II - Борис Мархолев

  18 Юни 2020, 20:56           362        0

 

На времето секундите безброй

препускат в надпревара безконечна.

Назад поглеждаш към живота свой

и глас шепти ти: „Няма нищо вечно.”

Пред твоя поглед рухват светове,

кумири прежни тънат във забрава;

на мисли посвещаваш часове,

а смътната загадка пак остава.

„От пръст създаден – пак ще станеш пръст!” –

безспирно чуваш вечната прокоба.

За теб е непосилен този кръст

и изнурен, сам вече дириш гроба.

 

          В безсилието свое губиш мощ 

          и те обгръща вечна черна нощ.

 


© Борис Мархолев, "66 сонета", 2020

коментари

Добави коментар