Димитър Пенчев - Чувството за хумор е слалом на мисълта между мозъчните клетки.

  06 Февруари 2019, 15:55           406        0

Димитър Пенчев е роден на 15.02.1967 г. в село Бъта, област Пазарджик. Завършва средното си образование в Техникума по минна промишленост „Иван Манев” в град Панагюрище, където понастоящем живее със съпругата си и двете им деца. Работи в Минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет" - водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди, което не му пречи да бъде едновременно и доста интересен и своеобразен автор.  

Димитър Пенчев определя себе си като съзерцател, който открива вдъхновението в покоя и тишината на природата. И не е чудно, че е председател на Туристическото дружество „Красен”, чийто състав наброява около 30 души. Последният им поход е в Родопите „По стъпките на отряд Антон Иванов”. Походът е организиран съвместно със Сдружението „Памет и бъдеще”, Пловдив, с почетен председател Димитър Стоилов – един от малкото живи партизани, пазещи паметта за минало, което е било. В сдружението влизат 14 клуба от цяла България, сред които е и клубът от село Бъта с 27 членове.

Димитър Пенчев е автор на пет книги в различни жанрове и стилистика, разкриващи богатия диапазон на неговите интереси:

2006 - „Пътеки на мисълта“ – издадена със съдействието на „Асарел-Медет". Представяща кратки мисли върху нравствени и екзистенциални категории, структурирани и оформени като календар. Записаните на хартия мисли той събира в „нещо подобно на дневник”, в който за всеки ден има твърдения, без да има посочена конкретна година. Книгата започва така, както и свършва – с мисълта, че „Лицемерието и подлостта не си отиват със старата година”. Между началото и края са близо 200 страници, изпълнени със съкровения.

Из „Пътеки на мисълта“ 

„Можеш да бъдеш приятел на много хора, но ти самият да нямаш и един.”

„Ако Човечеството не спеше, два пъти по-бързо щеше да стигне до своята гибел.”

„Времето цял живот ни гони и накрая ни настига”.

„Ако човек няма страх от Бога, той обрича децата си да го изпитат.”

„Този, който се възползва от слабостта на хората, ще предаде подобна на поколението си.”

„Ако си затруднен – винаги има изход. Само трябва да смениш посоката.”

„Не се срамувай да питаш! Дошъл си на този свят, за да се учиш!”

„Всяко лице има две страни.”

„Който чете – съпреживява и се учи.”

„Не всичко може да се научи с въпроси.”

„Интересите се хранят с жертви.”

„Робството развива покорство.”

 

2014 - „Уловени по пътя“ – издадена по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Книга с разсъждения за битието човешко, за макро- и за микрокосмоса. И хем прилича на първата, хем е доста различна. Но и тук чувството за хумор на автора се усеща, дори още по-мигновено – подзаглавието е „Дилетантската философия на чичо Митко“.

Из „Уловени по пътя”

 

„Героите – патриоти са дали живота си безвъзмездно за Родината, а политиците са създали държавата, за да я използват безвъзмездно.”

„Ако приемем Нулата за реална величина, то тя е тази, която изразява и доказва съществуването на абсолютния покой и безусловното равновесие. А това ни навежда на мисълта, че материята може да съществува без движение. Или пък, обратното, че там където е Нулата липсва материя.”

„За природата трябва да се мисли и говори така, сякаш човекът не съществува, тъй като той е само временно явление в нея.”

„Няма път, който да не те отведе там, за където си тръгнал. Няма път, който да е единствен. Но има много пътища, които са безцелни.”

„В космически мащаб, човекът е невидима елементарна частица, самовнушила си, че съществува.”

„За ученият човек няма прости неща, нито пък съществуват простаци. За простака всичко е просто, а най-ученият е по-прост от него.”

„Една жена не може да бъде „излъгана”, освен ако тя не пожелае."

