Поезия от Калоян Христов

  23 Юни 2019, 08:43        0

Калоян Викторов Христов е роден в град Габрово през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия, училище със силни традиции и висок просперитет в областта на хуманитаристиката. Профилът, който е завършил, е български език и литература, със специални предмети – журналистика, риторика, народопсихология.. Неговият интерес към литературата се заражда още преди постъпването му в гимназията, но там се развива и надгражда. Днес учи в Софийския университет ” Св. Климент Охридски”, във факултета по славянски филологии, специалност Българска филология.

Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com. Негови стихове са публикуване във вестник „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, алманах „Зорница“ и др. През 2018г. излезе първата му книга с поезия, която се казва „Съвпадения“.

 

***

Обгрижена от студена мъгла

раздвижваш я бавно.

Плавно

разклащаш раздраната завеса.

 

Разгръщаш дебелите пластове.

Тръгваш нанякъде.

Бавно протягане

по хлъзгавия път заскрежен.

 

Разчỳпи вледенените пластове.

Усѐти топлина отвсякъде.

Полепна по теб тих топъл полъх.

Ти литна към синевата от пепелява мъгла.

 

Обкръжи над мъглата,

никого не видя долу.

Завихри със крясък крилата

и се върна към твоето гнездо от тъга.

 

Из „Съвпадения“, К. Христов

„Фабер”, 2018

 

СЪВПАДЕНИЯ

Техните стъпки 
съвпадаха
на някои
пътеки.

 

Погледите им
се спираха на
едни и същи 
места.

 

Усещанията им
не се
докоснаха
никога.

 

Из „Съвпадения“, К. Христов

„Фабер”, 2018

 

ГАРА

Перонът си тръгна,
влакът остана.

Букетът си тръгна,
ръце не се появиха...

Релсите гледаха смутени
ръждата си.

 

КРЕПОСТ

Две счупени колони,

паднали камъни,

разрушен капител.

Между каменните плочи

 в преддверието

е изникнал орех.

Корените му достигат

до 4 век.

Листата прожектират

исторически филм

върху сянката на пода.

 

ПОСОКА

Стрелките строго гледат

към три и към дванайсет.

Часовникът лежи

на прашната маса

и всяко тракане на

секундарника вдига

прашинки във въздуха.

 

Градът шуми под тях.

Срамът ликува под

колелата на

стария механизъм.

 

Гълъб каца на прозореца.

Изведнъж механизмът

заработва на обратно.

 

DONAU

Водите се движат
привидно.
Успокояват,
но надолу
течението буйства ли,
буйства.
Влачи спомени,
копнежи, неизказани
мисли, пластмаса,
изгубени лодки.
Водата става 
най-тъжна,
когато на повърхността ѝ
се носят
неподвижни тела.

Сега минава сал,
а под него - 
на дъното,
лежат стотици
истории.

 

ХАЙКУ

Той обичаше да говори много.

Беше писател и всички мислеха,

че пише проза,

но грешаха.

Пишеше стихове,

а най-любимо му беше

да съчинява хайку.

Говореше много,

но се бе научил

да пише кратко.

 

Всъщност започна

да пише кратко

от онази вечер,

когато срещна погледа ѝ.

Това беше най-безмълвното

хайку,

най-краткият разказ

и най-добрият учител

по творческо писане.

 

 

 

коментари

Добави коментар