да тръгваме тогава.

– Сука – подвикнах, доката отварях външната врата.

Малко преди полунощ бяхме отново на северното крайбрежие. Пристигнахме до един малък залив.

– Има нещо, което трябва да знаеш – Самър вдигна поглед към мен, точно след като изключих двигателя.

– Трябва да премахнем фемто инсталацията ти.

– Това възможно ли е?

– Да. Само не се страхувай.

В този момент усетих как фемто линията се активира сама и към мен започна да идва информация. Необозначена единица ми предаваше, че трябва да задържа колкото се може по-дълго жената в колата при себе си. Самър нямаше как да знае, че това се случва в момента. На мен ми причерня пред очите. Зави ми се свят. За първи път ми се случваше без мое позволение някой толкова агресивно да използва фемто линията ми. Ръцете ми започнаха да треперят, а образите пред мен започнаха да се размазват. Информацията продължаваше да се набива в мозъка ми.

Аз се облегнах назад и отпуснах главата си.

Успях да доловя как някой отваря предпазния люк и чух мъжки глас.

– Активирали са линията. Това може да го убие.

После усетих как до главата ми се доближи студен, проблясващ на лунната светлина предмет. След това чух леко свистене и изпаднах в несвяст.

Събудих се в стая, на чиято рамка на вратата от лекия вятър се вееше тънка бледочервена завеса. Вратът ме болеше леко. Денят бе слънчев и се чуваше как наблизо някой говори. Изправих се и излязох навън. Мястото бе осеяно с къщи и дървета, между които щъкаха хора. Видях, че Самър и един мъж ме бяха забелязали и идваха към мен.

– Добре дошъл – приближавайки, протегна ръката си мъжът.

– Трябва да ми обясниш какво се случи – казах, поемайки ръката му и гледайки към Самър.

– Имаме достатъчно време, ще ти обясня всичко – беше усмихната.

– Благодарим Ви за Книгата! – мъжът също се усмихна.

Аз само кимнах.

– Ела, искам да те запозная с останалите – Самър ме хвана под ръка и ме поведе.

...

Изминаха седем години. Седяхме на брега, а тя се беше сгушила в прегръдката ми. Сука лежеше до нас с притворени очи. Двете ни деца тичаха наоколо с босите си крачета по малките бели вълни и вдигаха пръски вода. Радостните им гласове достигаха до нас. Слънцето клонеше към залез.

Аз бях щастлив.


Край 


„Когато бях красив“ се реализира с подкрепата на Столична община, в рамките на инициативата „Солидарност в културата”.


Валери Славчев е български рок музикант, композитор, вокалист, китарист, автор на текстове, автор на маслена живопис (живописец) и фронтмен на група „Хоризонт“. Роден е в София на 19 май 1970 г. Завършва техникум по дървообработване и вътрешна архитектура и клас по радиотехника и електроника. През 1984 г. като ученик в 121-во училище „Лилия Карастоянова“ („Георги Измирлиев“) създава група „Хоризонт“, в която първоначално свирят негови съученици, а в следващите няколко години групата оформя и окончателния си състав. Първата му сценична изява е на 22 юни 1985 г. с „Хоризонт“. Групата е една от известните ученически формации в този период. Следва 5-годишна пауза поради отбиване на военна служба на нейните членове, които през 1994 г. подновяват своята дейност. С нея в периода 1994 – 2014 г. В. Славчев има 3000 концерта като фронтмен на групата и записи на 4 албума – „Нарисувай“ (1996), „Нежно“ (2003), „Откривам злато“ (2007) и „Прекалено любопитни“ (2014). С група „Хоризонт“ той изпява и записва първата българска кавър версия – „До последен дъх“ (1994).

Успоредно с изявите си в „Хоризонт“ Валери Славчев има издадени две самостоятелни госпъл албума – „Ще устоим на студения вятър“ (1993) и „Покажи ми“ (1996). През 1995 г. е издадена неговата стихосбирка „В зеленото има поляни“. Известно време се занимава с иконопис. Автор е и на над 200 картини с маслена живопис, като голяма част от тях са в колекциите на хора, живеещи в над 20 държави по света. През 2015 г. участва със своя първи и неиздаван роман „Няма време, трябва да се обичаме“ в телевизионния проект на БНТ „Ръкописът“, като е сред финалистите, участвали в него.

 

коментари

Добави коментар