Една надежда, две съдби - Яна Вълчева

  12 Февруари 2020, 13:00           961        0

Снимка: Пейо Пеев

 


Една надежда, две съдби

и неподвижното ми тяло.

А там, в отсрещните очи,

съм като в криво огледало.

Стоя на края на света,

вратата зее като рана

насред бетонната стена.

Прекрача ли, ще е начало.

Балон от мисли в полет тих

изпълни тъжното пространство,

аз сведох чело. И очи.

Отвъд вратата ми е празно.

 

Онази стъпка в твоя свят,

която чакаш да направя,

е споделения ни Ад.

А ти си ѝ възложил Рая...


© Яна Вълчева, "В очите на птиците", 2018

 

коментари

Добави коментар