Кои сме ние

Библиотека България” е издателство с фокус върху съвременната българска литература и насоченост изцяло по посока автор и книга и тяхното адекватно представяне и налагане в литературното пространство. Ние се стремим да предлагаме пълен набор от услуги – от предварителен прочит, редакция и печат, до представяне и популяризиране на всяка следваща книга, носеща логото на издателството.

Основната идея, от която се ръководим в проектите си, е да предложим на всеки автор възможност за един напълно завършен процес, с необходимата грижа за книгата като такава и за авторовия имидж като неделима част от нея. Вниманието, което проявяваме още в избора на автор, съвместната работа във всички процеси по и след създаването на книжното тяло, са в основата на нашата идеология, като една от целите ни е да привлечем активност от страна на българските общини, в частност библиотеки и читалища и по този начин да създадем общност от пишещи и четящи съвременна българска литература хора в различни населени места из цялата страна.

 

Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”.

Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.

Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Сътрудничи си с екипа на "Фабрика за книги", издателство "БГ книга". Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия". 

Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.

В края на 2017 година печели второ място в конкурс за художествен текст на тема „Лист”, организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.

Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" - там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Нейни публикации с поезия и критика има и на страниците на онлайн списанията "Е-същност", "Четилище", "Нова социална поезия"  и "Нова Асоциална Поезия". Част от тверчеството  ѝ е преведено на арабски език. 

През юли 2018г. в сътрудничество със Симеон Аспарухов и дует "Ксана" откриват изложба на участниците в "XV Международен пленер по живопис", гр.Нова Загора, в Художествена галерия "Руси Карабиберов",споделяйки техен съвместен проект, озаглавен "Търся теб... в хоризонта на моята длан".

През 2018 година предстои издаването на втората ѝ книга с поезия.

 

Симеон Аспарухов е роден и израснал в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио "Га-га", към Национално радио "Христо Ботев". По- късно започва да се занимава с психодрама. Изучавал е психология, мениджмънт и маркетинг.  През 2009г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в системата на „Българската Търговско-промишлена палата” и до 2017г. практикува специалността. Владее английски и руски, изучава и испански език. Занимава се с фотография, изобразително изкуство, поддържа свой музикален блог в платформата на https://www.mixcloud.com/hadzismion/. Пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри.
През 2016г. посещава академия за творческо писане „Валери Петров“. По-късно, в същата година е един от лауреатите в поетичен конкурс на гражданско сдружение „Сръбско-българско приятелство“ и негово стихотворение е включено в годишния алманах за балканска поезия, издаден в Сърбия.
Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (изд. "Фабрика за книги") и излиза от печат в началото на юли 2017г. В представянето на книгата в София вземат участие български актьори и музиканти, а премиерата е филмирана от „Кариера ТВ“ и епизод от нея е излъчен по телевизия „Европа“.
Част от творчеството си, Симеон публикува във фейсбук страницата си Разхвърлян Ум. По-стари негови, неиздавани текстове могат да бъдат открити в блога му за поезия http://hadjismion.blogspot.bg/, на страниците на онлайн списанията Manu propria, Е-същност, а по-нови бели стихове - в авангардните Нова Асоциална Поезия и Нова социална поезия.
През март 2018г. се включва в поетичен диалог в съавторство с Емилиан Примов, с когото издават обща книга, озаглавена „Говорим за Нея“ (изд. „Библиотека България“). Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“

През април 2018г. е един от претендентите в ХLVI Национален конкурс за дебютна литература “Южна пролет” – Хасково 2018 г., категория "Поезия", с книгата си "Дни за обичане". Малко след това приема покана да бъде един от разказвачите в радио-романа "Една жена и един мъж", излъчен на честотите на Българско Национално Радио "Христо Ботев".

През май 2018г. по негови стихотворения се създава и представя от танцова формация "Софистик - Живо" музикално-поетичния спектакъл "Отражения" на една от сцените в Национален дворец на културата.

През юни 2018г. участва в поетично-музикалния спектакъл "Светлина в душата", представен от струнен квартет "Класик Арт" на камерна сцена в зала "България", гр.София. 

През юли 2018г. в сътрудничество с Ива Спиридонова и дует "Ксана" откриват изложба на участниците в "XV Международен пленер по живопис", гр.Нова Загора, в Художествена галерия "Руси Карабиберов", споделяйки техен съвместен проект, озаглавен "Търся теб... в хоризонта на моята длан".

