герасим симеонов - едно име с малки букви

  10 Януари 2019, 10:59        0

 

Колко личности крие в себе си герасим симеонов? Защо държиш името ти да се пише с малки букви?

 

Всичките личности. И с годините се увеличават, но тази, която застава на малко по-високо място от останалите, е на детето Геро.

Иначе, изписването на името ми с малки букви ме кара да се чувствам уютно, и с него, и със себе си. Най-хубавото е, че по този начин поставям автора на произведението на едно стъпало по-ниско от самото произведение, точно където трябва да е мястото му.

Колко са главните герои в книгата ти? Запознай ни с тях.

 

Всъщност в книгата има само един главен герой – безименният човек. Но произведението се разказва от гледна точка на различните „личности“, оформили и продължаващи да оформят главния герой като човешко същество. И, тъй като всичките им гласове се помещават в едно общо тяло, постоянно се стига до сблъсъци между тях, заради различните им разбирания за света, просто защото мисленето им е капсулирано – оформено от конкретен времеви период. Но всички „те“ заедно сформират Аз-а на главния герой.

 

Разкажи ни повече за „Всички мъртви сезони на една рустифина”...

 

Идеята за този къс роман се зароди от първия абзац на произведението и продължи да се оформя в главата ми около година. Исках да напиша мой „Спасителят в ръжта“; моя гледна точка на търсещия себе си и мястото си в света Холдън Колфийлд. Работното заглавие беше „Кота нула“ и желаех да напиша произведението в стил „поток на мисълта“. И нищо не се получаваше. Писането буксуваше на едно място още една година.

Въпреки това, не успях да се откажа от идеята да го напиша. Заради това оставих тетрадката в шкафа, взех нова, преписах първия абзац и спрях изкуствено да насилвам „потока на мисълта“. И така започнаха да изплуват различните гласове на главния герой, които се различаваха един от друг, не само с мисленето си, но и с различен литературен стил и похват, и оттам различната структура на отделните глави.

Друго нещо, което знаех бе, че историята ще завърши там, откъдето е започнала и всичко между тези две глави ще бъде като дълбоко гмурване в бездната между тях. Когато го установих, разбрах че цялата структура на „рустифината“ ще е същата и исках да е същата като на албума “Wish You Were Here” на „Пинк Флойд”. Парадоксалното е, че през цялото време, докато пишех произведението – горе-долу две-три години - слушах само и единствено албумите на “Alice In Chains” с Лейн Стейли.

 

Какво следва след разпада на личността?

 

След разпада на личността остава шепа парченца, които можеш да прибереш в джобчето или да ги сглобиш наново. И в двата случая дланите ще се разкървят, но и в двата случая раните ще зараснат.

 

Символ на какво е рустифината?

 

На уединение, на бягство, на вечност, но най-вече на спасение.

 

Защо умират сезоните?

 

Сезоните умират, когато не се отнасяш с нужното уважение и разбиране към тях.

 

Литературата?

 

Удоволствие! Медитация!

 

Писането като акт?

 

Не бих могъл да се изразя по-добре от великолепния Вонегът, който за съжаление не мога да цитирам в момента, заради това ще перифразирам: Мога и да не пиша, но писането прави света малко по-поносим.

 

Животът като разказ?

 

Моят живот като разказ, е един мой микроразказ, който е най-доброто нещо, което някога съм писал и което някога ще напиша, и искам да го споделя с вас. Казва се „Мартенско дете“ и е вдъхновен от “Thursday’s Child” на Дейвид Бауи.

 

[ Мартенско дете ]

 

Звукът - ехтящ писъчен глас,

касапинът, смъртта на тишината,

лаещ шум.

В дъното, в тъмницата на пропастта -

преди години и досега -

краят на стълбицата. Рев,

сграбчил сърцето, позволяващ ми да заспя, за да се събудя, облян в сълзи. Да въздъхна днес и да умра, за да се събудя пак. Провален шепот за надежда, взрян в миналото, за да се откъсна. Опитвах се досега

на най-доброто, на което съм способен, но понякога вярата ми падаше на колене, разчупвайки живота ми на две. Заставах отстрани, вгледан в себе си, в разбърканите дни и нощи, неподготвен за своето време, роден в един различен свят,

не съжалявам за снега.

Подхвърли ми утрешния ден, самотната искра е още там, старото кълбо в небето,

звукът ще пасне,

всичко ще се нареди в притворените очи на детето.

 

Какво още искаш да кажеш на читателите си?

 

Искам да кажа, че съм адски горд, че мога да споделя това произведение с тях и да благодаря на тези, които са ме подкрепяли през годините и продължават да ме подкрепят.  Благодаря също и на хората, които харесват това, което пиша.

 

Интервюто подготви Ива Спиридонова

коментари

Добави коментар