Лора, Яворов и аз – мемоари на Дора Конова

  20 Февруари 2020, 11:40           1021        0

Снимка: Светослава Мадарова

 


Другата гледна точка за широкоизвестната трагедия на Пейо Крачолов и Лора Каравелова

 

Сред последните заглавия на издателство „Библиотека България“ е книга, събрала пълните спомени на Дора Конова, която съставителят Петър Величков решава да нарече „Лора, Яворов и аз“. Книгата няма за цел да оневинява или обвинява, а просто да представи документираните спомени на Дора в тяхната цялост – истината около съдбата на противоречивия Яворов остава под въпрос, а тази книга е просто поредната порция допълнителна информация по заплетения случай.

Доказуеми и известни са единствено фактите около трагедията – Лора се самоубива в нощта между 29 и 30 ноември 1913 г. в общия им с поета дом; тогава Яворов също се застрелва, но опитът му е неуспешен; той умира около година по-късно, на 29 октомври 1914 г., когато успява да отнеме живота си с отрова и куршум. Отношенията между Лора и Яворов са били бурни и наситени с емоция, а любовта на поета към Теодора (позната като Дора) е съществувала и определено е оказала влияние върху събитията от 1913 г.

Обстоятелствата около тези действителни събития, обаче, остават неизяснени. Мненията на участниците и обкръжението на действащите лица са строго субективни – едни защитатват Яворов и правото му на щастие и спокойствие, други превръщат Лора в светица и са сигурни, че той я е убил, трети определят и Лора и Яворов като жертви на Дора и чувствата ѝ към поета. Разделението на жертви и палачи в подобни истории е неправилно – ролите са много по-заплетени и сложни, а истината е някъде по средата между всички мнения. Истината се състои по-скоро в това да бъдат снети обвиненията към едни или други и вместо да се хвърлят камъни, да се изследват тези, обърнали каруцата.

Петър Величков със своята книга прави точно това – намира, събира и публикува спомените на Дора, които са предпоствка за изследване на детайлите покрай живота и смъртта на Яворов и Лора. Други изследвания по темата са „Спомени за П. К. Яворов“ на Милка Марковска, множеството томове с писма, документи и историко-литературни изследвания на Ганка Найденова-Стоилова (дъщеря на сестрата на Яворов – Екатерина), спомените на Мария Цанкова – племенница на Дора Конова, както и книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“ в два тома, която застава по-скоро на страната на Лора и я представя като мъченица. Кремен е съпругът на Дора Конова, с когото тя се развежда след самоубийството на Яворов.

Всеки може да види пристрастията и мотивите на голяма част от тези хора да проучват случилото се, но има и много неутрални изследователи, чиито истини също обаче са интерпретирани през нечия призма и съдържат доза субективизъм. Петър Величков пише в своя предговор, че не иска да налага своята гледна точка, а да остави на читателите сами да изберат страна. Макар очевидно мнението на автора да е в подкрепа на Конова и вярата именно в истинността на нейните разкази, то подобни книги и изследвания си остават смислени и дават поводи за размисъл. Спомените на Дора Конова са неизменно важна част от разплитането на мистерията Лора-Яворов.

В следващите редове са поместени няколко цитата от „Лора, Яворов и аз“, които обуславят гледната точка на Дора Конова – в началото тя уважава и дори харесва Лора Каравелова, цени стойността на нейния брак с Яворов, дори не си помисля за нещо повече от приятелство с поета, впоследствие опознава странностите на Лора и вижда, че бракът между Яворов и Каравелова е опустошителен и тежък и за двамата. Дора с мъка и гордост признава пред себе си, че обича поета. Малко след това Лора се самоубива. Конова не одобрява опитът на Яворов да застреля себе си, тяхната надежда за любов е помрачена, а трупът на Лора застава между тях – буквално и преносно.

В спомените на Теодора отсъстват полемични признания, обяснения в любов или каквито и да е мигове на споделеност с Пейо (с изключение на няколко кратки разговори, в които той ѝ признава своите чувства). Писането на Теодора не показва никакви признаци на неуравновесеност или ненормалност, в каквито я обвинява Кремен. Спомените на Дора Конова са написани с достойнство и разбиране, след което са редактирани много пъти от нея и нейната племенница, което при нея е признак за перфекционизъм и желание за уточняване, а не преправяне на истината.

Разговор на Михаил Кремен и Дора Конова, април 1912г., из спомени на Дора:

-  Той е грозен, много грозен и страшен. Не ми се иска да те запозная с него.

-  Както искаш, не държа много на познанства – казах аз.

-  Не мога да не те запозная. Той е мой приятел...