 

Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, проза и кинокритика (последното – понастоящем основно в сайта на Filmsociety – Българско кино общество). Автор е на три стихосбирки – „Малките“ (изд. „Аудитория“, 1992), „География на времето“ (изд. „Литературен вестник“, 1996) и „Слабини“ (изд. „Пергамент“, 2015), както и на сборника с повести и разкази „Arest.com“. (изд. „Пергамент“, 2014). Негова поезия и проза е превеждана на английски, арабски, немски и сръбски език. Автор на Манифеста на литературното движение "Нова асоциална поезия" и редактор на едноименното електронно издание. Има над двеста публикации от началото на 90-те години насам в българския печат на най-разнообразна тематика, включително интервюта в електронните медии, а в края на миналия век е гост-редактор на вестник „Литературен форум“, отговарящ за младежките субкултури и презентирането на ъндърграунд литературата на неговите страници. До 2014 г. е една от водещите фигури на кръга за литературен тероризъм „Рамбо 13“. В момента подготвя за печат четвъртата си книга с поезия „Езикът, на който умирам“ в софийското издателство „Пергамент“ и е водещ на месечния кинофорум „Моят филм“ на Културния център на Софийския университет „св. Климент Охридски“. Редактор е и консултант на редица книги със съвременна българска поезия и проза. Участва в спектаклите на Театрална работилница „Сфумато“ - „Актьори срещу поети“.

 

Олеся Николова е завършила славянска филология – полонистика във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Търново я заразява с духа си и от там започват нейните превъплъщения.

Работи като графичен дизайнер, занимава се с предпечат и dtp (Desktop publishing). Копирайтър, редактор и преводач, пише статии. Разказва, че се занимава с реклама от толкова години, че вече е забравила защо въобще се е захванала. Саркастична към света и себе си, тя винаги може да импровизира на момента и да опише случващото се така, както само тя умее – иронично, леко хапливо, шантаво, но същевремено дълбоко и проницателно.

Излишно е да се каже, че тя обожава да пише и все още се вози в рейсове, не защото не ходи пеш, а за да черпи от извора. Учудващото умение е да дочуе само няколко думи от съседен разговор и да ги превърне в разказ с детайли. През 2007 г издава първата си книга: „Кладенци лабиринти”, а през 2016г. книгата "От другата страна". 

С разказите ѝ, можете да се запознаете тук: 
http://olesyanikolova.blogspot.bg
https://www.facebook.com/LesKucher

В университетското издателство на ВТУ е публикуван трудът ѝ под заглавие: „Скаралното и профанното в „Quo Vadis” на Х. Сенкевич и „Майстора и Маргарита” на М. Булгаков”.

През 2015 г. създава проекта Manu Propria, който има за цел да презентира български таланти в областта на писането, фотографията и рисуването. Както и проекта „Да сътворим книга заедно“, който е насочен само към деца.

С проекта Manu Propria участва три пъти в „Нощ на музеите и галериите“, Пловдив.


 

Христо Дишев е роден през 1981г. в Плевен, където завършва местната езикова гимназия. Придобива магистърска степен по Публична администрация в СУ „Св. Климент Охридски“. Реализира се в сферата на платежни системи и управление на парични потоци, но езиците и четенето остават негова страст, на която дължи участието си в преводачески проекти с английски и френски. Вярва, че всеки човек е отделна вселена и в литературата вижда ключ към другите светове, към световете на другите и себе си. Интересува се от психология, история, философия, личностно самоусъвършенстване, любителска фотография.

 

 

Светослава Мадарова е родена в София. Завършва "Полиграфия" в Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик". 

Открива фотографията по-късно във времето, като от хоби, постепенно я превръща в професия. Двете ѝ дъщери са най-честите модели за снимките ѝ.

Снима различни обекти, но най-голямата ѝ тръпка са нейните авторски композиции или както тя ги нарича "моите си идиотии". Духът, който влага в тях, ги прави повече от успешни и тези нейни фотографии започват да се харесват, като се превръщат в корици на книги навсякъде по света. 
                                                                                                                                                                 Фотография: Тони Караджова

Има успешно продадени фотографии в САЩ, Франция, Испания, Мексико, Великобритания, Корея, Бразилия и България.

Предпочита портретната фотография. Дали на хора или животни, тя е нещото, което я пали, защото, както казва тя „Като им погледнеш в очите през камерата и виждаш неща, за които даже и те не подозират”. Светослава обича да хваща емоцията, усмивките и да ги прави вечни.

Обожава да сбъдва фантазиите си, пресъздавайки ги чрез окото на камерата. Точно тези фантазии са причина тя да бъде част от екипа на агенции като "Arcangel” и „Trevillionе" и един от най-предпочитаните професионалисти в София и страната. 

Нейни кадри може да намерите и на официалната ѝ фейсбук страница Captured by Svetoslava.