Георги Атанасов - Чувствата са знаци на тялото за топлота, светлина, докосване, аромат, уют, грижовност… Любовта е паметта за тях.

  10 Февруари 2019, 10:50           573        0

Георги Атанасов е роден на 17 декември 1951 г. в град Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет - „Редакционно издателско дело“. В продължение на осем години, докато е офицер от Българската армия в гарнизоните в Кърджали и Момчилград, негови стихотворения излизат в периодични издания и участва в литературни сборници. През 1982 г. е назначен като редактор във Военното издателство, където по-късно е завеждащ на редакция за художествена литература и главен редактор. Автор е на 11 книги. Първата излиза от печат през 1983 г., а шестата през 2012 г. -  след 20 години отсъствие от книжния пазар.

 

„За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура.

СБЛИЖАВАНЕ на спомена и въображението за него;  на далечното и близкото; на предела  с безпределното; на космоса в мен и над мен; на всичкото и единственото; на правилното и истината; на преходното и вечното.

Поезията заличава границите между разума и душата.“

 

Издадени книги:

„Думи за из път“, поезия, 1983 г.

„Сватбите на Маринков“, повест, 1986 г.

„Походна войнишка библиотека 1917 – 1918 г.“ 1987 г.

„Слънчево махало“, поезия, 1989 г.

„Потайна книга на любовта“, поезия за юноши, 1990 г.

„Опаковани различия“, поезия, 2012 г.

„Зеленика“, поезия, 2014 г.

„Осмият цвят на бялото“, поезия, 2016 г.

„Азбука за момчета“, поезия за деца, 2017 г.

„Азбука за момичета“, поезия за деца, 2017 г.

„Събличане на росата“, поезия, 2018 г.

 

Награди:

Единственият литературен конкурс, в който участва и печели е „В полите на Витоша“ – 2010 г. Поетът смята, че литературните конкурси са полезни единствено за поощряване на млади таланти, че надпреварата и съпоставянето в литературата са несъстоятелни.

 

Георги Атанасов е членувал в СБП, основател е на Сдружението „Форум Демокрит“ и е сред учредителите на Литературен кръг „Смисъл“.

 

Ти си капка с красива душа.

И влага, и влага и влага.

Ако с теб цяла нощ съм грешал

ти би ли след облак избягала?

Ако аз съм в кристалчето лед

свечерения спомен за мене

ти би ли била в дъх на мед

дъха ми на мента зелена?

Ти си облаче нежно над стих.

А стих ли наистина пиша?

Той е шепот от шепот по-тих

и чувам как капката диша.

 

 

Струйка джин и лимон.

И зърно от маслина.

В дъх на хвойна сълзят

и окръглено дишат.

Бучка лед бе денят,

но и той си замина

както в топлата нощ

цветовете на вишна.

Всяка дума с любов

е до капка изпита.

Но на дъното сухо

пияни от джина

кротко в хвойната спят

и сънуват звездите

две луни от лимон

и зърната маслини.

 

 

ПОЕТЕСИ

Една жена не стана поетеса.

Една ли?

Стиховете им къде са?

Дописват ги, навярно, във съня си,

но сутрин грижите цвета им късат.

Преравят често старите си дънки.

Намират розови листенца тънки,

но в синьото мастило избеляло

едва разчита се гласът на тялото.

Прибират в шкафа младото хвърчило.

Без вятър, казват си, то няма сила...

И уж наоколо все смръщени човеци,

а пак под блузката прокрадва се ветрецът.

Навярно някой във врата им диша

или пък пише, пише, пише.

 

 

ОБИЧ

Уж живеем кротко,

а нали

не боли от кротост,

пък боли.

Уж денят е делник -

синкав дим.

Не горим със пламък,

но горим.

Правим малки грешки

със очи.

Не личи, си мислим,

пък личи.

И така нататък –

аз и ти

все сме близки някак,

но почти.

 

~~~

Очаквайте Георги Атанасов в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/

коментари

Добави коментар