Кои сме ние

Библиотека Българияе издателство с фокус върху съвременната българска литература и насоченост изцяло по посока автор и книга и тяхното успешно представяне и налагане в литературното пространство. Стремежът на екипа е да предлага пълен набор от услуги – от предварителен прочит, редакция и печат до представяне и популяризиране на всяка следваща книга, носеща логото на издателството. Основната идея в проектите на издателството е да предложи на всеки автор възможност за един напълно завършен процес, с необходимата грижа за книгата и за авторовия имидж като неделима част от нея. Специално внимание се обръща на дебютиращите писатели. Прецизността и колективността в съвместната работа във всички процеси по и след създаването на книжното тяло, са в основата на възгледите на екипа, а една от основните цели е да се създаде общност от пишещи и четящи хора в различни населени места из цялата страна.

 

 

Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”. Живее в София преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения. Редактор е на книги с поезия и проза по различни проекти. Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия". „Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”. През октомври 2018 дебютната ѝ стихосбирка, „Думите МИ” е номинирана за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе. Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" - там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Нейни публикации с поезия и критика има и на страниците на онлайн списанията "Е-същност", "Четилище", "Нова социална поезия"  и "Нова Асоциална Поезия". Част от тверчеството  ѝ е преведено на арабски език. През септември 2018 година излиза от печат втората ѝ книга с поезия - „Детайли” (изд. „Библиотека България” ).

 

Симеон Аспарухов е роден в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио "Га-га", към Национално радио "Христо Ботев". По-късно започва да се занимава с психодрама. Изучавал е психология, мениджмънт и маркетинг. През 2009 г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в системата на „Българската Търговско-промишлена палата” и до 2017 г. по практикува специалността. Владее английски и руски език, занимава се с фотография, поддържа свой музикален блог в платформата на https://www.mixcloud.com/, пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри. През 2016 г. е един от лауреатите в поетичен конкурс на гражданско сдружение „Сръбско-българско приятелство“ и неговото стихотворение "Човек" е включено в годишния алманах за балканска поезия, издаден в Сърбия. Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (изд. "Фабрика за книги") и излиза от печат в началото на юли 2017 г. Част от творчеството си, Симеон публикува във фейсбук страницата си Разхвърлян Ум. Още негови текстове могат да бъдат открити в блога му за поезия http://hadjismion.blogspot.bg/, в онлайн списанията Manu propria, Е-същност, а по-нови бели стихове - в авангардните Нова Асоциална Поезия и Нова социална поезия. През март 2018г. се включва в поетичен диалог в съавторство с Емилиан Примов, с когото издават обща книга, озаглавена „Говорим за Нея“ (изд. „Библиотека България“). Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“. През април 2018г. е един от претендентите в ХLVI Национален конкурс за дебютна литература “Южна пролет” – Хасково 2018 г., категория "Поезия", с книгата си "Дни за обичане". Малко след това приема покана да бъде един от разказвачите в радио-романа "Една жена и един мъж", излъчен на честотите на Българско Национално Радио "Христо Ботев". През май 2018 г. по негови стихотворения се създава и представя от танцова формация "Софистик - Живо" музикално-поетичния спектакъл "Отражения" на една от сцените в Национален дворец на културата. През юни 2018 г. участва в поетично-музикалния спектакъл "Светлина в душата", представен от струнен квартет "Класик Арт" на камерна сцена в зала "България", гр.София. 

