„Падналите“ жени в литературата

  23 Юли 2019, 12:04        0

Към образа на „падналата“ жена са се обръщали много писатели. Социалното неравенство, сексуалното робство, моралният избор, пороците на обществото – това са само част от темите, които засягат авторите, описвайки живота на проститутките. Някои им съчувстват и ги изобразяват като жертви на жестоки обстоятелства, други превръщат историята на техните похождения в манифест за женската свобода.

Трагични, смешни, назидателни, абсурдни. Да си припомним някои от произведенията за жриците на любовта.

 

„Жюстин или Неволите на добродетелта“ от Маркиз дьо Сад /1791/

Какво ли не преживява бедната Жюстин, останала без родители – от лекар-содомит до разбойници, които я изнасилват, а от тях към извратени монаси. Но тези ужасни събития не смущават духа на главната героиня и дори, осъдена на смърт заради несправедливо обвинение в убийство, кражба и палеж, тя запазва силата на духа си. А сестра ѝ Жулиет избира лекия път и започва да изкарва прехраната си с разврат. Докато непорочната Жюстин се бори за живота си, другата красавица получава удоволствие от живота като се отдава на любовни утехи и спокойно се издига по социалната стълба, сменяйки един покровител с друг. В края на краищата я виждаме като овдовяла графиня с прилично състояние и знатни любовници. Именно тя, бившата куртизанка Жюлиет, спасява своята сестра, която среща случайно след години, от смъртта.

Романът е преживял три редакции докато авторът е бил жив и само финалната версия предоставя на читателя откровено порнографските сцени, с които се е прославил дьо Сад.

 

„Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син /1848/

Праобраз на главната героиня на този роман е Мари Дюплеси – известна френска куртизанка, любовница на Дюма-син, починала на 23 години от туберкулоза. Салонът на тази девойка посещавали известните френски писатели Еужен Сю, Алфред дьо Мюсе, Роже дьо Бовуар, Арсен Усе, а неин последен ухажор бил композиторът Ференц Лист, чието име се споменава в предговора към романа.

В „Дамата с камелиите“ кокотката носи името Маргарита Готие и още от първите страници ние научаваме за нейната смърт. Очарователната куртизанка водела разгулен живот – независимо от тежката болест, тя пиела и сменяла любовниците си като ръкавици. Тази история на повествователя разказва пламенният юноша Арман Дювал, който искал да откупи от него спечеленото на търг томче „Манон Леско“, принадлежало на починалата.

Историята на любовта между Готие и Дювал е трагична. Маргарита зарязала всички свои покровители, за да се уедини с Арман на село, но бащата на възлюбения ѝ го помолил да не позори името на семейството. Тогава момичето взело решение да скъса с любимия си човек и да се върне към предишния начин на живот. За причината на скъсването Дювал разбира едва след смъртта на героинята.

 

„Лоената топка“ от Ги дьо Мопасан /1880/

Своето прозвище главната героиня в новелата на Мопасан получила заради „преждевременното напълняване“, което я правело особено апетитна в очите на ухажорите. По време на Франко-пруската война през 1970 г., патриотично настроената Лоена топка бяга от окупирания от немците Руан. Тя пътува в дилижанс, заедно с представители на висшето общество, търговци и две монахини. Първоначалното високомерие към Лоената топка, известна с лекото си поведение, се стопява, когато тя буквално спасява останалите от глад, като споделя провизиите, с които съобразително се е запасила. Тя става „свой човек”, направо я ухажват, но възниква проблем - германски офицер поставя условие, че дилижансът ще продължи пътя си, само ако той се възползва от прелестите на Лоената Топка. С общи усилия спътниците ѝ я убеждават да се съгласи в името на общия интерес. Тя се жертва и за отплата...получава всеобщото презрение.

 

„Нана“ от Емил Зола /1880/

Смята се, че прототип на Анна „Нана“ Купо, е станала френската куртизанка, по съвместителство и гол модел на художници, певицата и актриса Бланш д‘Антини. Сред нейните любовници били шефът на руските жандарми и управляващ Трето отделение генерал-лейненантът Мезенцов, известният френски поет Теодор дьо Банвил, вице-консулът на Египет Исмаил паша.

Изобразявайки глупавата и немарлива Нана, авторът демонстрира порочната същност на блясъка на Втората империя. Той сравнява парижката куртизанка с конска муха, която разлага обкръжението – нейните любовници умират, разоряват се, напускат жените си, пропадат морално.

Натуралистът Зола подробно описва последните дни от живота на падналата жена. Болна от едра шарка, тя лежи в хотела и никой от бившите ѝ любовници и приятелки не се решава да я доближи поради обезобразените ѝ от болестта лице и тяло. Тя умира в самота.

 

„Възкресение“ от Лев Толстой /1899/

На страниците на романа частично е описана историята на съблазняването от Лев Николаевич на камериерката Гаша в дома на сестра му.

„Тя беше невинна, аз я съблазних, изгониха я и тя загина“ – разказва Толстой малко преди смъртта си.

Катюша Маслова, главната героиня в романа „Възкресение“ е сираче, дъщеря на преминаващ циганин. Тя е израснала в дома на възрастни госпожици, работейки като камериерка и 16-годишна се влюбва в господарския племенник, студента Дмитрий Нехлюдов. Той става първият ѝ мъж, като ѝ заплаща за „услугата“ близо 100 рубли.

Катя забременява, напуска господарите си, губи детето след раждането, попада в дома на лесничея, който я прелъстява зад гърба на жена си. Момичето не се срамува от положението си, а дори в известна степен се гордее с него, защото, според нея, основното благо за всеки мъж е общуването с привлекателна жена и значи тя се занимава с полезна дейност.

Когато Нехлюдов среща случайно бившата си възлюбена след години, той се разкайва и ѝ предлага да стане негова жена, но Катенка отказва.

„Ти се наслаждаваше на тялото ми в предишния живот, а сега искаш да се спасиш чрез мен!“ – му казва тя.

По несправедливо обвинение съдът изпраща героинята на каторга в Сибир и Нехлюдов я последва.

В края на романа двамата герои преживяват възкресение. Катенка решава да остане с влюбилия се в нея политически затворник, който я приема такава, каквато е, а Нехлюдов започва нов живот. В последните страници на романа той чете Евангелието...

 

„Единайсет минути“ от Пауло Коелю /1997/

В тази приказка от автора на най-продаваните книги на португалски език се разказва за живота на Мария - обикновено момиче от бедно бразилско село. Преживявайки неуспех в личния си живот, тя се решава на отчаяна постъпка – да замине в Швейцария, за да работи като кабаретна танцьорка. Но вместо това става елитна проститутка.

Неспособна да обича и да получава удоволствие от сексуалната близост, бразилката постепенно стига до извода, че отношенията между мъжете и жените продължават не повече от 11 минути. Точно толкова обикновено е продължителността на половия акт.

Момичето се отнася към заниманието си като към работа. Тя иска да натрупа прилична сума, за да си обезпечи добър живот като си купи ферма в Бразилия. Но, както обикновено става в добрите приказки, на мечтите ѝ не им е съдено да се сбъднат. Мария среща чувствен и богат мъж, с когото познава любовта и удоволствието от сексуалната близост.

 

Автор: Емилия Попова

 

 

коментари

Добави коментар