Кои сме ние

Библиотека България е издателство за съвременна българска поезия и белетристика, основано през януари 2018 г. от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Към екипа се присъединяват Александрина Валенти и Моника Комарнитска - дизайн, Васил Прасков – редактор и рецензент, Христо Дишев - преводач, Емилия Попова - сътрудник и Светослава Мадарова - фотограф. Сътрудничат си с държавни културни институции, писателски сдружения и асоциации, медии. Стремежът на екипа е запазването на изключителна прецизност и отговорност във всеки етап от и след създаването на книжното тяло - от предварителния прочит на ръкописа, редакцията, коректурата и отпечатването му, до представянето и популяризирането на всяка книга пред българския читател. Вниманието и индивидуалното отношение към всеки автор са в основата на възгледите на изградения колектив, а водещата цел е създаването на общност от пишещи и четящи хора. „Библиотека България” организира и продуцира различни литературни събития в цялата страна. Предстои учредяването на Национална ежегодна награда за поезия.

 


 

Ива Спиридонова е родена в Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, изучавала е руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София, преподава български и английски езици на деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения в София и страната. Редактор е на книги с поезия и проза. Била е редактор в списание "Нова социална поезия". Един от основателите на движението "Нова Асоциална Поезия", създадено през 2017 г. и редактор в едноименното електронно списаниео от самото начало. Членува в „Асоциация на младите български писатели” от създаването ѝ. Съосновател на Издателство „Библиотека България”. „Думите МИ”(2016) е дебютната ѝ книга с лирика, която достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”. През 2018 г. стихосбирката е номинирана за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе. През 2018 г. излиза от печат втората ѝ книга с поезия - „Детайли”, а през пролетта на следващата година, книгата е номинирана за финалист в четвъртото издание на конкурса за литературната награда „Ваня Константинова”. Творческата ѝ страница в социалната мрежа Facebook също носи името "Думите МИ" - място, в което тя споделя своите поетични и критически текстове. Нейни публикации с поезия и критика има и на страниците на онлайн списанията "Е-същност", "Четилище", "Нова социална поезия"  и "Нова Асоциална Поезия". Част от творчеството ѝ е преведено на английски и арабски език. 

 


 

Александрина Валенти е родена във Варна. Завършва 4 ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ с профил испански език, след което и бакалавърска програма по „Журналистика” в „Нов Български Университет”. Понастоящем живее в Рим, Италия, където учи магистратура “Визуален и иновативен дизайн” в „Rome University of Fine Arts”. Занимава се с рисуване, фотография, поезия, проза. Работи като графичен дизайнер и журналист. В началото на 2019 излезе от печат дебютната ѝ стихосбирка, която носи името „Амаркорд”.

 

 

 


 

Моника Комарницка е родена в София. Завършва 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ и продължава образованието си в Национална художествена академия по специалността Книга и печатна графика. Един семестър от обучението си прекарва в Уелс, заставайки зад идеята, че пътуването трябва да бъде неизменна част от живота на всеки с главна цел - откриване на възможно най-много различни гледни точки. Известно време е главен художествен ръководител на дизайнерско студио Harmonica. Занимава се с изобразително изкуство, графичен дизайн и фотография, илюстрира детски книги и рисува коледни картички. Намира своето място в сферите на рекламата и оформлението на книги.

 

 


 

Симеон Аспарухов е роден в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио "Га-га", към БНР "Христо Ботев". Продължително време се занимава с психодрама, впоследствие в периода 1998-2002 г. изучава психология във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в „Търговско-промишлена палата“. През 2016 г. посещава Академия за творческо писане „Валери Петров“ в София. Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане”(2017). В следващата година в поетичен проект с поета Емилиан Примов издават обща книга-диалог, озаглавена „Говорим за Нея“. Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“. Симеон е един от претендентите в ХLVI Национален конкурс за дебютна литература “Южна пролет” – Хасково 2018 г., категория "Поезия". Участва неколкократно като разказвач в радио-романи, излъчени на честотите на БНР "Христо Ботев". Съавтор е в музикално-поетичните спектакли „Отражения“, представен от танцова формация "Софистик-Живо" в НДК, "Светлина в душата", представен от струнен квартет "Класик Арт" от Софийска филхармония на камерна сцена в зала "България" и "НАСАМ(Е)", представен от "Клас 5х5" в клуб "Ялта". Занимава се с любителска фотография, изобразително изкуство, графичен дизайн, поддържа музикален блог, пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри. Редактор е на няколко стихосбирки и книги с разкази от съвременни автори, пише анотации и ревюта за български писатели, представя и интервюира артисти, художници, писатели, музиканти, фотографи в официалната страница на издателство „Библиотека България“. Заедно със Станислава Пирчева-Ава, води рубриката „Разхвърлян Ум“ в предаването „Нощен хоризонт“ в БНР, програма „Хоризонт“. Поддържа поредицата „Това е България“ в месечното двуезично списание „Fly Guide“. Член на Асоциацията на младите български писатели, участник в литературното движение Нова Асоциална Поезия. През 2020 г. подготвя излизането на втората си самостоятелна книга с поезия, с редактор поетесата Маргарита Петкова. 

