Литературни тандеми

  13 Ноември 2019, 18:12        0

 

Писателят е творец, който пресъздава това, което се върти в собствената му глава и той иска да го сподели от свое име.  Но когато той не е единствен автор, става доста по-трудно, защото му се налага да се съобразява с мнението на колегата, да търси компромиси. А за художествената литература този процес е още по-болезнен. Преди всичко, съавторите трябва да имат еднаква представа за добрата литература. Понякога двамата автори работят непосредствено заедно и този модел изисква много задълбочено взаиморазбиране. При другия модел има разпределение на ролите – например, единият отговаря в по-голяма степен за сюжета и характерите, а другият – за стила и диалозите, тоест, казано грубо – единият измисля, а другият записва. Но, във всички случай, двамата трябва да са просто добре допълващи се професионалисти. Най-сполучливите дуети се получават или при близки роднини, или при колеги, точно защото те имат едни и същи цели и професионално ниво.

         Да разгледаме някои литературни двойки.

Поне аз веднага се сещам с огромно удоволствие за тандема ИЛФ-ПЕТРОВ. След публикуването през 1928 г. на знаменития роман-фейлетон „Дванайсетте стола“, неговите автори Иля Илф и Евгени Петров са сполетени от огромна популярност, която окриля съавторите да „възкресят“ своя герой, авантюриста Остап Бендер и да създадат романа „Златният телец“ /1931/. Малцина знаят, че тези изключително популярни произведения, претърпели стотици успешни преиздания, са били осакатени от съветската цензура, като за печат не са били допускани не само отделни фрази и епизоди, но и цели глави. През 1948 г. поредното издание на дилогията е било признато като идеологическа грешка, но с настъпването на „размразяването“ по времето на Хрушчов, романите за великия комбинатор отново са били търсени и признати за класика. Така е и до днес.

Не по-малко известната им книга за пътешествието им из Америка, преведена на множество езици, между другото, не излизала в Русия повече от двайсет години. „Многоетажна Америка“ е била възстановена по авторовия ръкопис от дъщерята на Илф, Александра.

Илф и Петров са автори и на няколко повести, както и на множество разкази и фейлетони. Техните произведения са театрализирани и филмирани многократно.


Докато сме на руска вълна, не можем да пропуснем братята БОРИС И АРКАДИЙ СТРУГАЦКИ. Класиците на съвременната научна и социална фантастика започват първите си стъпки в съответствие със социалистическия реализъм. Но героите им не са схематични, а идеите им за развитието на науката и техниката са смели и оригинални. Произведенията им са написани високохудожествено, с хумор, героите им са светли и умни хора, покорители на космоса, учени, творчески личности. Такива са те в „Хищните вещи на века“ и „Трудно е да бъдеш бог“. Други техни произведения излизат извън рамките на стандартите и традиционния жанр. Изкрящата от хумор и оптимизъм „Приказка за научните сътрудници младша възраст“, „Понеделник започва в събота“, е продължена от „Приказка за Тройката“, в която хуморът отстъпва място на жестоката сатира на бюрократичния казармен социализъм. Любими автори на мнозина, Стругацки имат много романи, както и сценарии за филми. Произведенията на братята са преведени на 42 езика в 33 страни.


Друг известен и любим на читателите литературен тандем са НИЙЛ ГЕЙМЪН и ТЕРИ ПРАТЧЕТ. Техните „Добри поличби“ са хумористично пародийно фентъзи. Според собствените им думи, Геймън и Пратчет непрекъснато са си звънели по телефона, чели са един на друг откъси от текста, изпращали са си написаното на диск /това е преди времето на удобния интернет/. Поправяли са се взаимно, опитвайки се да напишат определена част по-интересно от колегата. В същото време, разделението на труда също имало значение. Така например, за детската шайка, начело с Адам-Антихриста е писал Тери, а за конниците на Апокалипсиса – Нийл. Второстепенната сюжетна линия включва събирането на четирите конника на Апокалипсиса – Война, Глад, Замърсяване и Смърт.


Интересна е историята на „Кутията на Гуенди“ от Краля СТИВЪН КИНГ и РИЧАРД ЧИЗМАР. За Кинг знаем всички. Ричард Чизмар е редактор и издател, собственик на издателство. В тяхна преписка Кинг споделя своя недовършена история и пише на Чизмар „Прави каквото решиш с нея“. След като прочита написаното, Ричард Чизмар довършва историята и я изпраща на Стивън Кинг. Така, в рамките само на месец, след няколко редакции и размяна на мейли, новелата е готова за публикуване. Самият Чизмар споделя: „От друга страна, доверието, което Стивън Кинг вложи в думите, добавени от мен към историята, беше удивително и чудесно“.

Ново пътуване към „Касъл Рок” е и тази вледеняваща новела на Стивън Кинг и Ричард Чизмар. През годините градчето Касъл Рок в щата Мейн е било свидетел на странни събития и необикновени посетители, но една от тези истории никога не е била разказвана... досега. Три пътя водят от Касъл Рок до Касъл Вю - шосе 117, Приятният път и Стълбището на самоубийците. През лятото на 1974-та дванайсетгодишната Гуенди Питърсън всеки ден се качва по Стълбището. Горе си поема дъх и слуша крясъците на децата, които си играят на площадката. Веднъж един непознат извиква на Гуенди: „Ей, момиченце, ела за малко насам. Двамата с тебе трябва да си побъбрим“. И оттук започва всичко...


Запомнящ се тандем са и РОБЪРТ ЗЕЛАЗНИ и РОБЪРТ ШЕКЛИ. Залазни е носител на безброй награди за фантастика и има издадени много романи. Шекли не му остъпва – издава 20 романа и сборници с разкази. От събирането им като двойка автори, печели читателят. Известни и любими са техните „Донеси ми главата на принца“, „Просто шеметен фарс“, „Ако с Фауст не успееш...“ и др.


Известни поотделно като напълно „сериозни“ писатели, двама аржентинци в съвместното си творчество, се отдават щедро на хумористичното и пародийно начало. Това са ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС и АДОЛФО БИЙОЙ КАСАРЕС. Те създават сборниците с ракази „Шест задачи за дон Исидоро Пароли“ и „Две паметни фантазии“, повестта „Образцово убийство“ и два киносценария.


В съавторство пишат и жени. МЕРИ-АН ШАФЪР и АНИ БЪРОУЗ създават обикнатата от читателите „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“. Това е разказ за остров Гърнзи по време на германската окупация и за едно общество, забележително като името си. Книга за човешката душа, за човешките избори и междучовешките мостове – това, което нито една война не може да сломи.


И в България си имаме литературен тандем – БРАТЯ МОРМАРЕВИ. Това е псевдонимът на Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Двамата се запознават в БНР. Играели заедно бридж и се сприятелили. После започнали и да пишат. Техен кръстник е Анжел Вагенщайн. Той ги подтиква и към сценарното изкуство. Те създават сценариите на някои от любимите и до днес детски филми. "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "13-та годеница на принца" са само част от познатите заглавия.

 

Материала подготви Емилия Попова.

коментари

Добави коментар