 

2015 -  „Речник на говоримия диалект – село Бъта“ – издадена отново по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Сборникът представлява плод на 15-годишен труд, книга, разкриваща остър усет към езика и неговите правила.

От 2000 до 2010 г. започва да събира данни за създаване на Родословното дърво на Пенчевия род. През 2015 г. заедно с Татяна Пенчева организира Втора родова среща на Пенчевия род. Първата среща е проведена през 1978 г.

2017 - „Ситновъртежи“  - сборник с хайку, одобрен и издаден по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.

 

 

Остаряла есен

разлиства гардероб …

Намира спомени.

 

Музика нежна

в спомен отеква.

Дирена младост …

 

 

2019 - "От дузпа в тъч – епистоларни монолози" – книгата е одобрена и финансирана от Община Панагюрище, по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.

„Димитър Пенчев провокира, забавлява и, без претенции за универсалност, споделя своята натрупана мъдрост. Тази книга е покана за разговор. С теб самия. И напомняне, че, съгласно ефекта на пеперудата, една твоя усмивка може да предизвика лавина от милиони други.“ - Ива Спиридонова, редактор

„С майсторско чувство за хумор, авторът довежда читателя до бурен смях, когато най-малко е смешно и го кара да се натъжава в най-весели моменти. Не пропускайте тези противоречиви истории, разказващи точно за нас, за нашите родители и деца. Опитайте се да отговорите поне на един от въпросите, а ако се налага напишете и вие писмо до когото е необходимо.“ - Симеон Аспарухов, редактор

Димитър Пенчев е активен планинар, инструктор и еколог в района, в който живее. През 2014 г. минава курс на обучение към Български туристически съюз за планински инструктори до 1800 м . Той е един от учредителите на туристическо дружество „Красен“, с.Бъта, както и създател на неговата емблема през 2007 г. Участва в учредяването на Сдружение за развитие на малки европейски селища „Идея”, село Бъта, за осъществяване на общественополезна дейност, както и в учредяването на фирмените секции "Туризъм" и "Шахмат" към „Асарел-Медет". Част е от учредяването на клуб "Памет и бъдеще" - с. Бъта към СНЦ "Памет и бъдеще" - гр. Пловдив. Участник в ежегодните походи на ТД "Красен" и СНЦ "Памет и бъдеще".

Има редица публикации във вестник „Време“, участва със свои разкази в антологията „Светлини над града“ – 2004 г., както и в сборника с разкази „Пътуващите книги на Стара Загора“ – 2015 г. От 2017 г. публикува стиховете си в електронното списание „Нова Асоциална Поезия“. През 2018 г. е един от интервюираните автори в мащабния проект на авторката Кристина Митева "Един от нас споделя" - сборник интервюта с интересни български съвременници.

 

ПИСМО ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА ОТ КНИГИТЕ

 

Издателю, здравейте!

Вероятно не ме познавате, затова бързам да Ви съобщя как се сдобих с адреса Ви – той най-невъзмутимо лежеше на една от последните страници на някаква книга. Та, реших, че щом сте се изтипосали там, вероятно се интересувате от книги. Възможно е дори да четете и притежавате някакви! Всъщност, тези ми догадки са причината да Ви споделя написаното по-долу. Стори ми се интересно, а няма с кого от приятелите си да го направя, защото техните интереси не са такива. Не мога да ги виня, че сами са избрали как да живеят, нали? Демокрация...

Та, ето за какво става дума.

В една от онези дъждовни мартенски вечери, когато ни се струва, че няма какво друго да правим, освен да мързелуваме с познатия на всички и всезнаещ чичко Гугъл, моя милост също реши да се остави на всеобщото течение. И, тъй като не търсех нещо конкретно, „стрелях” напосоки. Вниманието ми привлече служба, за която не предполагах, че съществува. Тя се нарича „Агенция за приватизация на законно придобити, но морално остарели книги”. По-интересното в случая е, че преди няколко години споменатата агенция провела анкета в затворена група от хора, като им задала два въпроса.