(...) През цялото време най-внимателно го наблюдавах. Исках да разбера кое е грозното и кое страшното у него. Нищо такова не забелязах. Той беше приятен събеседник.

(...) Понеже знаех, че Яворов има приятелка, която била хубава жена, пожелах да видя портрета ѝ, като мислех, че всички влюбени носят със себе си портретите на тези, които обичат. Яворов се усмихна и каза, че няма портрет, но ще пише на Лора да му изпрати. (...) Пожелах да видя портрета на приятелката на Яворов не защото се интереувах от Лора, а за да окажа внимание към госта – просто учтивост.

Случка от ресторанта до театър „Одеон“, из спомени на Дора:

       Яворов избра едно бяло, ароматично цвете, тубероза[1], и го сложи пред мен. На Лора избра букетче теменуги[2], които бяха вече с увехнали листенца. Лицето на Лора се сви. За първи път видях ясно това свиване на лицето ѝ, което вподледствие доста често забелязвах. Помислих, че Яворов нарочно направи това, за да накара тази хубава жена да ревнува, като вярвах, както и всички вярваха, че Яворов е този, който ухажва Лора. Нито за миг не можех да допусна, че е обратното, знаех, че всички мъже ухажвали Лора.

Спомени на Дора за Лора:

Според нейни приятелки Лора обичала да се подиграва. Тя завиждала на младите за тяхната невинност. В същото време у нея имало и добри прояви.

(...) Именно католицизмът създава и доразвива у Лора тази двуличност, тази прикритост. „Вътрешно можете да бъдете каквото щете, но външно не.“ – казва Лора на Андрей Протич. Тези неискреност е проявявана отначало и към мен. Тя ме канеше да отивам у нея, а в същото време говорела пред слугинята си: „Уф, тази пак иде, аман от нея“ (по сведения на Данка Ангелова, домашна помощница на Лора, казани пред следователя).

(...) По спомени на Мина Крачолова, в книгата на Христо Недялков „П. К. Яворов – нови приноси към живота и творчеството на поета“, издадена 1939г., на стр. 102 се казва: „...когато приятели попитали Дрянков за сомоубийството на Лора, той отговарял: лошо постъпи Яворов, гдето се самоуби. Тя го търсеше това и от мене, но бае ви Иван не е глупав...“.

(...) Убедена съм, че ако Яворов покорно изпълняваше желанията и капризите ѝ, Лора щеше да го напусне.

(...) (След разказ за ревността на Лора; Дора разказва на Кремен, а той казва, че няма нищо подобно.) Тогава разбрах, че сама трябва да се справя със създаденото положение, че отникъде няма да получа помощ и реших, че трябва да се отдалеча от Лора и Яворов, доколкото това бе възможно.

(...) У Лора любовта беше тъмно, болезнено, мрачно чувство, крайно егоистично. Тя я свързваше със смърт, със самоубийство. Тя ми говореше, че когато човек иска да покаже на някого, че го обича, трябвало да се самоубие. И добавяше „И Яворов мисли тъй“.

Аз с учудване я слушах и си мислех, че това съвсем не е така. Отговарях ѝ:

- Любовта е най-прекрасното и светло чувство. Как може да се свързва със смърт? Любов – живот, а не любов-смърт!

Спомен на Дора за венчавката на Лора и Яворов, датата и местоположението на която са спорна тема:

Отидохме в църквата „Св. Богородица“ в Подуяне. Когато пристигнахме и влязохме, в полумрака на църквата забелязах, че там бяха Рада Бонева и Петко Палиев. В църквата беше хладно и полутъмно. Свещеникът беше готов за венчавката, а Яворов още го нямаше. Почакахме. Чувстваше се натегнатост. Яворов пристигна. Той беше замислен, угрижен. Умора личеше по лицето му.

Лора разказва на Дора за това, че гледачка е предсказала на Яворов голяма любов, из спомени на Дора:

- Ти си... Ти си...

Погледнах я въпросително, а тя ми каза:

- Ти си тази, която е предопределена за Яворов и в която Яворов ще се влюби много силно.

Аз не вярвах ни в предопределения, ни в съдби, нито бях суеверна. Това ми се стори толкова недействително. Тогава Лора ми разправи, че Яворов ѝ казал, че на него му предстои много голяма любов. На моста в Пловдив една гледачка му предсказала, като му гледала на ръката, че той ще се влюби в една жена. След това добавила: „Момиче“. Ако му отговорят със същото чувство, той ще бъде един от най-щастливите хора; ако не успее , предстоят му нещастие и много големи страдания. (...) След като разбрах, че Лора смята, че аз съм момичето от предсказанията на гледачката, реших да не ходя у тях. Но тя ме срещаше, идваше у дома и искаше настойчиво да отивам у тях, защото ако аз не съм у тя, Яворов не се прибирал.

