Тъй рече Маргарита: Моят Джулай морнинг e море в бутилка

  Днес социалните мрежи ще са пълни с песента на Uriah Heep , с картинки и снимки на юлския изгрев, с въздишки и възторзи, с призиви за любов, свобода и мечти. Тук-таме ще се прокрадват негодувания за изгубения български Джулай в Каварна, пренесен в Тутракан, загрижени моралисти ще припомнят злокобните инциденти с летален изход, по...

Защо не ми е важно да съм писател

Текстът е предоставен от платформата на Свободно поетическо общество.   Неотдавна една известна блогърка (пардон, фейсбук инфлуенсърка[1]) с над 10 000 последователи къде на шега, къде на сериозно ме запита как върви писателската ми кариера. Значи тя несъмнено е човек с чувство за хумор. Понякога хапливо. Но в случая въпросът по-с...

Предизвикателството Мартин Спасов

Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на "Приятелят, когото нямам", да разгледам, да разбера и да открия отго...

Защото още бие

  Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра...

Действие I - Мадона

  След като се завъртях няколко пъти в тясното пространство на стъклената врата, успях да изляза от нея, избутан от тежестта и́, и залитайки напред, пристъпих неуверено по-навътре. Страхувах се, че всъщност съм пристигнал на точното място най-накрая. Не се осмелявах да разгледам мащабите, да вдигна глава нагоре и да посрещна електрическит...

Вратите - Атанас Далчев

      Вратите, пътните врати             на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,             от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,             когато вечер се завръщате, ...

Стъпала до Мила

  Не споменаваш всички стилове музика, които предпочиташ и те оформят като истински меломан. Може да не си всичко друго, но определено си герой от „Вещи в занаята" (ако помним този филм изобщо), но не правиш магии, а слушаш музика томително. И все жаден за нея ходиш. Демек предпочиташ да ти правят магии и е излишна препратката ...

Тъй рече Маргарита: Животът все пак е цветен филм, дами и господа!

  Веднъж седяхме в едно прилично луксозно заведение с художника Никола Танев и аз имах неблагоразумието да споделя, че не може да се комбинира червено със зелено. Той ме погледна благо и още по-благо ми обясни, че всичко, което природата е съчетала е абсолютно приемливо. Даде ми най-простия пример, за който неузрелият ми тогава акъл не ...

Маска - Пейо Яворов

  МАСКА                                                     Вл. Василеву  ...

Тъй рече Маргарита: (Не) оставяй писмени доказателства!

  Първото правило, на което учат студентите по право, са ми казвали, че е точно това – НЕ оставяй писмени доказателства. Но в случая няма да говорим за уязвими пред закона документи. Напротив, напротив! На търг бе продаден бележник на Флобер, дневник на Ахматова стана притежание на неизвестен (естествено) колекционер срещу 6 млн. ...

Борба - Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почи...

Заразени - Тео Буковски

    Поглеждам надолу. Лъч слънчева светлина лази по пръстите ми и се потапя в течността. За миг нещо пробясва в лъжицата. Знам какво е. Вероятно сега вагусът[1] ми ще се активира и ще започне да ми се гади. Вдигам очи и се взирам в Капитана. Той е забил поглед в очуканата метална съдина на масата пред себе си. Бавно загребва с лъж...

<< 1 2 3 4 5 6 7 >>