Литературните кръгове „Мисъл“ и „Стрелец“

  11 Юни 2019, 11:25        0

Снимка: Симеон Аспарухов

 

В малка страна като България и литературните кръгове не са били много. Най-известните от тях са „Мисъл“ и „Стрелец“.

 

Първенец е кръгът „Мисъл“, който е наречен така на едноименното списание, което се издава през 1892-1907. Това е най-известният литературен кръг, ветеранът, най-значимото събитие в българската културна история, първото литературно обединение, което си поставя висока интелектуална цел - да формира, насочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията. Този литературен кръг включва четири големи за времето си литературни личности – д-р Кръстю Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Ю.Тодоров и Пейо Яворов. Четворката си поставя ясна и отговорна задача - да изгради естетическа програма за развитие на българската литература, като приоритетна насока е нейната европеизация. Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България.  През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанровете и тематичните кръгове. Но творчеството от онова време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писатели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобождението, стремежът за приобщаване към напредналите и модерни литератури става особено силен. Индивидуализмът и отчуждението стават трайни черти на литературата и поставят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и необходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на разпадане на патриархалния морал и ярко самоопределяне на личността са предпоставки за промяната.

Българските интелектуалци, докоснали се до дълбочината на френската и немската творческа мисъл, имали шанса да учат или работят в един културно напреднал свят, си поставят ясната и трудна цел да европеизират българската литература. Трима от кръга „Мисъл” са живели известно време в чужбина - д-р Кръстев и П. П. Славейков в Германия, П. Ю. Тодоров - във Франция. Те внасят на родна почва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на световно значимото. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е формулирано като „събуждане на човека в българина”. Това е повратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от обществените ѝ функции и превръщането ѝ в чисто духовна дейност. Освен художественото извисяване на литературата, понятието „европеизиране” включва тематичното и идейното ѝ разнообразяване. Големите философски и общочовешки проблеми стават централни за творчеството - взаимоотношението личност - общество, смисълът на живота и смъртта, духовните търсения, ролята на идеала и стремежът към съвършенство, проблемът за красотата, творчеството като върховна изява на личността, страданието като път към извисяване на духа и др. В този дух П. П. Славейков създава своите философски поеми, а Яворов се задълбочава в екзистенциалните проблеми на битието. Постепенно се оформя новият лирически герой - страдащата, самотна, раздирана от противоречия човешка личност. Този герой търси смисъла на човешкото съществуване и истината за себе си.Той не се вълнува от обществения живот, в душата му не намират отклик социалните и политическите проблеми. Вглъбен в себе си, неудовлетворен и самотен, той търси опорни точки за своя живот и нравствени ценности, които да осмислят съществуванието му. В тази посока най-голяма дълбочина достига Яворов в своите символически творби. По-различни са търсенията на П. П. Славейков - той създава образа на свръхчовека, надмогнал себе си, открил пътя, който води към съвършенство (философските поеми, „Сън за щастие”) и духовно безсмъртие. Творецът, създателят, за Славейков е свръх-човек. Тази насока на литературата води до нейното психологизиране и откъсване от проблемите на обществото и нацията.

Постепенно кръгът „Мисъл” завоюва първостепенно място в литературния и културния ни живот. Д-р Кръстев и П. П. Славейков стават институцията, през която трябва задължително да минават всички начинаещи и дори утвърдени творци. Тежката и авторитетна дума на двамата дава или отнема правото на съществуване на литературните творби. На страниците на списание „Мисъл” намират изява Кирил Христов, Стоян Михайловски, Боян Пенев, Владимир Василев. Естетическите и художествените изисквания към творците стават все по-високи, а стремежът към чисто изкуство постепенно стеснява кръга на онези творци, които имат достъп до „Мисъл”. Това води до бавното, но сигурно самоизолиране на кръга от цялостния творчески живот на нацията. През 1907 г. сп. „Мисъл” престава да излиза. Това е краят на първото значимо литературно обединение в нашия културен живот. Но то вече е изиграло своята много важна роля - дало е нова насока на литературните търсения, издигнало е българската литература до нивото на европейската, създало е естетическа платформа, от която ще се учат и ръководят следващите поколения литературни творци. Кръгът „Мисъл” открива пътя на символизма и другите модерни течения през 20-те години на XX в., които създават ненадминати образци в българската поезия. Четворката надхвърля рамките и на националното пространство, и на своята съвременност. Творците от кръга „Мисъл” далеч изпреварват вкуса и културното равнище на масовата четяща публика и трудно се вписват в рамките на традиционния културен процес. Освен че създава първата цялостна, задълбочена и новаторска програма за развитие на литературата, кръгът „Мисъл” дава на България двама от най-значимите поети за всички времена - П. К. Яворов и П. П. Славейков, които постигат не с декларации, а с творбите си основната задача на кръга - да европеизират българската литература.

