Хвърчащият куфар - Ханс Кристиан Андерсен

  Живееше някога един търговец, който беше толкова богат, че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-...

Любов - Иван Пейчев

    Изглежда снощи е валяло дъжд и затова са весели дърветата, и паркът винаги един и същ със хиляди листа и капки свети.   На пейката седи пазачът глух, ще бъде смешно, ако го запитам дали е чул, когато ти със друг си минала под здрача и звездите.   Не се страхувай, няма да съм лош, и ще...

Цветарка - Христо Смирненски

  ЦВЕТАРКА   Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния ѝ гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.   И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град ...

В часа на синята мъгла – Пейо Яворов

  В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА   На моите внучета Найден, Малинка и Ганка     Седя и гледам от прозореца: деца играят вън; – сега е утрината тяхна и пролет грее на безгрижните лица. Един ли цвят пред моите очи увяхна? Седя и гледам: спомени придавят гръд. Неволно пита взор посоките далеки, ...

из "Стихове в паласките" - Веселин Ханчев

9.   На Страцин под скалистия рът пропълзя, обкръжи ни врагът. Той ни блъска с оръдия два дни, той държа ни и жадни, и гладни, той ни мами, руга и ласка, та на всичко да махнем с ръка. Но мълчахме, покрили земята, без патрони, в горещия вятър, но мълчахме, опрели в пръстта упоритите наши уста. Но мълчаха, от болка стопени, д...

Пътеки белеят - Пеньо Пенев

  На Д.Събев     Тук площади и улици                                     няма  –  младенец е                      квартала; има жилищни блокове...

Вратите - Атанас Далчев

      Вратите, пътните врати             на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,             от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,             когато вечер се завръщате, ...

Маска - Пейо Яворов

  МАСКА                                                     Вл. Василеву  ...

Борба - Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почи...

Елегия, написана в църковен селски двор – Томас Грей

    Край кулата с бръшляна към луната отправя тъжна сова своя стон и жалва се от тез, що в самотата смущават я на древния и́ трон. Под сянката на брястове в тревата купчините оформени стоят; положени завинаги в земята на селото предците груби спят. Тях полъх свеж на утрото тамянно, на лястовица нежна песента, креслив...