Нюанси на смущение - Марисиана Влашева

  21 Юни 2020, 21:49           395        0

 


         

– Ще си насадя дърво! – рече той и ме погледна с теменужените си очи.

– Добре, но какво дърво искаш? –  попитах аз, макар да не разбирах нищо от дървета.

– Голямо и червено! – каза той, като продължаваше да се взира в очите ми.

– Те всички са зелени! Поне през пролетта и лятото – констатирах „вещо“ и продължих играта на погледи.

– Очите ти са като кората на японски клен[1], а косата ти има цвета на царевичен кочан. По бузата ти се стича лозова сълза, а устните ти са като бодлив берберис[2].

– Това някакъв стих ли е?

– Не! Това си ти!

        

...

 

– Познай какво съм ти подготвил днес? – теменужените му очи бяха станали още по-наситеносини.

– Всеки ден, прекаран с теб, е изненада! – опитах се да бъда мила.

– Ще си насадя дърво и на него ще поставя къщичка за птици – от вълнение лицето му порозовя.

– Реши ли какво дърво ще насадиш? – попитах за отново.

– Японски клен – отвърна ми спокойно и отново впи поглед в мен.

– А къде ще го насадиш? – закачливо зададох въпроса си.

– До леглото, в което спя. Ще го насадя директно на пода. Ще заспивам, гледайки цвета на кората, а листата му ще ми нашепват за пролетта и лятото, когато всичко е зелено. Но ти сигурно не знаеш, че японският клен има карминеночервени листа като цвета на бузите ти, които в момента пламнаха, а карминът[3] се произвежда от яйцата и коремчетата на един бръмбар?

– Какви птици искаш да живеят в къщичката? – опитах се да променя темата.

– Феникс[4], който ще пие утринната роса от листата на моето вечночервено дърво. Фениксът е най-самотната птица. Всички самотни птици умират млади, затова искам птица, която не може да бъде наранена.

– Но, тя е един от символите на любовта! Няма ненаранена любов!

– В моята къщичка ще живеят два Феникса и няма да са самотни! Всички трябва да сме по двойки, за да сме щастливи! – той отново се втренчи в мен.

– Два Феникса? – не бях чувала за такава легенда.

– Да! Аз и ти!

 

...

 

– Днес не съм в настроение да садим дърво – теменужените му очи бяха станали светлосини.

– Жалко, защото имах идея за къщичката – опитах се да го зарадвам.

– Два Феникса трудно биха живели под един покрив – каза той съвсем тихо, сякаш говореше със себе си, а не с мен.

– Но аз ще ти помогна да я направим голяма, красива и с всички удобства в нея! – отново се вкопчих в идеята му с ентусиазъм.

– Днес няма да садим дърво! Нито аз, нито ти!

 

...

 

– Онзи път, когато ти си тръгна разочарована от моето колебание, аз все пак взех решение, че ще си посадя дърво – беше заел поза на философ и ме гледаше съсредоточено.

– Толкова се радвам, че се върна към проекта за дървото! А къщичка? – попитах заинтересовано.

– Къщичката ще трябва да е по-голяма от дървото, поне в началото… и затова се отказах – той ме погледна изпитателно.

– Мислиш, че съм забравила какво ти обещах! Ще я направим заедно и тя ще бъде най-уютната къща за Феникси на всички континенти! – повиших тон въодушевено.

– С всички удобства? С вана за Феникси, които да пият заедно шампанско и веранда, на която да изпращат слънцето, сгушени един в друг, а сутрин да посрещат изгрева до кленовото дърво и да пият от росата на листата му? – лицето му грейна като утринна луна.

– Разбира се! И малка градинка с всички зеленчуци и плодове, които обичат Фениксите! – още по-разпалено се включих, докато се опитвах да сложа в устата му поредното хапче от предписаната доза. – Виж, това е ягода, която току-що откъснах от тази градинка и трябва да я хапнеш!

– Аз мразя ягоди! Имам алергия към тях! – лицето му се беше сбърчило от ненавист.

– Ето, виж, аз обичам ягоди и сега ще изям една – престорих се, че уж слагам въображаемия плод в устата си.

– Казах ти, че два Феникса не могат да живеят заедно под един покрив, защото и двамата са силни. Няма да изям ягодата от нашата градинка, въпреки че си заслужаваше да построим къщата аз и ти!

 

...

 

– Днес прекопах градината и подарих всички ягоди на една наивна птица – започна той с весел тон.

– Защо птицата да е наивна? – учудено го погледнах.

– Ягодите са за наивниците, а аз съм Феникс! Не искам да съм част от хората. На тях настройките им са прецакани. Само истинските Феникси знаят, че ягодите причиняват инфекции на душата.

– Скъпи, не се справям вече сама, въпреки че се възраждам от пепелта всяка сутрин. И така е от четири години… разбираш ли колко ми е трудно?

– Не можем да си посадим дърво и прекопаната градина да остане да пустее – с отнесен поглед каза той.

– Не можем! – с безсилие повторих след него.

– Мога! Само аз! Защото не съм роден от небето или от земята! Роден съм от огън!

 

...

 

Видях гърба на линейката, която го откара. Изпитах болка от самотата, която си проправяше път към сърцето ми. Всички интересни дни, които преживях, щяха постепенно да се покрият с прах, а времето щеше да ги заличи. Най-добрият човек, когото познавах в последните четири години се оказа луд и в неговия вълшебен свят живеех щастливо в къщичка за птици на едно дърво.


© Марисиана Влашева, 2020


[1] Японският клен (Acer palmatum) е вид покритосеменно растение от семейство Sapindaceae. Естественият му ареал включва Източна Азия, но намира широко приложение в целия свят като декоративно. 

[2] Обикновеният кисел трън (Berberis vulgaris) е широколистен, силно разклонен, бодлив храст от семейство киселотрънови с опадливи, ситно назъбени по ръба листа и гроздовидни съцветия от жълти, дребни цветчета. 

[3] Карминът е устойчиво багрило, което се прави от изсушени и стрити на прах яйца и коремчета на бръмбара Dactylopius coccus. Използва се в млечни продукти, сладкарски продукти, глазури, желета, безалкохолни и алкохолни напитки, сосове, кетчуп, колбаси, меса и морски дарове. Прилага се и при изкуствени цветя, бои, мастила, козметика, лекарства.

[4] Фениксът е митологична огнена красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Легенди за него се откриват в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийската, славянската митологии. Славяните наричат Феникс Жар-птица – вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера, обитаваща короната на Световното дърво, вестител на божествената воля. 

коментари

Добави коментар