Есента е музиката в теб

  15 Декември 2020, 13:02           149        0

Снимка: Симеон Аспарухов

Не винаги в есента се сбогуваш. Не винаги си честен спрямо нея. Тя не е мъст, не е тъга, не е отчуждаване, сезон е. Често забравяш да погледнеш към дърветата. Съблечени, самотни, сиротни. Напомнят на мислите ти. Но за малко - за една зима. Листата им, всичките, са в краката им. Всеки е в различен цвят, всеки носи по малко носталгия за пролетта и лятото, но свети и осветява. И топли корените. Наистина е така. Всяко листо напомня музика. Само се доближи, по-близо, още по-близо, и ще чуеш. Разказва ти история, но не с думи, не пише, листът не пише на листа, не задрасква написаното - знае какво иска да ти сподели. Важно е да наблюдаваш, да виждаш, да чуваш, да усещаш. Да не откъсваш поглед от листата. Цветовете се превръщат в ноти, а нотите стигат до теб. И ти шептят. Така силно, че заглушават отминалото ти. И разцъфването, и разцъфтяването. Шумът от дъжда се усилва и се разсипва, но не за да те намокри, а за да те стопли. Топло е в есента. Есента е музика, с всяко отнето листо от дървото, с всяко обръщане към отминалото, с всеки трепет към непознатото в зимата. Есента е начало. Тя е музиката, която не си успял да чуеш, докато си бил зает с бързия разговор с образа си в огледалото. Те са все така тук. И са по-искрени от всякога. Защото чакат да започнеш отначало. Да признаеш пред себе си. Не само в пролетта започваш отначало. Сега е същото. Предстои. Всяка крачка е ново начало, зад всеки паднал лист израства нов. Във всяко дърво. Във всеки човек. Във всеки живот. И в теб! Листа, листа, листа... В есента посрещаш себе си. Такъв, какъвто си. Сезон е, сезон си и ти.


 

коментари

Добави коментар