 

Васил Прасков е роден в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, проза и кинокритика (последното – понастоящем основно в сайта на Filmsociety – Българско кино общество). Автор е на три стихосбирки – „Малките“ (изд. „Аудитория“, 1992), „География на времето“ (изд. „Литературен вестник“,1996) и „Слабини“ (изд. „Пергамент“, 2015), както и на сборника с повести и разкази „Arest.com“. (изд. „Пергамент“, 2014). Негова поезия и проза е превеждана на английски, арабски, немски и сръбски език. Автор на Манифеста на литературното движение "Нова асоциална поезия" и редактор на едноименното електронно издание. Има над двеста публикации от началото на 90-те години насам в българския печат на най-разнообразна тематика, включително интервюта в електронните медии, а в края на миналия век е гост-редактор на вестник „Литературен форум“, отговарящ за младежките субкултури и презентирането на ъндърграунд литературата на неговите страници. До 2014 г. е една от водещите фигури на кръга за литературен тероризъм „Рамбо 13“. В момента подготвя за печат четвъртата си книга с поезия „Езикът, на който умирам“ в софийското издателство „Пергамент“ и е водещ на месечния кинофорум „Моят филм“ на Културния център на Софийския университет „св. Климент Охридски“. Редактор е и консултант на редица книги със съвременна българска поезия и проза. Участва в спектаклите на Театрална работилница „Сфумато“ - „Актьори срещу поети“.

 

Христо Дишев е роден в Плевен, където завършва местната езикова гимназия. Придобива магистърска степен по Публична администрация в СУ „Св. Климент Охридски“. Реализира се в сферата на платежни системи и управление на парични потоци, но езиците и четенето остават негова страст, на която дължи участието си в преводачески проекти с английски и френски. Вярва, че всеки човек е отделна вселена и в литературата вижда ключ към другите светове, към световете на другите и себе си. Интересува се от психология, история, философия, личностно самоусъвършенстване, любителска фотография.

 

 

 

 

 

Светослава Мадарова е родена в София. Завършва "Полиграфия" в Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик". Открива фотографията по-късно във времето, като от хоби, постепенно я превръща в професия. Двете ѝ дъщери са най-честите модели за снимките ѝ. Снима различни обекти, но най-голямата ѝ тръпка са нейните авторски композиции или както тя ги нарича "моите си идиотии". Духът, който влага в тях, ги прави повече от успешни и тези нейни фотографии започват да се харесват, като се превръщат в корици на книги навсякъде по света.   Има успешно продадени фотографии в САЩ, Франция, Испания, Мексико, Великобритания, Корея, Бразилия и България. Предпочита портретната фотография.  Дали на хора или животни, тя е нещото, което я пали, защото, както казва тя „Като им погледнеш в очите през камерата и виждаш неща, за които даже и те не подозират”. Светослава обича да хваща емоцията, усмивките и да ги прави вечни. Обожава да сбъдва фантазиите си, пресъздавайки ги чрез окото на камерата. Точно тези фантазии са причина тя да бъде част от екипа на агенции като "Arcangel” и „Trevillionе" и един от най-предпочитаните професионалисти в София и страната. Нейни кадри може да намерите и на официалната ѝ фейсбук страница Captured by Svetoslava.                                                                                                                                          

 

Емилия Попова е родена в София. Завършва Руската гимназия и СУ "Св. Климент Оохридски", със специалност „Руска филология” и втора специалност – „Българска филология”. Превежда от руски още от студентските си години - главно художествена литература, но и философски, психологически и други текстове,както и книги за различни издателства. Сред заглавията са Вениамин Каверин - "Моите събеседници", разказите на Шолохов и Илф и Петров  в многотомни издания, "Звезда за една роля" от Т.Степанова, кулинарна и спортна енциклопедии, както и пиеси. Превеждала е “Петото евангелие" от Влад Доронин, три книги на Михаил Лежепьоков, "Как да дресираш мъжете" от Гришина и Макарова, "Новата Русия. Михаил Горбачов". Има нейни преводи в списанията "Съвременник", "Панорама", "Септември", "Фолософска мисъл", "Литературна мисъл", в-к "Литературен фронт". Работила е в направление „Театър и музика” в Министерство на културата. Вече е пенсионер. Омъжена, с един син. Обича да чете книги - предимно най-новите и съвременни писатели, но продължава да обича руската литература. .