Епистоларната литература

  17 Февруари 2021, 13:01           381        0

Снимка: https://pixabay.com/

 

В динамиката на литературните жанрове еписторалният е един етап от завоюването на нови интелектуални територии, и така участва интензивно в Литературата. Епистоларният жанр или романът в писма (от гръцки epistole – писмо, послание) е разновидност на романа, представляваща цикъл от писма на един или няколко герои от този роман. В писмата се изразяват душевните преживявания на героите, отразено е тяхното вътрешно развитие.

Като жанр епистоларната литература се развива в епохата на Романтизма и Просвещението като започва с вмъкване на писма в романи за подсилване на реализма. Писмата имат предимно любовен характер. В тях се отразяват душевните преживявания на героите, отразява се тяхната вътрешна еволюция. Епистоларният жанр ограничава възможността за развитие на сюжета, но пък дава възможност на героите да разкрият най-съкровените си чувства. Насаме с листа образът на другия бива пресъздаван със свобода и интензивност, неограничавани от реалността на присъствието.

За първообраз на епистоларния роман може да се смята „Героини“ на Овидий – 5 г. пр.н.е. – Heroides. Съдържа измислени от поета писма, написани уж от прочути героини (Дидона до Еней, Медея до Язон, Сафо до Фаон, Парис и Елена) – персонажи от древността, отправени към техните неверни любовници.

Жанрът запазва своя авторитет и през Средновековието, Ренесанса и Барока като се разпространява и в Италия, Франция, Англия, Германия, Полша, Русия. През ХIХ век той намира своите големи имена и в българската литература, става част от духовния образ на Българското възраждане.

Първият същински пример за епистоларен роман се смята „Затвор на любовта“ (1485), създаден от испанския автор Диего де Сан Педро. В този роман са включени голям брой писма, които доминират като начин за разкриване на сюжета. Роман, който изцяло е в епистоларна форма е „Поредица (или шествие) от любовни писма“, написан от Хуан Де Сегура през 1553 г.

Един от първите образци на жанра в европейската литература е „Португалски писма“ (1669) на Габриел Жозеф Гилерага – сборник с любовните писма на монахинята Мариана Алкофорадо. Друг роман в писма е „Любовни писма от три части между благородник и сестра му“ (1684) от Афра Бен, който е първи роман на първата английска писателка-жена (спомената е в „Собствена стая“ на Вирджиния Улф).

Епистоларният жанр става много популярен в литературата на XVIII век, особено в творчеството на писателите-сантименталисти. За популярността на жанра способства успехът на романите на Самюел Ричардсън – „Памела, или възнаградената добродетел“ (1740) и „Клариса, или Историята на младата лейди...“ (1749), „Историята на сър Чарлз Грандисън“. Във Франция по това време романи в писма са писали Шарл Луи де Монтескьо – „Персийски писма“ (1721), посветени на социални и философски въпроси, Филип Бридар де ла Гард („Писмата на Тереза“), Жан-Жак Русо („Жюли или Новата Елоиза“,1761), Шодерло дьо Лакло с „Опасни връзки“, „Писмата на Душевадеца“ на К. С. Луис. В Германия Гьоте пише „Страданията на младия Вертер“ (1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е „Историята на Емили Монтегю“ (1769) от Франсис Брук.

В литературата на романтизма развитието на жанра продължава. Във формата на писма е създаден романът на Юлия Криндер „Валери“, на Етиен Сенанкур „Оберман“ на Етиен Сенанкур, „Хиперион“ на Хьолдерлин. Прийомите на епистоларния жанр се използват и в романа „Лейди Сюзан“ на Джейн Остин. В неоромантичната литература пример е романът на Брам Стокър „Дракула“.

Постепенно в края на XVIII век епистоларния роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната форма все пак продължава да се употребява отчасти и в романи през XIX век. Пример за такива творби са „Франкенщайн“ (1818) от Мери Шели и „Тайнствената непозната“ (1848) от Ан Бронте.

 

Да проследим бегло едни от най-известните романи, написани в еписторалния жанр:

 

В руската литература не можем да не споменем Фьодор Достоевски с „БЕДНИ ХОРА“. Това е първото оригинално печатно произведение на руския писател, публикувано с авторовото жанрово подзаглавие „роман“ през 1846 г. Тук изпъква вечната тема на цялата руска литература – темата за „малкия човек“, размазан от безмилостната сила на събитията. Историята на взаимоотношенията между Макар и Варенка се разкрива в 31 негови и 24 нейни писма.