Първи въпрос: Какви са ползите от нечетенето?

Втори въпрос: Каква е вредата от четенето?

Още по-интересно е, че вторият въпрос бил зададен две години след първия. Период достатъчен (според друго изследване) да се прочетат поне две книги.

Тогава станало ясно, че в упоменатия интервал някои от тях вече били прочели по един вестник, тъй като (пак според тях) нямало разлика между книга и вестник (и двете били от хартия).

На първия въпрос повечето хора отговорили така:

- мозъчните клетки се запазват свежи по-дълго време; липсата на книги ни осигурява повече простор вкъщи; спестяваме пари от книги; щадим околната среда; не робуваме на чужди мнения, които останалите постоянно цитират; умът ни е необременен и не се поддава на манипулация.

В края на изследването повечето от участниците споделили, че още преди да им зададат втория въпрос, те самостоятелно били стигнали до извода, че вреда от четенето съществува. Ето и техните аргументи:

- сдобиваш се с късогледство и астигматизъм; заразяваш се с болестта „собствено мнение” по всеки въпрос, след което в квартала ти дават „титла” - Всезнайко или Дървен философ; мозъкът ти се размътва и започваш да се интересуваш от политика и футбол; мислиш, че и сам можеш да напишеш книга; разочарован си от невежеството на останалите, тъй като никой от тях не е чел комикса, който си купил; разочарован си от факта, че Земята не е плоска, но тайно се надяваш да не е така; разбираш, че постоянно пишат за неща, които знаеш или пък са неверни; получаваш раздвояване на личността, след отъждествяване с главния герой; установяваш, че мъжът (жена) ти е тъп(а); ставаш прекалено умен за квартала, в който живееш.

Това са най-честите отговори на зададените два въпроса. Не се споменават възрастта и образованието на анкетираната група, освен факта, че е разнородна. А в края на съобщението, въпросната агенция се обръща с официална молба към „Министерство на Образованието” да излезе със становище и препоръка към всички издатели:

- тъй като нечетенето не е опасно, а четенето вреди на хората (потвърждава го и гореспоменатото изследване), то на корицата на всяка книга да има предупреждение, подобно на онези върху кутиите за цигари, примерно: „Четенето вреди на Вашето здраве и води до размътване на мозъка!” или „Внимание, четенето води до затъпяване на Вашата съпруга!”

Едва ли някой е виждал подобен надпис! Ужас! Абсолютна незаинтересованост от страна на държавата спрямо здравето на народа. Мисля да сезирам прокуратурата…

Въпросното изследване преразказах по памет, с известни неточности, за което моля за извинение! А докато пишех, направих свой извод. Осмелявам се да го споделя: Онзи, който не чете, е просто земен, т.е. земен и прост!

Простете за откровението! Ако бях чел повече като малък (пък и като голям), може би щях да съм по-вежлив!

В крайна сметка, надявам се, разбрахте за какво става въпрос! И ако не искате да попаднете в полезрението на прокуратурата, която и без това търси виновници за щяло и нещяло, следователно и под ударите на закона, който търси жертви, за да се докаже пред народа, то, моля Ви, започнете да слагате съответните предупреждения върху издаваните от Вас книги! Мисля, че това е начинът да се осведомят хората за последствията от определени техни намерения. А те, ако са решили да пушат, ядат сланина или четат, отговорността за тези им грехове да се трупа на главите им. Така де, от такива като Вас, дето ги подвеждат да не търсят медицинска помощ, ще фалира здравната каса. Абе аз, що не драсна едно писъмце и до здравното министерство?

Хайде, чао засега! Предупредил съм те, после да не ми се сърдиш!

 

~~~

Община Панагюрище и Общинска библиотека "Стоян Дринов" организират вечер на изкуствата с представяне новата книга „От дузпа в тъч“ на Димитър Пенчевhttps://www.facebook.com/events/2265854773740680/​
 

коментари

Добави коментар