Гергина Дворецка - Любовта ражда най-красиви стихове, когато е копнеж или болка.

  11 Февруари 2019, 10:30           581        1

 

Гергина Дворецка е родена в София на 21 януари 1954 г. Завършила е софийската 9-та гимназия с преподаване на френски език и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пише стихове от ученичка. Публикувала е във вестник „Средношколско знаме”, списание „Родна реч”, във вестниците „Пулс”, „Литературен фронт”, „Стършел”, списание „Пламък” и други.

По нейни стихотворения са създадени песни, изпълнявани от Лили Иванова, Асен Гаргов, група „LZ”, Тони Димитрова, Асен Масларски и други.

 

Според Гергина, любовта ражда най-красиви стихове, когато е копнеж или болка. Ако човек е щастливо влюбен, рядко изразява това с думи. Казва, че за нея поезията е начин да изразява себе си, но голямата ѝ детска мечта е била да стане журналистка и е щастлива, че тя се е сбъднала.

 

Почти целият ѝ трудов стаж е преминал в БНР. В програма „Христо Ботев” е водила младежки, културни, исторически, образователни и други предавания. Създател и водещ е на първото у нас радиопредаване за евроинтеграция, което се излъчва от юни 1990 г. до септември 2014 г. и през годините се нарича „Младежта среща Европа“, „Европейски проекти“, „Европа без граници“.

 

Убедена е, че каквито и проблеми да изживява в момента Европейският съюз, народите винаги ще се стремят към обединение чрез изкуството и културата.

 

Междукултурният диалог е в основата и на настоящата ѝ дейност като председател на фондация „Европа и светът“ и като главен редактор на нейния информационен сайт www.evropaworld.eu.   

Никога не е участвала в литературни конкурси и няма награди за поезия. Намира това за нормално, след като за дълги периоди от време се е посвещавала изцяло на журналистиката. Затова и отличията ѝ са в тази сфера. За историческите си предавания е удостоена с юбилеен медал „1300 години България”. Много награди е получила за европейските си радиопредавания.

През 2006 г. става кавалер на третия по значимост държавен орден на Франция - „Академични палми”, за популяризиране на френската култура.

През 2012 г. е удостоена с почетна награда „150 години румънска дипломация” на Министерството на външните работи на Румъния за заслуги в международните отношения.

През 2015 г. заедно със съпруга си Владимир Дворецки получава наградата „Светове и цветове“ на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България за публикации в сайта „Европа и светът“.

Член е на СБЖ, който през 2017 г. я отличава с наградата „Златно перо“.

 

Досега е издала 8 книги с поезия и проза. Автор e на стихосбирките:

 „Понякога е обич” (излязла в сборника Петима млади поети” на изд. „Народна младеж” през 1978 г.),

„Човекът, когото си чакал” (изд. „Хр. Г. Данов, 1990 г.),

„Шарени думи” (изд. „Литавра”, 1996 г.),

„Сняг и нежност” (Издателско ателие Аб, 2007 г.),

„Балада за птицата Феникс“ (изд. „Триада“, 2014 г.)

 

През 2009 г. излиза първата ѝ книга в проза - „Славянско танго”, част от която е написана на полски език. (изд. „Книжен тигър“).

Следват:

Романът в разкази „Откриването на Дагоберта” (Военно издателство, 2012 г.),

Романът „Искрено ваша“ (изд. „Персей“, 2016 г.).

 

***

Понякога е обич да си тръгнеш

от хората, които са ти близки.

Оставяш настрана венеца трънен

и заминаваш тихо, без въздишки.

 

И знаеш, че след теб не ще затичат,

макар за миг да ги е заболяло.

Излишна е фалшивата трагичност

в една отдавна търсена раздяла.

 

А има нещо тъжно – да съзнаваш,

когато доброволно си отиваш,

че хората, които тук остават,

без теб ще бъдат малко по-щастливи...

 

ЗИМНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Тежка лавина чело е надвесила –

да убие човека!

Само едно не разбирам, Весела:

защо ми е леко.

 

Може би всички знойни желания

имат своите зими.

Всички разкъсващи разстояния

вече са поносими.

 

Всяка лъжа, досега неотгатната,

вече е несъмнена.

Празни са джобовете след лятото –

грешките са платени.

 

И ми е леко пред прага на зимата,

пред съня ми прекъснат.

Даже над мен да се спусне лавината,

напролет ще възкръсна.

 

ПРИКАЗКА

На Владимир Дворецки

 

Там, където слиза пипнешком лагуната

между камънаци и тревички,

край морето, светло като сън на юноша,

спря се Оле-затвори-очички.

 

Може би разбрало колко е мъчително

приказка да оживява денем,

слънцето се пръсна весело в очите му

и света обагри във зелено.

 

С шеметна вълна ме плисна чудотворството,

закъсняло с толкова години!

И ми бе така тревожно и несвойствено,

че се молех бързо да отмине.

 

И отмина. Само вятърът унесено

очерта красивите му скули,

а над мен кръжеше, ведро и болезнено,

дъх на водорасли и зюмбюли...

 

И ако се вглеждам в хората напрегнато,

сепвана от всяка нова пролет,

то е от страха, че някъде във времето

приказен и млад пътува Оле.

 

УСПОКОЕНИЕ

Доплувах ли? Брегът не се ли рони?

Почти не вярвах, че ще стигна суша...

Сега под свежи папрати и клони

в семейно-топлото гнездо се сгушвам.

 

Единствено в минути преброени

излизам от закътаната пазва

и спомени, като стада елени,

насън с копита остри ме прегазват...

 

Усещам дъх на прегоряла шума,

горчат ми болки, минали отдавна,

а под копитото избликва дума

и с утрото полека избледнява...

 

Така безмълвна, всичко надживяла,

в просъница очаквам да се съмне...

Душата ми почива, оздравяла –

до малкото креватче на сина ми.

 

~~~

Очаквайте Гергина Дворецка в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/

коментари

Добави коментар

Росица КОПУКОВА07.06.2019 г., 23:04 ч.

Много ми харесаха стиховете.