Писатели, изкушени от музиката

  18 Юни 2019, 14:53        0

 

Страстта към музиката често се появява в творчеството на писателите. Ние никога няма да узнаем колко композитори-любители и композитори-неудачници е имало сред писателите по света. Само можем да споменем онези от тях, които са съчинявали музика, но са се прославили благодарение на литературата.

 

ЖАН-ЖАК РУСО /1712-1778/

Философът-просветител, писател и предтеча на Великата френска революция не бил чужд на музиката. На неговото перо принадлежат няколко музикални произведения, сред които най-известна е операта „Селският магьосник“, чиято премиера се е състояла през 1752 г. Руският писател Н.М.Карамзин посетил постановката в Париж и описал своите впечатления в „Писма на руския пътешественик“: „С огромно удоволствие слушах музиката на тази прекрасна опера... Представях си го как той, с брада и несресана перука, седи в ложата на театъра във Фонтенбло по време на първото представление на своята опера, криейки се от погледите на възхитената публика“.

 

ЕРНСТ ТЕОДОР АМАДЕУС /ВИЛХЕЛМ/ ХОФМАН /1776-1822/

Приказният разказвач се е увличал страстно от музиката, това се вижда и от името му. От любов към Моцарт, писателят е сменил през 1805 г. името си „Вилхелм“ на „Амадеус“... На романтичната култура се харесва да демонизира музиката. Хофман, като никой друг, има принос в създаването на този мит. Дотатъчно е да си спомним новелата му „Дон Жуан“ или „Кавалерът Глюк“  - първата новела на писателя, публикувана във „Всеобщ музикален вестник“. Като композитор Хофман е бил доста плодовит. Каталогът с негови произведения наброява 85, сред които опери, балети, камерна музика. Най-популярна става неговата опера „Ундина“ /1816/, която е била отбелязана с положителен отзив от композитора Карл Вебер.

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР /1861-1914/

Класикът на индийската литература и лауреат на Нобелова награда е съчинил около 2230 песни. Като композитор, на Тагор е повлияла класическата индийска музика /хиндустани/. Той често използвал традиционния тип мелодична композиция, наречен рага. Основа на повечето песни на Тагор са фрагменти от неговите литературни произведения.

 

ПОЛ БОУЛС /1910-1999/ 

Най-известният роман на Боулс, „Под покривалото на небето“, е бил екранизиран от Бернардо Бертолучи през 1990 г. Класикът на американската литература от дете е проявявал интерес към музиката, слушал плочите с класическа музика, които купувал баща му, макар самият той повече да харесвал джаза. Родителите му купили пиано и младият Боулс започнал да учи теория на музиката и пеене. На 15 години гледал балета „Жар птица“ на Стравински в Карнеги хол и това оставило в душата му дълбока следа, както признава в своята автобиография. Боулс изучава композиция, а на 20-годишна възраст написва първото си музикално произведение – „Соната за обой и кларинет”. Паралелно с това се занимавал и с литература. През 1931 г. заминава за Танджер, където впоследствие се премества завинаги. През 1959 г. заедно с изследователска група тръгва на експедиция, чиято цел е да запишат традиционна музика на етнически групи, живеещи в Мароко. Като композитор, Боулс е оставил голямо и разнообразно наследство.

 

АНТЪНИ БЪРДЖЕС /1917-1993/

В Англия Бърджес е ценен като композитор не по-малко, отколкото като писател. Той е написал към 40 музикални произведения, сред които едноактната опера „Доктор Фауст“, операта „Троцки в Ню Йорк“, балетната сюита за оркестър „Mr W.S.“ и много други. Музиката играе важна роля и в някои негови литературни произведения. Например, в знаменития му роман-утопия „Портокал с часовников механизъм“, Бетовен вдъхновява главния герой за насилие и му дарява усещането за уникалност и свърхчовек. С помощта на музиката Бърджес отговаря на въпроса могат ли да съществуват възвишеното и насилието заедно и ако да, то какво произлиза от този съюз.

 

БОРИС ВИАН /1920-1959/ 

Френският писател е роден в музикално семейство. Майка му е свирела превъзходно на пиано и арфа, а на сина си дала името на Борис Годунов, това била любимата ѝ опера. Страстна любителка на класическата музика, тя често устройвала за децата си домашни концерти, но младото поколение най-много предпочитало джаза. Заедно с братята си Лелио, Нинон и Ален, Борис организирал домашен джаз-оркестър. На 17-годишна възраст Борис станал член на музикалния клуб Hot Club de France, негов почетен президент бил самият Луис Армстронг. От четирите деца в семейството, трима станали професионални музиканти. Борис свързал живота си с литературата, но музиката продължила да го занимава през целия му живот. Свирил е в оркестър, имал е изяви като музикален журналист и съчинявал песни.

 

Материалът подготви Емилия Попова.

коментари

Добави коментар