Иви Атанасова: "Писането е творчески процес, подправен с големи количества музика."

  09 Юни 2020, 19:07           1299        0

Снимка: личен архив

 


Иви Атанасова е псевдонимът, с който избра да излезе дебютният ти роман „Повече от това“. Коя е жената с това име всъщност? И защо тя пише под псевдоним? – Жената зад това име е творец, който иска да се разграничи от другата, изявяваща се на съвсем различно поприще, което не е така цветно и не позволява подобна свобода.

Главната героиня в твоята история е медицинско лице, а твоето амплоа е коренно различно. До каква степен тя си ти и трудно ли е да навлизаш в чужди територии? – Общото между мен и Василиса е чувствителната душа. Като цяло, обаче двете сме много различни, но за мен е изключително лесно да вляза в нейната кожа, както и в тази на другите герои.

Моля, сподели ни за процеса на писане. И за четенето също. Писането е създаване на един различен, личен и същевременно достъпен за читателите многообразен свят. То е приключение, изпъстрено с разнообразни емоции. Чрез него опознавам себе си и непрекъснато откривам нови неща за живота. Сътворяването на нова история или гмурването в създадена от друг писател, е сладко бягство от реалността и възможност да пътувам до далечни земи, да опознавам различни култури. Толкова много скрити съкровища има сред страниците на книгите, които ни дават възможността да видим живота от различен ъгъл. Светът на литературата ни променя, прави ни по-мъдри, по-добри, по-зрели и по-смели и вдъхновени.

Кои световни и български имена в литературата са оставили отпечатък у теб като читател, но и като автор? – За мен Йордан Йовков и Иван Вазов са ненадминати творци, чиито книги и стил на писане винаги са будили възхищение у мен. Оскар Уайлд, Джейн Остин и Ерих Мария Ремарк са сред онези чуждестранни майстори на литературата, чиито творби са ме докоснали дълбоко.

За да напишеш роман, се изисква постоянство и смелост. Защо не избра по-лесното – кратката проза например? – Първите ми стъпки в писането датират още от тийнейджърските ми години. Тогава пишех разкази. В студентските си години преминах и през поетичния си етап, докато накрая не достигнах до създаването на романи. Те са моето истинско призвание. Удоволствие е да изградя един цял свят с много и различни герои.

Романът ти е част от по-обширна поредица и то не първата част от нея. Разкажи повече на читателите си за поредицата, която нарече условно „Поколения“. В началото нямах представа, че ще напиша цяла поредица. Книгите са общо шест, като „Повече от това”, издадена сега, е шестата – последна (но не и последна) написана. Наименованието „Поколения” служи единствено за насочване вниманието на четящия към съществуването на връзка между героите в тези шест книги, тъй като в тях са разказани историите на три жени, кръвно свързани помежду си. Съдбите им в някаква степен се преплитат. В момента работя над продължението на „Повече от това”.

Как се пише толкова обемен текст? Какви са проучванията, които се налага да правиш, пишейки? – Романът не е лесна творба, но пък създаването на такъв е несравнимо интересно пътешествие и предизвикателство. Много неща трябва да се съобразят. В зависимост от избраната тематика, се налагат различни проучвания от разнообразни източници на информация (книги, интернет, разкази на хора с познания и опит в дадената област и т.н.).

Често споменаваш музиката в романа си, в лицето на артисти и групи. Музиката определено заема сериозна част от фона на случващите се събития в повествованието. Разкажи ни защо е така. Музиката винаги е била съществена част от живота ми. В нея намирам вдъхновение. Писането е творчески процес, подправен с големи количества музика. Всеки от романите ми е вдъхновен от определена листа с песни на различни изпълнители и винаги, когато чуя някоя от тях, в съзнанието ми се появяват определени картини от моите истории.

Знаем, че често пътуваш по света. С какво това помага и на автора, освен на личността? Ще споделиш ли с нас някои вълнуващи спомени от места, които не можеш да забравиш? – Посещението на различни държави по света несъмнено обогатява общата ми култура, но и ми дават ценен опит. Променя светогледа ми. Добавя нови теми, по които да пиша.

Била ли си на някои от местата, в които разглеждаш живота на героите си и събитията, в които участват? – Не съм посещавала никое от местата, описани в „Повече от това”, но някой ден със сигурност ще отида поне на едно от тях.

Харесваш ли героите си? Как успя да ги създадеш толкова живи? Имат ли те прототипи в реалния живот? – Обичам всеки един от героите си. Никой от тях няма прототип в реалния живот. Харесва ми да изграждам личността на всеки от тях, което, разбира се, става с развитието на историята. Един от главните герои в „Повече от това” притежава някои мои характерни черти, но това не е Василиса Ростова. 

Кое е по-лесно: да изградиш изцяло нов образ или да заимстваш такива от реалността, в която се намираш? – Нито един от героите ми не е заимстван от реалността. По-лесно ми е да създам изцяло нов образ, да го моделирам така, както аз желая и чувствам, че той трябва да изглежда (като характер и външност).

Като лекари, могат ли те да ни кажат дали влюбването е болестно състояние, граничещо с лудостта? – Любовта е състояние на сърцето, което в повечето случаи окрилява душата.

Защо в основата на сюжета стои точно любовта? – Любовта във всичките ѝ форми и проявления е най-могъщата движеща сила. Тя ни облагородява и ни кара да проявим най-доброто от себе си.

Къде е любовта в живота на Иви и вдъхновение ли е тя за литературата? Кой или какво те вдъхнови да създадеш „Повече от това“? – Ако не беше любовта ми към писането, нямаше да я има поредицата „Поколения”. „Повече от това” е вдъхновена от предшестващата я история за майката на Василиса – балерина с буен нрав, добро сърце и доста драматична и трудна съдба.

Защо избра глухарчето за символ, дал и облика на книгата? – Всяка от трите истории има свое цвете, което я символизира. „Цветовете” на глухарчето изобразяват съкровените ни желания. С „духването” им ние си пожелаваме нещо с надеждата то да се сбъдне. Животът, разбира се, си има план и ни поднася своя версия на онова, за което ние сме го „помолили”.

Защо читателят да посегне към „Повече от това“? Какво ще му дадеш с нея? – „Повече от това” е повече от любовна история. В нея се разглеждат човешките взаимоотношения на различни нива, вътрешните борби на героите, изпитанията, през които преминават и как някои от тях се променят и израстват.   

Какво е посланието, което искаш да оставиш в съзнанието на читателите с дебютния си роман? – „Повече от това” ни кара да се замислим над това колко трудна е борбата със самите нас, със страховете и несигурността, които крием от света и как те в много от случаите ни пречат да вървим напред, както и за склонността на хората да усложняват взаимоотношенията си и за цената  на личните избори, които правим.

Можеш ли да ни издадеш малко от предстоящото продължение? – Втората част на „Повече от това” крие изненади. Действието отново започва извън Русия, на друг континент. Главните герои са изправени пред нови предизвикателства и избори.

Какво четеш в момента? – „Да защитаваш Джейкъб” на Уилям Ландей. 

 

 

 

коментари

Добави коментар