Клюкарката и некролозите

  17 Декември 2020, 18:02           215        0

Снимка: https://pixabay.com/

 


Всеки се ражда със заложбите си. Аз се родих с таланта и призванието на клюкарка. Когато децата мечтаеха да стават космонавти и изобретатели, аз си мечтаех да съм великан, който наднича през прозорчетата на човешките обиталища и воайорства и подслушва начина по който общуват (или не умеят да общуват). Днес осъзнавам, че всъщност открай време съм искала да регистрирам провала на тяхното справяне с реалността, както и моят собствен. Затова станах журналист, а по-късно пробвах перо и в художествената проза. Първото доказателство колко опасни са и двете поприща е начинът, по който реагира майка ми, когато се опитах в първи клас да съобщя по телефона на моя приятелка какви ги дроби наша съученичка. Тъкмо си започнах репортажното изречение и майка ми възмутено ми издърпа слушалката от ръцете и изрева:

–  Клюкарка с клюкарка!

Последва и плесник, тежичък.

Сега възнамерявам да поклюкарствам за съседите в моя блок. Ще ме разберете – обектите на клюкарстване по време на нашенския локдаун са ограничени и трябва да са ни под носа. По въпроса за локдауна майка ми дълбоко се възмути от навлизането на англоезичната дума в речника ни. „Ясно“, каза, „значи нещо като нокаута в бокса, но нокаутираните са повече“. (За нея неясноти около нокдауна и нокаута няма, тя следи отблизо проявите на Кубрат Пулев.)

Като всеки блок и ние си имаме свои особености. Като например – собствена подвижна библиотека или няколко дървени рафта до входа, където всеки може да остави скучни заглавия от собствената си библиотека и да вземе интересни заглавия от нечия чужда. Има книги на няколко езика, художествена и документална проза, поезия, енциклопедии, детска литература, кримки, Чехов и Достоевски, Агата Кристи, Гьоте, обилие от Даниел Стийл. От тези рафтове може да се установи, че някои от съседите ми са прощъпулвали в литературата с мемоарна проза от самиздат характер, но подобни саморазобличения се появяват рядко и доста срамежливо. До библиотечката е таблото за съобщения – събрания на входа, оферта за смяна на вертикалните щрангове, анонс за авария в мазето или прокапване на тавана. Там напоследък се оформи богата на материал изложба, която най-простичко бихме могли да наречем „Некролози“. Така научавам, че съседката на първия етаж ни е напуснала малко преди да навърши 99! Тук е съседът, който, според роднините му починал заради участие в тестове на нова противогрипна ваксина. С изненада установявам, че съседът е починал на 85, а няколко месеца преди смъртта му се сблъсках с него в една фирма и узнах, че работи като нощен пазач. Мислех, че е най-много на 70. Според елементарната аритметика не беше спал през нощта повече от 15 години.

Тук е некрологът на красивата жена с най-топлото сърце на света, която се омъжи късно и осинови две деца, за да почине от рак точно когато те най-много се нуждаеха от нея. Тук е преподавателката по немски, в последните години напълно глуха, която винаги, винаги ми пожелаваше приятен ден, а съпругът ѝ, който я надживя, прилича на осиротяло дете и влачи патерицата и изкуствения крак безутешно. Тук е съседката, която някога бе работила престижна работа, а после изведнъж реши да мете входа, въпреки че детето ѝ, казват, било заможно. Тя безпричинно престана да ми говори. Опитах всичко – попитах я дали съм я обидила с нещо, тя ми обърна гръб, поздравявах я години, без да получа отговор, накрая започнах да минавам мълчаливо край нея – нищо не помогна. Един ден си отиде и отнесе тайнствената причина за мълчанието си.

Напоследък правя колекция от съседи, които не само че не отговарят на поздрава ми, а и започват да гледат крадешком встрани, сякаш ако ми срещнат погледа, ще извършат престъпление. Иска ми се да им извикам – от „добър ден“ не се хваща ковид!

А жената, която си отиде, имаше най-чаровната усмивка на света.

И днес сякаш чувам скърцането на колелото на момченцето ѝ на стълбищната площадка през зимата. Тогава много ме беше яд. А сега си представям как той учи във виртуалната стая и усмивката ѝ му липсва много повече, отколкото на мен.


Светлана Дичева

 

коментари

Добави коментар