Имам толкова недовършени сънища

Биляна Гецова

12.00 лв

ISBN: 978-619-7456-23-3

Наличност: на склад


    Добави в количката




НАВЪН ОТНОВО СНЯГ Е НАВАЛЯЛ,

прилича ми на щрудел с пудра захар.

По крайчетата керемидите са в бяло

и утрото притихнало е – само ахва!                 

 

Примигва и се чуди януари,

градът защо със шал не се загръща.

Димят комините – подобно на цигари.

Тук зимата се чувства като в своя къща.


ПО КЕРЕМИДИТЕ е пренощувал сняг.

И зимата от днес ще се събуди.

Поглежда през прозореца учуден,

един, там, вътре скрит, самонадеян котарак.

Без слънчев лъч и бездиханно чак

денят ще хлипа празен, безолтарен.

И много дълго, чак до февруари,

по керемидите ще е нощувал сняг.


ЕДИН СНЕЖЕН ЧОВЕК закъснява след зимата

и през март, там, в градината, си остави багажа.

Още няколко дни студ очаквам да има -

в сряда връща се слънцето. Някой все ще му каже

да изтича навън и билет да си вземе,

да надраска адреса си с тебешир на улука.

Посинява синчеца с новата диадема.

Разбърборва се утрото с любопитни капчуци.


 


Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че "ще бъде пролет", утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют...

В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.

Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея.

Ива Спиридонова, редактор


Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно „Имам толкова недовършени сънища“, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони.

Тя предлага билет за „навън“, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си.  Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.

Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика.

А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.

Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.   

Симеон Аспарухов