 

Другият литературен кръг, наречен „Стрелец“ няма популярността на „Мисъл“. За кръстник на кръга се смята заглавието на стихосбирката “Стрелец” (1924) на Димитър Пантелеев, но аналогията с Гео Милевите “Везни” също е спомогнала да се изходи от зодиакалното съзвездие и зодията “Стрелец”. Във в. “Изток” от 1 октомври 1926 г. Константин Гълъбов помества статията “Към младежта”, подписана за първи път от името на кръга “Стрелец”. Този кръг се сформира в рамките на първия идейно целенасочен културен седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от 15 октомври 1925 до 16 юли 1927 г. в седемдесет броя. Вестникът се появява, когато вече основаното списание “Златорог” иска да установи един следвоенен еклектичен класицизъм и порядък в литературния процес, а символистите тъкмо през това десетилетие се организират около сп. “Хиперион".

Замисълът на организаторите е да се противопоставят или да преодолеят тези две тенденции. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа.

Стопанин и редактор на вестника е заможният аптекар Теодор Милев, свободен интелигент, живял и учил в Германия, близък приятел на граф Херман фон Кайзерлинк. Редакторската част от сътрудниците се събира всяка седмица у Теодор Милев. Приятелската и идейна група се е състояла от Теодор Милев, Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова, Асен Златаров, Атанас Илиев, Кера Илиева, Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Панчо Михайлов, Георги Караиванов, Светослав Минков, Кирил Кръстев.

През 1926 г. заедно с литературния кръг “Стрелец” се създава и малко издателство (библиотека) със същото име. Вестник “Стрелец” се образува от сътрудници на вестник “Изток” и недоволни сътрудници на списанията “Златорог” и “Хиперион”.

Предприетата стъпка била да се излезе от морализаторския дух на в. „Изток“, от еклектичния естетизъм на “Златорог” и да се преодолеят символистичните позиции на “Хиперион”. Важна предпоставка за формирането на кръга “Стрелец” е стълкновението във възгледите и дейността на двамата видни редактори и критици - Константин Гълъбов и Владимир Василев.

Основен изразител на тази евро-българска идеология става Константин Гълъбов със своите статии и есета. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от 6 април до 23 юни 1927 г. Главни редактори на вестника са Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов. Литературни статии пишат Константин Гълъбов, Атанас Илиев, Георги Константинов, проф. Стефан Младенов, Кирил Кръстев, с театрални отзиви сътрудничи Вера Бояджиева-Фол. С проблемни статии участва и д-р Янко Янев. Едни от най-ценните статии в седмичника са критичните разбори на Чавдар Мутафов, посветени на видни български художници.

Литературният кръг “Стрелец” също се оформя около приятелско ядро, което се събира всяка седмица у някои от членовете. Редовни гости на тези срещи са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Георги Караиванов, Пантелей Карасимеонов, Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Кирил Кръстев, Панчо Михайлов, Светослав Минков, Атанас Илиев и Кера Илиева. Вестникът спира да излиза, защото неговата изисканост и новаторско мислене не са намерили широк читателски прием.

Трудно е да се очертае единната физиономия на кръга, толкова различни по своя натюрел са интелектуалците, обединили се в него. Все пак той стои може би най-близко до линията, очертана от творческото дело на Гео Милев. Кръгът „Стрелец“ видимо се дистанцира от символистическата поетика. Далчев и Димитър Пантелеев ще нарекат писаното от Лилиев „мъртва поезия“, а К. Гълъбов ще му откаже какъвто и да било шанс за въздействие върху новите поколения. Други поетически направления намират отзивчивост сред стрелците: експресионизмът, диаболизмът, предметното изкуство, което, отдалечавайки се от поетиката на символните съответствия, търси нееднозначните измерения на битието в делничното, безпатосното, ежедневното.

Кръгът „Мисъл“ е прецедент в историята на българската култура. Неговото значение е именно културно, а не тясно литературно. Ролята на „Стрелец“ /който е по-еклектичен/ не е толкова мащабна за българската литература. Различията между двата кръга са неизбежен резултат от един предопределен исторически развой в принципно различни типове културна ситуация.

 

Материалът е подготвен от Емилия Попова

коментари

Добави коментар