Куркудена чорба за Халед - Ася Кулева

    Част 2 Дядо Петър отвори очи и вдигна от масата натежала глава. Погледът му се спря на снимката до иконата. „Гледам те на кадрото, Мандо, и все се чудя: Няма ли крата таз мъка? Мер още ме съдиш? Що да сторя, че да омекнеш? Хортувам ти – бягаш. Прошка ти искам – не даваш. В марна вода[11] калъп сапун изт...

Куркудена чорба за Халед - Ася Кулева

  Ася Кулева е дългогодишен преподавател по немски език в МГ "Баба Тонка" – Русе. Ръководи театралната трупа към гимназията от учебната 1997/98 г. Работи в областта на психодрамата, форумния театър, социалния тренинг и развитието на меките умения (soft skills). Провежда уъркшопи с елементи от форум-театъра и плейбек-театъра,...

Да срещнеш говорящ (част 2) - Валери Славчев

ВТОРА ЧАСТ   Цял ден не напуснах вилата и се ослушвах дали няма да има нужда от мен и да ме извика. Привечер леко надникнах в стаята, за да видя дали е добре. Спеше и дишаше спокойно. На следващата сутрин се събудих от леки напеви. Станах, наплисках очите си с вода, подсуших се с хавлия и доближих до вратата ѝ. Напевите идваха отвът...

Да срещнеш говорящ (част 1) - Валери Славчев

    Да срещнеш говорящ (из сборника „Когато бях красив“)   Някога, преди много години думите са имали сила. Силата да създават светове. А след това ние разрушихме тези светове и изградихме градовете си върху тях. В многословието ни се роди лъжата и думите на хората се превърнаха в бледи сенки. Нечерт...

Сутрешно кафе - Веси Пенкова

  Тя седеше отсреща на бара, а той, той просто я чакаше и пушеше нервно. ... Чашата самотно се прозя, огледа се, но не го видя. За секунда събра тънките си устни и след това се усмихна. Усети, че пада. Няколко нелепи части от секундата я деляха от сблъсъка с пода, когато един стол с тежка въздишка на отегчение се отмести, пепелникът прию...

Срок на годност - Мария Николова

  Любовта е пространство, но не и отсъствие. Накъде водят вратите знаят само онези, които прекрачват прага. Може всеки ден да си тръгваме по малко. Може и да се връщаме у дома. А когато усетим, че ни тегне настоящето, трябва да започнем да използваме някои глаголи в минало време, за да направят място за бъдещето. Опитите за летене поняко...

Симеон - Светозар Кнезовски

  Симеон се разбуди от угризения някакви. Тъмникаво наоколо всичкото беше. Светлинкаво стърчеше само електричеството на будилника и цифравостта беше 4,44. Ранното време учудваше тази 44 годишна мъжка канара. Никога не станваше толкова ранникаво. В мъгливостта на полузаспалото му съзнание се прокрадна пресен спомен за съня, който сънваш...

Из пътни бележки от Обетованата земя - Гергана Златкова

  Гергана Златкова е родена в София. Доктор по западноевропейска литература; магистър по литературознание; бакалавър с педагогическа правоспособност по български език, английски език и история; със средно специално икономическо образование.   Има интереси в областите на хуманитаристиката и изкуството. Пише научни статии, критика, ...

Сладко от рози - Рада Асенова

  „А когато вятърът задуха, усети́ какво носи той, отпусни се, остави́ му се, понеси се, попътувай с него“ – тази мисъл толкова се беше загнездила в главата и́, че чак се уплаши да не започне да си говори на глас, усмихвайки се. Беше май. Перушинести облаци, с формата на митични и не толкова митични същества, се гонеха ...

Туп, труп - Янислава Вълкова

  Янислава Вълкова е автор на два криминални романа. В момента работи по новата си книга. Тя е член на Клуба на писателите-криминалисти "Саламандър" и на Асоциацията на младите български писатели.   В романа „Преди изгрев слънце“ откриваме една приключенска история. Действието се развива ...

Разказът беглец - Цветелина Александрова

  Цветелина Владимирова Александрова е родена на 3 февруари 1976 г. Завършва българска филология и английски език в СУ „Св. Климент Охридски”. Нейни разкази са публикувани в Алманах „Нова българска литература – Проза 2015”. Година по-късно излиза от печат дебютният и́ роман „Сеизмичен роман”. О...

С теб мога така - Деница Минева

  Зарових поглед. Замълчах. Неписано разказах без думи. Кръг плътно с чуство начертах. За кадифените моменти адажио, легато в такт като по ноти. Любим е някой. Най-верният приятел, съдник, част от мен.  Душата ми люлее и като в огледало в него – виждам мен.   ...

<< 1 2 >>