Ива Спиридонова - Всяко нещо, сторено с любов, е правилно

  12 Февруари 2019, 11:07           792        0

Снимка: Светослава Мадарова

 

Ива Спиридонова е родена в град Кюстендил. Висше образование завършва в СУ - Магистър „Старобългаристика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния, събития и литературни четения. В началото на 2018 г., в партньорство със Симеон Аспарухов, създава издателство „Библиотека България”.

„Думите МИ”, издадена през 2016 г., е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”. През 2018 г. е номинирана за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе. През септември 2018 г. излиза от печат втората ѝ книга с поезия, наречена „Детайли”.

Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ". Нейни публикации с поезия и критика има и на страниците на различни онлайн издания. Част от творчеството  ѝ е преведено на арабски език. 

 

"Всеки, който ме познава истински, знае как пиша. Не си играя с думите, считам това за пошлост. С тях просто разказвам истини. Няма да забравя какво ми написа Александър Иванов върху своята първа книга, "Изживей ме". "Никога не спирай да ни учиш как се живее със страст и как се пише любов." Да, признавам си! Пиша любов и не се страхувам да го правя. Никога не съм се страхувала. Защото тя е всичко, от което се нуждаем. Е, да, вероятно е банално, но това е един от начините тя да бъде съхранена. Може би най-добрия..."

 

***

Ти. Невъзможният избор
да дишам 
без въздуха.

 

***

Кажѝ, че можеш
да си мое утре.

Така ще надживея
вечното си днес,
събрало в себе си
безкрайността
на вчера.

 

***

И ти все пак до мен ще съществуваш, 

там, в мекото на свивката зад лакътя, 

където се завръщаш, щом сънуваш, 

в извивката на шията, и в ласките, 

 

и в рамото, с което се опираме

до края на небето и не падаме, 

и в опитите ни да се разбираме, 

когато закъсняваме, а рано е, 

 

и в сините колене на детето ни, 

(а то е неизбежното ни някога) 

и в раните от битки по ръцете ни, 

когато сме, а всъщност няма ни. 

... 

И ти все пак до мен ще съществуваш, 

там, в сянка на косите върху устните, 

в докосване, в което ще пътуваш

до края на сърцето и на пръстите. 

 

~~~

Очаквайте Ива Спиридонова в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/

коментари

Добави коментар