Сънища зад отворени очи

Тя е нереална. Но я има. Има я! За бога, съществува. Наистина. Музиката винаги ме вади от равновесие и няма начин това да спре. А тя сякаш е спусната отвисоко за пред мене нарочно. Тя! Музиката и момичето, за което ви разказвам. Заради всички звезди, пред които свалям гарда. Лана Дел Рей е много любимо същество, но имам вече наше момиче, което си...

Пороен ден

    Някога, в пороен ден, малко преди октомври да влезе с последен стоплящ полъх за годината, наблюдавах как земята изпива всяка стигнала я капка, спускаща се от щедрото небе. Някога, в пороен ден, малко след като всички големи птици си бяха тръгнали без следа и само врабци и гълъби се щураха боси в мократа пръст, без...

Расте... и стареем

    Обичам да се разхождам из улиците на града си. От най-малките - павирани и с тесни тротоари, понякога с цели плочки, често с изпочупени, друг път само с чакъл, до онези големи шосета - с опасни дупки в асфалта и избелели пешеходни пътеки. Те ме водят до изоставени тъжни дюкяни на партера на олющени кооперации с непри...

Къщата, която не построих

  Седя на тротоара и наблюдавам отсрещната къща. Харесвам тези дълги къщи, с преходни стаи и дълъг коридор. Харесва ми, че от прага попадам в най-важната стая и знам как тя мирише. Харесва ми, че от нея стигам до всяка друга стая, че всяка друга също гледа в две посоки – към тротоара, откъдето пък аз ги гледам, и към вътрешния двор ...

Предай нататък

  Обедно, мързеливо време, с великодушно слънце отвисоко. Мисля си за онази кръгла разклатена маса, с олющени пластове боя по краката и́, с вече избеляла, някога цветна, мушама отгоре и́, грижливо поръбена с кант от габърчета по краищата срещу неумерени ветрове или остри лакти. Със строени по нея малки стъклени чашки, с плъзгащи се водни ...

Действие I - Мадона

  След като се завъртях няколко пъти в тясното пространство на стъклената врата, успях да изляза от нея, избутан от тежестта и́, и залитайки напред, пристъпих неуверено по-навътре. Страхувах се, че всъщност съм пристигнал на точното място най-накрая. Не се осмелявах да разгледам мащабите, да вдигна глава нагоре и да посрещна електрическит...

Стъпала до Мила

  Не споменаваш всички стилове музика, които предпочиташ и те оформят като истински меломан. Може да не си всичко друго, но определено си герой от „Вещи в занаята" (ако помним този филм изобщо), но не правиш магии, а слушаш музика томително. И все жаден за нея ходиш. Демек предпочиташ да ти правят магии и е излишна препратката ...

Утро

  Хората в къщата още спят. От етажите долавям равномерното им дишане, а заревото си играе с първите им сънища. Едва ли ще ги помнят, но сега са ощастливени, удавени в колорита на невъзможната си действителност. Аз немея, а в отсрещния двор няколко неоседлани коне много бавно хрупат фураж и не ме изпускат от поглед с огромните си очи, изп...

И Господ понякога закъснява

  – Накъде? – Просто карай… Тръшна се на задната седалка. Хвърли багажа встрани от себе си и застина със скръстени ръце в скута си. Жегата отново го беше настъпила. С последни усилия и едва разбираемо, се опита да обясни каква е посоката на шофьора на поръчаното такси. Докато колата потегляше, той разбра, че ...

Точки на кипене

  Принципно не се изнервям бързо. За повечето неща. Но има едни малки, незабележими на пръв поглед, заради които мигновено се превръщам в тенджера под налягане. По-скоро в млековарка или както и да се нарича този съд - хит в домакинството на осемдесетарското семейство. Като ми стане горещо под краката и надавам вой като пожарна кола. Мляк...