Любов - Иван Пейчев

  25 Февруари 2021, 16:16           130        0

Снимка: https://pixabay.com/

 


 

Изглежда снощи е валяло дъжд

и затова са весели дърветата,

и паркът винаги един и същ

със хиляди листа и капки свети.

 

На пейката седи пазачът глух,

ще бъде смешно, ако го запитам

дали е чул, когато ти със друг

си минала под здрача и звездите.

 

Не се страхувай, няма да съм лош,

и ще разкажа тихо, но на себе си,

защо се разделихме и защо

днес пак съм уморен и малко бледен.

 

Сънувахме ли? Свиреше щурец,

и всяка дума беше тъй ненужна,

студени бяха твоите ръце,

а устните – затворени и чужди.

 

И някак изведнъж, за миг, разбрах

смехът горчив и погледа далечен.

В дълбоката внезапна тишина

аз знаех, че не ме обичаш вече.

 

Сега съм сам, но тъй е по-добре,

разбирам всичко и не те осъждам.

Вървя замислен в пролетния ден,

и може би съм тъжен…

 

коментари

Добави коментар