Маргарита Петкова: "Няма да се уморя да бъда себе си, просто такава си се харесвам."

  04 Февруари 2019, 19:51           1031        0

Снимка: Ивелина Чолакова

 

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Публикува в столичния печат още от ученическите си години. Преди да издаде първата си книга „Дива къпина“ в „Български писател“ през 1983 г., тя вече е популярна сред хората, както в литературните и музикални среди. Автор е на 19 книги, на текстовете на над 200 български песни и няколко мюзикъла.

 

„Стиховете ми не са фризирани, напудрени, окастрени и спретнати точно защото и животът ми, слава Богу, не е такъв. Не съм от тези, дето тихо и кротко ще си седят на резервната скамейка. Моят единствен треньор е животът, а той е достатъчно опитен, за да знае, че не съм играч, който може да бъде изваден от терена.“

 

Носител е на наградите:

1984 - Национална награда „Цветан Спасов“ за книгата „Дива къпина“;

1984 - Награда на ОС на БПС „Южна пролет“ за книгата „Дива къпина“;

1984 - Награда на ОСК, Плевен за книгата "Дива къпина;

1996 - Национална награда „Христо Ботев“ за книгата „Окото на урагана“;

1997 - Годишна награда на СБП за най-добра поетична книга за „Окото на урагана“;

2002 - Национална награда „Изворът на белоногата“ за цялостен принос;

2006 - Годишна награда на СБП за най-добра поетична книга за „Втори балкон“;

2007 - Национална награда „Димчо Дебелянов“ за цялостен принос;

2009 - Национална награда „Златна амфора“ за цялостен принос;

2011 - Официален Почетен статут на Експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура от Съвета на Европейската и научна общност;

2016 – Национална награда „Носители на просвета“ за цялостен принос.

 

Член е на УС на НФК в Министерство на културата. Поет, публицист, преводач от френски и руски.

 

„Това му е хубавото на моя си живот - че не е равен. Всеки удар на сърцето ми е стръмен. Но всичко това съм го написала в стиховете си и съм го обнародвала неведнъж. Който желае - да чете и да разбира. Надявам се, че читателите разбират моята самоирония - това е най-съществената черта от характера ми. Да се шегуваш със себе си е най-добрият хумор.“

 

СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА МИ

Парцалива, с разбито коляно, боса –

стои до леглото и хленчи.

Прилича ми на пребито просяче.

Как да й кресна: „Бягай от мене, че...”

Как да й посоча вратата,

да я изхвърля в дъжда на улицата

и камък подире й да запратя?

Така беззащитна и щурава е...

Кой ти е виновен? – питам я.

Казах ли ти там да не ходиш вече?

Гледа ме виновно в очите.

Щом не слушаш – върви си. Пречиш ми!

Стои. И ме дърпа за нощницата.

Не ми дава да спя. По дяволите,

какво искаш от мене още?

Колко пъти те предупреждаваха?

Цяла нощ ли ще ме държиш будна,

малка наивна глупачке!

Господи, ама съвсем луда си!

Сяда на пода и плаче.

Чак да ти скъса сърцето.

Хайде, ела. Успокой, се.

Сега ще превържем коляното. Ето.

Какво да те правя – моя си...

Сгушва мокро носле на рамото ми.

даже се усмихва насън, бедната...

А сутринта – да съмне само –

и пак ще хукне към тебе.

 

СРЕДНОЩНО

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.

Как смееш да спиш спокойно!

Слушай, окото ми няма да мигне –

ще те разстрелям със спомени!

Тук съм. Стоя в средата на стаята.

Не посягай да палиш лампата.

Измориха ме разстоянията

и пристигнах така – внезапна.

Аз съм и тук съм. Това а главното.

Сега ще заключа вратата.

Как спиш на тая възглавница –

тя пази дъха на косата ми!

Ето – хвани, ако искаш, дланта ми.

(Зная, че още я помниш...)

Цяла нощ в стаята с теб ще остана.

Утре можеш да ме изгониш.

Господи, всичко е толкова ясно –

аз те обичам до лудост...

 

Само не викай така от щастие –

ще се събудиш!

 

СПЯЩИЯТ КРАСАВЕЦ

Спиш ли, принце, уморен от ласки?

Как спокойна е сега ръката ти –

същата ръка, която майсторски

преобърна изведнъж съдбата ми...

 

Принце с посребрени слепоочия...

Моя обич праведна и грешна...

Сбъдват ли се старите пророчества?

А пък снощи хич не ти се спеше...

 

Не, не се събуждай неочаквано!

Нека да съм още миг принцеса,

нека гардеробът да е ракла,

а пък щорите да са завеси,

 

нека да те имам още малко,

както снощи – приказен и лунен...

Спи и ме сънувай неразплакана...

После аз сама ще те целуна.

 

~~~

Очаквайте Маргарита Петкова в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/

коментари

Добави коментар