 


„ЖЮЛИ ИЛИ НОВАТА ЕЛОИЗА“ – Жан-Жак Русо. Епистоларният роман на Русо е издаден през 1761 г. и се състои от 163 писма и епилог. Той е манифест на свободата на чувствата и изиграва важна роля за развитието на романтизма в художествената литература.

 

 

 

 


„СТРАДАНИЯТА НА МЛАДИЯ ВЕРТЕР“ – Йохан Волфганг фон Гьоте. Това е класическо произведение на европейския сантиментализъм, в което е отразен личният любовно-психологически опит на автора. Романът е конструиран като сборник от писма на главния герой – Вертер. В писмата си Вертер споменава за своите интимни моменти, преживяни в несъществуващото селище Валхайм. Трагичната история на младия бюргер, не намерил отговор на своето чувство и отхвърлен от обществото, мигновено е била преведена на други езици и породила поредица от подражания. С времето мъченикът Вернер става един от „вечните образи“ в световната литература и въвежда в европейската култура социопсихологическия феномен „вертеризъм“, свързан с меланхоличната нагласа на ума и проблема със самоубийството като висша проява на свободата на волята.

 


„ОПАСНИ ВРЪЗКИ“ - Шодерло дьо Лакло. Това е един от най-ярките романи на XVIII век и е единствената книга на дьо Лакло. Героите на еротичния роман забъркват страшни интриги в желанието си да отмъстят на своите противници. Романът представлява обширна кореспонденция между участниците в събитията и се състои от 175 писма. Това е може би най-„интригантският“ роман в цялата световна литература. Сюжетът е като че ли за любовта, но всъщност е за властта, за начина, по който любовта може да стане инструмент на властта.

 


„ФРАНКЕНЩАЙН“ – Мери Шели. Романът е публикуван през 1818 г. първоначално анонимно. В историята на световната литература култовият „Франкенщайн или новият Прометей“ на деветнайсетгодишната Мери Шели (съпруга на поета Пърси Биш Шели) предхожда много от произведенията на съвременната научна фантастика. Това мрачно и необикновено силно повествование разказва историята на младия швейцарец Виктор Франкенщайн, който изкуствено създава човешко същество в известния тогава университет Инголщат. Действието е предадено под формата на комбинация от епистоларен роман и класически разказ от първо лице.

 


„ЖЕНАТА В БЯЛО“ на Уилки Колинс се смята за първия английски детективски роман, първия мистериозен роман с криминална нишка. В предговора си към романа писателят пише: „Историята, представена тук, ще бъде разказана с повече от една писалка, тъй като историята за престъпление срещу законите се разказва в съда от повече от един свидетел“.

 

 

 


Романът „ДРАКУЛА“ на Брам Стокър се състои от писма, дневникови записки и вестникарски изрезки. Той е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на XIX век.

 

 

 


„DE PROFUNDIS. ПИСМО ОТ ЗАТВОРА“ от Оскар Уайлд. Известният писател е на върха на славата, когато е арестуван за „възмутителна проява на неприличие с друг мъж“ (въпросният „друг мъж“ е младият лорд Дъглас). След съдебен процес, който се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Докато излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от лорда, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда това произведение – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.

 


„ПИСМО ОТ ЕДНА НЕПОЗНАТА“ – Стефан Цвайг. „Бяха двайсетина страници, изписани бързо, с непознат, неспокоен женски почерк, по-скоро ръкопис, отколкото писмо. Той неволно опипа още веднъж плика, за да види дали в него не е останала забравена някоя приложена записка. Ала пликът беше празен и също като листовете не носеше адрес на подателя или подпис. „Странно“ – помисли си той и отново взе писмото в ръка. „За тебе, който никога не ме позна“ стоеше отгоре като надслов. Той се стъписа учуден: за него ли се отнасяше или за някой бленуван човек? Любопитството му изведнъж се пробуди. И той започна да чете.“

 

 


Историята на епистоларния жанр все пак продължава и днес, макар и с по-различен облик. В наши дни, благодарение на интернет се появяват и романи, в чиято основа е електронната поща. Това прави произведенията по-динамични, тъй като интернет позволява да се доставят съобщения във всяка точка на планетата за броени секунди.


 

коментари

Добави коментар