Десислава Славова - "В залеза свети мрак."

  01 Април 2019, 22:52        0

 

Десислава Славова е родена на 02.04.1998г. в гр. Перник. Завършва езикова гимназия ГПЧЕ "Симеон Радев" с първи чужд език - английски и втори - френски. В момента е студентка втори курс в специалността „Английска филология”, СУ "Св. Климент Охридски". Пише в онлайн медията за позитивни новини "Младите успели българи". Част е от движението „Нова асоциална поезия” и текстовете ѝ се публикуват активно в едноименното електронно списание. „В залеза свети мрак” е дебютната ѝ стихосбирка, чиято премиера е на 2 април в Portrait - концептуално пространство в идеалния център на София, чиято основна идея е да представя различните видове изкуства.

 

Да започнем от изгрева. Коя е Десислава Славова, чиито думи изгряват на хоризонта на поезията в момента?

Десислава Славова е едно младо момиче, влюбено в литературата, езиците и писането. Едно момиче, което преди две години откри света на поезията и от тогава до сега, пътешествието му из нея продължава.

Връзката ти с движението „Нова асоциална поезия”? Защо там?

Като всеки един човек, който носи любовта към писането в себе си, винаги съм се надявала някой ден да открия правилната среда и хора за мен, където ще се чувствам сигурна и спокойна в изявите си. След като точно преди две години се осмелих да разкрия това, което пиша пред света, „Нова асоциална поезия“ беше движението, което ме прие и което до ден днешен е част от живота ми. Благодарна съм на хората, които стоят зад това движение, за техните съвети и напътствия и за прекрасното чувство от това да откриеш съмишленици, и да създадеш едни истински приятелства.

Чувстваш ли се успешен човек, след като си част от „Успелите”?

Тъй като повечето важни неща за мен се случиха в живота ми преди две години, „Успелите“ не са изключение от тези събития. Уча „Английска филология“, но винаги съм носила страстта към журналистиката в себе си и понеже съм човек, който трудно се отказва от това, което обича да прави, реших да продължа тази своя страст по някакъв начин. „Успелите“ е най-голямата положителна медия в България. Целият екип, който стои зад нея, са едни прекрасни, изпълнени с любов и надежди към България, хора. Това, че станах част от този екип, ме кара да се чувствам по-скоро горда от факта, че създаваме нещо положително на фона на всичко отрицателно, което ни залива, отколкото успешна. Все пак, да бъдеш успешен е въпрос на различна интерпретация и самовъзприемане от всеки един отделен човек.

Коя е допирната точка между теб и твоите текстове?

Допирната точка между мен и моите текстове е всичко онова, което преживявам, изпитвам и чувствам. Тази точка е понякога много силна емоция, дадена случка или човек. Всичко онова, което дава подтик на раждането на поезия.

Причината за думите?

Думите понякога режат, понякога съшиват рани. Изборът на кого ще дадеш правото да ти причини тези думи, е отговорът за това, което пишеш.

Защо гледаш към залеза с небесносиньото на очите си?

Очите винаги се надяват да видят това, което ще ги накара да помнят. Небесносиньото отстъпва място на залеза, а това, което ще видиш след него, носи спомена за отминалото вчера.

Как свети мрака?

Според начина, по който избереш да го приемеш – с надежда за ново начало след него или с примирението, че нещо е трябвало да си отиде.

Потъваш или се спасяваш в плаващите пясъци на поезията?

Първоначално винаги се потъва, зависи колко тежи това, което носиш в себе си. След като решиш да го излееш на белия лист, виждаш, че спасението просто се състои в това да умееш да плуваш в тези плаващи пясъци.

Когато пишеш, режисьор, хирург, жертва или престъпник си? Какво всъщност е „В залеза свети мрак” – филм, театрална постановка, хирургическа операция, път към „отвъд” или нещо съвсем друго?

Всеки път е различно, зависи от това, което съм почувствала в момента на писането. Животът винаги ни предлага роли и подсъзнателно или не, ние ги приемаме. Във всяко едно стихотворение съм различна, но това, което съм написала, е отговаряло на тази моментна роля, която съм я приела за близка в дадения момент. „В залеза свети мрак“ е една стихосбирка, отделни късчета от мен, които са ме събрали в едно цяло и са ме изградили през годините.

Залязва ли света по принцип, какво виждаш в него?

Светът залязва всеки един ден, а събуждането е просто шанс да го изживееш наново до следващия залез.

Какво взривява сърцето?

Това, което го кара да живее, това и го убива. В един момент надделява второто и се случва този взрив. Колко силен ще е и какви щети ще причини, никога не можеш да знаеш. Единственото, което е ясно е, че отломките и парчетата, носят това, което е било причината за взрива – неизживяното, напуснатата ръка, свличането на любовта и нейната атрофия.

Как любовта се превръща в местопрестъпление?

Винаги е с двама заподозрени и никога с известен извършител. Този, който я убива е и този, който я създава и обратното. Затова точно това местопрестъпление никога няма край или начало, само уликите се увеличават, а разкриването и разчитането на имената на заподозрените е оставено за предстоящата вечност.

Кога захвърляме портретите на любовите си?

Когато всичко е приключило, когато си решил да си тръгнеш. Създаваш, твориш и понякога това, което виждаш на финала не отразява действителността, в която си си мислел, че живееш. Тогава настъпва моментът на отдръпването, моментът на разкриването на тази заблуда. Без значение дали ще захвърлиш този портрет, отпечатъкът ти винаги ще стои върху него, защото си се подписал със собствената си кръв, и следите от нея ще доведат някой друг към този портрет, някой, който може би ще има шанса да направи по-добра версия на картината.

Остава ли нещо след залеза на сърцето? А след любовта? След думите?

Винаги остава по някоя малка частица, дълбоко и грижливо прибрана в тъмната страна на сърцето. Хубаво е да умееш да я пазиш там и да не я допускаш в светлината на новото ти начало. Миналото не трябва да започва от края към началото. Трябва някъде да се постави и точка след запетаята на залеза.

 

И накрая – стихът из „В залеза свети мрак”, в който си най-много „ти” и с който казваш най-много?

Трудно ми е да избера, защото във всеки един стих има по някоя частица от мен, но може би ето този е най-близо до мен:

 

местопрестъпление

 

душата ми

е пръстов

отпечатък

от любовта

ти

 

Интервюто подготви Ива Спиридонова.

коментари

Добави коментар