Две пера се реят леко над земята - Цвета Тодорова Иванова

  25 Септември 2019, 08:31        0

Снимка: Симеон Аспарухов

 

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни 
нека те целуна. В алено да светят.

После ще те пусна. Знам, че е възможно
мъката ми черна с обич да прегърнеш.
В кървавото ложе острото на ножа
вместо теб, сестрице, нека да посърне.

После ще го счупим с гълъбова нежност.
Гълъбово-нежно в пух ще го завием.
Утре като тръгнем, друг да не пореже
болката, че птици станали сме ние.

Нека да целуна, сенчице изящна,
с тъжните си устни грозната ти рана.
Може да поискам (нищо че е страшно)
с птица във сърцето тука да остана.

 

 

 

 

 

коментари

Добави коментар