Ива Спиридонова - „Като замръзнала сълза на миглите на ноември.”

  15 Май 2019, 11:47        0

Снимка: Светослава Мадарова

 

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ИВА?

Много неща. Като за всеки човек. Не знаете колко много са частиците на дните ми, които правят живота. Колко са различни, остри, непасващи си. Как нараняват в опитите да ги подредиш. За ада на ежедневните битки не знаете, за малките победи и големите полети в един обикновен живот. Колко съм крехка не знаете. „Като замръзнала сълза на миглите на ноември.” И колко съм силна също.

 

КАКВО ТЕ МОТИВИРА ДА ПРОДЪЛЖАВАШ? А КАКВО ТЕ СПИРА?

Единствената мотивация за всичко в живота ми всъщност е любовта, онази, която нося в себе си и същата, която е на крачка разстояние пред мен. Следващата крачка. Би ме спряла само вероятността тя да не е там.

Мотивира ме и радостта в очите на човека с когото или за когото съм направила нещо смислено и красиво. Децата ми. Възможните мечти. Усмивките...

Спират ме непреодолимите обстоятелства понякога. Докато не ги нарека препятствия за преодоляване.

 

ЩЕ СПОДЕЛИШ ЛИ ЗА ДЕТАЙЛИТЕ В ЖИВОТА ТИ?

И еднакви, и различни от детайлите на всеки друг човешки живот. Ние сме съставени от едни и същи частици, но смисълът който им даваме е различен. Всеки от нас има сърце, ръце, очи... но какво правим с тях? Можем ли да докоснем, можем ли да почувстваме? А да обичаме? В живота на всеки от нас има любов, омраза, лъжа, смърт, има Той или Тя... но можем ли да ги задържим или да се преборим с тях? Истината се крие в детайлите. Погледнете себе си по-отблизо. А сега погледнете и другия...

Наистина важните елементи в живота ми се броят на пръстите на лявата ми ръка, защото е по-близо до сърцето, и всъщност представляват хора. На пръстите на дясната са ума, сърцето, думите, свободата и любовта. Друго не ми е нужно.

 

СВЕТЪТ ЧЕРНО-БЯЛ ЛИ Е?

Или черен, или бял. Не обичам сивото, прилича ми на мълчание, на неяснота, недоизказаност, компромис и несигурност. А навън е толкова шарено... но в крайна сметка нещата се свеждат до един негатив. Черно или бяло, тъмнина или светлина, добро или зло.

 

КОЕ Е ВЪЛНУВАЩОТО В НОВАТА ТИ КНИГА?

За мен лично - факта, че тя съществува и аз съм част от нея. Също така и късното за мен осъзнаване, че и тази книга, както и предишната, е с отворен финал. И завършва с въпрос.

Отговор на онзи от първата си книга вече получих в живота. Сега очаквам отговор и на този, с който завършва „Детайли”. Поезията е диалог, разговорът за търсенето на истината вече е започнал...

В „Детайли” безкрайно вълнуваща е срещата между образ и думи, най-точната възможна цялост е постигната на тези страници. Не вярвах, че думите могат да имат такова продължение и обратното – образите да се разкажат така добре с малко думи.  

А за всеки един от хората, които ще я прочетат, вълнуващото би могло да бъде различно, скрито сред определени думи или фотографии.  Ще се радвам, ако и някой, прочел „Детайли”, даде своя отговор на този въпрос. И той ще е по-точен от моя.

 

ЗАЩО МЕЧТИТЕ ОТСЪСТВАТ В „ДЕТАЙЛИ“?

Защото самата тя е метафора на една мечта с две лица, сбъднато и несбъднато. Като черното и бялото.

А, да... и защото имам намерение да ги сбъдна.

 

В КАКВО ВЯРВАШ?

В любовта. В нищо друго.

 

КЪДЕ Е БЪДЕЩЕТО?

В очите на децата. И в мечтите. В мисълта за следващия изгрев.

 

КОЕ ТЕ КАРА ДА СЕ СМЕЕШ НЕУДЪРЖИМО?

Смехът на хората, които обичам. Той заразява с неудържимост.

 

СЪЛЗИТЕ ТРУДНА ИСТИНА ЛИ СА?

Най-трудната и най-изстраданата. Особено ако са от радост. Често си мисля, че морето е направено от човешки сълзи. А моите са цената да го преплувам, за да стигна до изгрева на хоризонта.

 

КОЯ Е НАЙ-ЛИЧНАТА ТИ БОРБА?

Най-личната ми борба винаги е била борбата за любовта ми. За това някой най-сетне да повярва в нея. И да остане вярващ.

 

РАЗМИНАВАТ ЛИ СЕ РАЗУМА И ЧУВСТВАТА?

В една от ценните за мен книги, „Самота в мрежата” на Януш Леон Вишневски, има един много силен диалог между Разума и Сърцето на жена, която обича безкрайно много и смята това за погрешно. Може да ви прозвучи клиширано, но никак не е. Още повече, че там тези двамата водят своите спорове, пиейки добро уиски. Накрая разумът просто казва: „Налей ми, Сърце, налей!”. За наистина важните неща в живота мисля със сърцето си.

 

С КАКВО БИ СЕ РАЗДЕЛИЛА НАЙ-ЛЕСНО И С КАКВО НИКОГА?                                                                   

И на двата въпроса отговорът ми е един и същ – с хора.

 

ТРУДНО ЛИ Е ДА ОПИСВАШ СЕБЕ СИ?

Сякаш не... та нали се разказвам в текстовете си непрекъснато...

 

КОЯ ИВА ИСКАШ ДА БЪДЕШ?

Свободната. Обичащата. Обичаната.

 

 

коментари

Добави коментар