Детският свят на Йордан Стубел

  19 Февруари 2020, 13:37           315        0

Йордан Стубел е български писател, чиито най-популярни произведенията са за деца. Истинското име на автора е Йордан Иванов Бакалов, роден е на 19 февруари 1897 г. в град София. Издава първите си стихотворения още в ученическите си години. Продължава обучението си в Софийския университет, специалност „Право“. По-късно започва да пише във вестник „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“ и „Златорог“. В списание „Златорог“ е поместен внушителен обем  от поезията му – над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише материали във вестник „Българин“, в които особено впечатление прави неговото чувство за хумор. От 1930 г. заедно с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев са редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“. През 20-те години в творчеството на Стубел изпъкват символизмът и фолклорно-приказните мотиви, които са основа в стихотворенията му. През 1925 г. е отпечатана първата му стихосбирка – „Съдба“. Открояват се стихотворенията, които  са посветени на любовта между него и поетесата Дора Габе. Паралелно с любовната лирика в книгата, присъстват фолклорната образност и тенденцията към „опредметяване“, която той поставя като акцент в следващия си проект  – „Сиротински песни“. В него разполага циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. След излизането на тази книга, Йордан Стубел пренасочва изцяло темите, за които пише и отдава цялото си внимание върху поезията за деца. Тогава той приема псевдонима Стубел. В края на 30-те и през 40-те години писателят издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. По това време работи в литературно-художествения отдел на Радио София.

Заради поетичните си позиции, които излага в списание „Златорог“ е обвинен от марксистите във формализъм, а след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. По време на едногодишния си престой в затвора, се разболява от туберкулоза, освободен е след изплащане на глоба от 1000 лв.

След настъпилите политически промени в страната след края на Втората световна война, настъпват такива и в сюжетите на детската литература. Йордан Стубел продължава да създава детска поезия, в която макар и да се отличават нови внушения, не го откъсва от неговата основна идея за идеалите, на които е подвластно творчеството му през всичките години – труд, обич, родолюбие, възпитание и образование, хумор и сатира. Неговата библиография в периода 1925 – 1952 г. надхвърля четиридесет стихосбирки и книги за деца. Умира на 30 декември 1952 г.

 

Да си припомним няколко негови стихотворения:

 

БАБА И ДЯДО

Баба сладка кашица вареше,

столчето й дъбов желъд беше.

Ала как се желъда търкули,

клекна баба и очи опули,

та събори още и гърнето.

Два дни близа лакомо прасето.

Викна баба като луда Яна:

 

- Тичай, дядо, каша не остана...

Чу я старо-харо отдалече,

от гора зелена се довлече,

ядом гледа и със яд мърмори:

- Мари бабо, пак ли пакост стори?

Желъд ли е столче за седене,

малко не помисли ли за мене -

че ще бутнеш със крака гърнето?

Или каша готвиш за прасето?

 

- Що съм крива, дядо белобрадо,

като ходиш весден с вакло стадо,

та не мислиш, че на твойта баба

на три крака едно столче тряба.

Крива ли съм - счупи се гърнето.

Да сме живи, да гоим прасето...

 

ВРАБЧОВАТА МЪКА

- Добро утро, врабче сиво!...

Що си днеска мълчаливо,

неопрано, неумито,

пък отгоре и сърдито?

Дали гъста мъгла сипна,

дали мравчица те щипна,

или едър лешник свари,

че те клъцна и удари?

 

- Що ме питаш, що ме маеш,

нали виждаш, нали знаеш -

житце нямам във хамбара

ни трошица за попара.

А пък зла се зима кани

по ливади и поляни

и не зная що ще чина

с тая гола перушина...

 

КОС И МЕЧЕ

- Мече, мече, малко мече,

де отиваш? - кос му рече. -

Де така по тоз дъждец?

Пак ли тръгна за медец?

- Косчо Босчо, та не чу ли?

Едър лешник се търкули

и ме викна на игра

във зелената гора...

Ще бера с роса росени

сладки ягоди червени,

крушки вкусни и узрели

като злато пожълтели,

и да търся татко, мама,

че ги вкъщи още няма...


 

 

коментари

Добави коментар