 


 

Васил Прасков е роден в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, проза и кинокритика (последното – понастоящем основно в сайта на Filmsociety – Българско кино общество). Автор е на четири стихосбирки – „Малките“ (1992), „География на времето“ (1996), „Слабини“ (2015) и „Езикът, на който умирам“ 2019), както и на сборника с повести и разкази „Arest.com“. (2014). Негова поезия и проза е превеждана на английски, арабски, немски и сръбски език. Автор на Манифеста на литературното движение "Нова асоциална поезия" и редактор на едноименното електронно издание. Има над двеста публикации от началото на 90-те години насам в българския печат на най-разнообразна тематика, включително интервюта в електронните медии, а в края на миналия век е гост-редактор на вестник „Литературен форум“, отговарящ за младежките субкултури и презентирането на ъндърграунд литературата на неговите страници. До 2014 г. е една от водещите фигури на кръга за литературен тероризъм „Рамбо 13“. В момента е водещ на месечния кинофорум „Моят филм“ на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор е и консултант на редица книги със съвременна българска поезия и проза. Участва в спектаклите на Театрална работилница „Сфумато“ - „Актьори срещу поети“.

 


 

Христо Дишев е роден в Плевен, където завършва местната езикова гимназия. Придобива магистърска степен по Публична администрация в СУ „Св. Климент Охридски“. Реализира се в сферата на платежни системи и управление на парични потоци, но езиците и четенето остават негова страст, на която дължи участието си в преводачески проекти с английски и френски. Вярва, че всеки човек е отделна вселена и в литературата вижда ключ към другите светове, към световете на другите и себе си. Интересува се от психология, история, философия, личностно самоусъвършенстване, любителска фотография.

 

 


 

Светослава Мадарова е родена в София. Завършва "Полиграфия" в Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик". Открива фотографията по-късно във времето, като от хоби, постепенно я превръща в професия. Двете ѝ дъщери са най-честите модели за снимките ѝ. Снима различни обекти, но най-голямата ѝ тръпка са нейните авторски композиции или както тя ги нарича "моите си идиотии". Духът, който влага в тях, ги прави повече от успешни и тези нейни фотографии започват да се харесват, като се превръщат в корици на книги навсякъде по света. Има успешно продадени фотографии в САЩ, Франция, Испания, Мексико, Великобритания, Корея, Бразилия и България. Предпочита портретната фотография.  Дали на хора или животни, тя е нещото, което я пали, защото, както казва тя „Като им погледнеш в очите през камерата и виждаш неща, за които даже и те не подозират”. Светослава обича да хваща емоцията, усмивките и да ги прави вечни. Обожава да сбъдва фантазиите си, пресъздавайки ги чрез окото на камерата. Точно тези фантазии са причина тя да бъде част от екипа на агенции като "Arcangel” и „Trevillionе" и един от най-предпочитаните професионалисти в София и страната. Нейни кадри може да намерите и на официалната ѝ фейсбук страница Captured by Svetoslava.                                                                                                                                       


 

Емилия Попова е родена в София. Завършва Руската гимназия и СУ "Св. Климент Оохридски", със специалност „Руска филология” и втора специалност – „Българска филология”. Превежда от руски още от студентските си години - главно художествена литература, но и философски, психологически и други текстове,както и книги за различни издателства. Сред заглавията са Вениамин Каверин - "Моите събеседници", разказите на Шолохов и Илф и Петров  в многотомни издания, "Звезда за една роля" от Т.Степанова, кулинарна и спортна енциклопедии, както и пиеси. Превеждала е “Петото евангелие" от Влад Доронин, три книги на Михаил Лежепьоков, "Как да дресираш мъжете" от Гришина и Макарова, "Новата Русия. Михаил Горбачов". Има нейни преводи в списанията "Съвременник", "Панорама", "Септември", "Фолософска мисъл", "Литературна мисъл", в-к "Литературен фронт". Работила е в направление „Театър и музика” в Министерство на културата. Вече е пенсионер. Омъжена, с един син. Обича да чете книги - предимно най-новите и съвременни писатели, но продължава да обича руската литература.