Изповедите в "Празновремие"

  06 Октомври 2020, 14:32           254        0

Снимка: Ивелина Чолакова

 


Стихотворенията на Дарина притежават един вид превъзнесеност, но не от онази незрялата, копираната от учебниците по литература, а като искрено момичешко удивление от света – подредено, бих казала даже, сплетено по определени правила на стиха.

В стиховете има ритмичност и тук-там нарушение на тази ритмичност в някоя по-къса строфа, естествено поставена в рима. Това е много важен похват в писането на поезия, защото идеалната ритмичност навява инфантилност, а липсата ѝ пък носи претенция за артистичност. При нея тези неща отсъстват, като при все това стиховете ѝ не са лишени от нежност и мекота. Липсата на ритъм в строфата на моменти е най-важната точка, разчупването на сюжета в стихотворението, поантата, акцентът.

Макар че Дарина използва думи с общо значение като зов, любов, душа, бурни морета, надежда, които понякога носят малко банално звучене, искреността ѝ потушава това усещане и прави впечатлението, че тя изповядва стиховете си от дъното на своята душа ту като дете, ту като разголена жена. От строфите струи невинност и грижовно смекчава понякога жестоките ѝ откровения. Ето един пример, в който тя започва с клише и внася нужното заблуждение в началото, че след клишето ще постъпи следващо. Но не, то е там, за да се поднесе изненадата веднага във втората строфа:

 

На всички дните ни са преброени,

но нужно ли е все да ги броим.

 

При Дарина го има характерното за поетите ни разочорование и вяра в хората в едно. При нея има призив за човечност или по-скоро за вторично очовечаване на хората, загубили облика си в техническата епоха, в която живеем. Това се забелязва много силно в стихотворението „Никой вече не изпитва жал“, където се усеща разочарованието от злината на хората, също и във „Време“, където тя отрича техния страх и ги призовава към творене на смисъл. „Време“ е изключително зряло и силно стихотворение. Вижте края му:

 

На всички дните ни са преброени,

Тик-така тихо всеки следващ час,

Но запълнете дните си със време,

Отдадено на важното за вас!

 

Стиховете ѝ на моменти звучат напевно и афористично, сигурна съм, че част от тях могат да бъдат притворени в песен. Ето някои цитати като предястие към книгата:

 

Колко пъти ще ме унищожиш, за да ме побеждаваш? – из „Празна гравитация“

Незабавно този свят ти дава, същото което ти на него. – из „Огледало“

Не лекувай раните си с мен, аз съм огнище, не мехлем. – из „Мехлем“

 

Стихосбирката ѝ е озаглавена „Празновремие“, но всъщност вътре става дума за пълнотата на времето, която може да се изниже покрай нас, ако от разсеяност не я забележим.

В крайна сметка, за да не разтеглям прекалено въведението в поезията ѝ, ще завърша така – за мен стихосбирката на Дарина е едно разголване на женската душа в студения съвременен, самозабравил се свят. В книгата тази душа остава съхранена и жива, така както никога не би могла да остане из претъпканите улици на големия град.

Диана Петрова, писател


Диана Петрова е родена през 1978 г. в гр. Свищов. Автор е на бестселъра "Мъдри приказки" и на първата книга с български приказки за осиновени деца "Двойната планета". Издала е три романа – дебютния "Ана" (2013), с който печели първото място за жена автор в поредицата "Гравитация" на издателство "Изток-Запад", "Синестезия" (2014), който попада в десетката на конкурса "Нов български роман" на издателство "Сиела", представен с откъси в литературните списания "B.O.D.Y.", “Vagabond" и "Drunken Boat", и "Лилит" (2016).


 

коментари

Добави коментар