Признание на Яворов, из спомени на Дора:

1913. Тодоровден.

Яворов дойде отначало сам у дома. Пак ми каза, че ме обича. Опитах се да обърна всичко на шега, и го попитах, усмихната:

- На колко жени досега сте го казвали?

Той се усмихна също:

- На много, но на никоя не съм го казвал така, както на вас.

(…) Точно по това време аз не исках да се омъжа за Кремен, исках да се разгодиме.

(...) Друг път, пак у дома, Яворов ми каза:

- Ако ще и да си счупя главата, един ден вие ще бъдете моя. Аз ще ви спечеля, макар и с цената на главата си.

Бързо отговорих с болка:

- Не, само това не! Внимавайте. Не искам никой да си счупва главата. Особено вие.

Спомен за Яворов, из статия на Дора Габе „Враговете на Яворов“ във в. „Отечествен фронт“, бр. 316 от 29.10.1944 г.:

Един ден Яворов му съобщил (на Боян Пенев), с голяма радост, че Лора се кани да замине при сестра си в Париж:

- Ще мога поне два месеца да поработя спокойно...

Аз се помъчих да отвлека Яворов от мрачните мисли и му прочетох едно светло и жизнердостно стихотворение от Мария Конопницка. Лицето му се разведри и той възкликна:

- Ох, ако можех да оздравея, написал бих такива стихове, че...

Яворов не довърши. Изведнъж лицето му помръкна. Той си протегна ръцете, стисна юмруци и с гневен глас рече:

- Ах, Лора, Лора!

Това трая само миг и той веднага клюмна... Изпаднал в мрачно настроение, той започна да укорява себе си, че не е съумял да спре ръката на Лора, че не е повярвал на заканата „Ще се убия“, защото много пъти му се заканвала така...“

Спомен на Дора Конова за Яворов:

Яворов в своите изповеди е казал, че от мига, когато Лора го намерила на гроба на Мина, непрекъснато му повтаряла: „Аз ще се убия“. Възможно е, че тя може би щеше да се насочи към друго нещо, което щеше да ѝ послужи като повод да се самоубие. Раздразнителността, която тя е проявявала, лошото отношение, което имаше към Яворов по някой път, сцените, които му е правила, с възрастта ѝ щяха да се засилват. И Лора неминуемо щеше да завърши със самоубийство. Същото изказване прави и Атанас, братът на Яворов, който казва, че Лора щяла да се самоубие много по-рано, но след като се омъжила за Яворов, това е отдалечило нейното самоубийство за известно време.

(...) Аз винаги си мислех за Лора – да не ѝ причиняваме и най-малката болка, у мене съзнанието за дълг и справедливост беше много силно и аз се стараех да не издавам чувството си на симпатия, което имах към Яворов. И на няколко пъти казвах на Яворов, когато той ми изявяваше своите чувства:

- А Лора? Не искам да ѝ причиняваме мъка... Не желая тя да страда.

Яворов не ми казваше нищо. По-късно ми каза:

- Аз ще уредя всичко с Лора, също и с Кремен.

 

Дора Конова запазва през целия си живот уважението си към Лора Каравелова и обичта си към Яворов. Въпреки всички обвинения към нея, тя изживява достоен живот като учителка. Конова чете, пише и говори свободно френски, руски и турски език, използва също английски и немски (по свидетелства на нейната племенница). Дора завършва семестриално „Естествени науки“ в Софйския университет. След трагедията Дора напуска София, развежда се след седемте месеца неконсумиран брак с Михаил Кремен и заживява в Троян за няколко години, после се връща обратно в столицата. Завършва Художествената академия, където учи при професори по „Керамика“ и „Приложни изкуства“. Създава прекрасни произведения от метал и текстил. През Втората световна война и бомбардировките над София, когато майчината ѝ къща е разрушена, а майка ѝ Мария умира, Дора учителства в с. Ябланица, Тетевенско за три години, преди отново да се установи в София. В това село тя написва пет тетрадки със спомени. Последната година от живота си тя прекарва в домове за стари хора. Умира на 12 май 1971 г.


[1] Туберозата, наричана още нощно цвете, е символ на страстта и удоволствието. (бележка на Петър Величков)

[2] Теменугата е символ на симпатия и дълбока, но още несподелена любов. (бележка на П. Величков)


Материалът е предоставен от независима платформа за авторска журналистика Под Моста.


 

коментари

Добави коментар