Поезия от Светослав Савев

Запознайте се с един от нашите автори, чиято дебютна стихосбирка издателство „Библиотека България” ще има честта да издаде съвсем скоро. Той е Светослав Савев и през май тази година спечели второ място в направление "Поезия" на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев", провеждащ се в Шумен. 

Светослав е роден на 15 октомври 1997 година в град Русе. Завършва английска гимназия "Гео Милев", според него, с не особено задоволителен успех. Учи "Бизнес мениджмънт" в Русенски университет "Ангел Кънчев". Пише стихотворения от началото на 2016-та година. През 2017 година започва да публикува в електронното списание "Нова Социална Поезия", а впоследствие в "Нова Асоциална Поезия" и със своеобразния си стил се превръща в един от най-харесваните автори там. 

През 2017 създава и творческата си страница "Перушинест славей", където можете да намерите много от неговите текстове. 

Светослав казва за себе си: „Вятърничав човек, който вее знамето на искреността. Възприемам се като дете на природата и всичко натурално, неподправено и чисто ме привлича по един или друг начин.”  

А ние казваме за него, че той е свеж, различен, талантлив и с изключително чувство за хумор и самоирония. Сигурни сме, че Светослав едно от имената, които ще оставят следа в съвременната българска литература. И когато прочетете написаното от него, вероятно ще се съгласите с нас.

Ето и поетичната селекция, с която успя да спечели престижната поетична награда: 

 

МЕЧТИТЕ СА МНОГОТОЧИЯ 

имам наблюдения върху небето 

забелязвал съм че сутрин 

е като малко детенце 

дори и да плаче то се усмихва 

през остатъка от деня 

е красиво 

но расте 

 

понякога се заглеждам нагоре 

някой път има звезди 

друг път 

луната е кресло в което 

сяда онзи пич с яката шапка 

 

впрочем винаги му се моля 

да пусне въдицата си до мен 

да мога да се хвана и да отида 

сигурно ще е приятна компания 

а и ще е супер да преживея 

растежа на небето от първо лице 

 

НЕБЕСНАТА ТОПЛИЙКА 

сърцето ми е балон 

който отлетя нагоре 

още като бях дете 

 

сигурно Бог 

го е спукал 

 

***

тя е дете тя е дете 

това я отличава нея 

но не знам дали го знае 

усмивката й е корона 

всеки нейн жест е епоха 

женска епоха която събира 

всички пролетни пеперуди 

първото червено яйце 

мелодиите на Бах 

медузите на Горгона 

кръста на Христос 

 

гледам я и мечтая 

косите й са по-кафяви 

от свободата 

очите й са моят оазис 

или ще ме вкаменят 

или 

никога 

няма 

да 

възкръсна 

 

НА И. 

толкова си невинна 

чувствам се сякаш 

вървя по тънкото въже 

между бъдещето 

и очакванията 

 

крехката ти душичка 

е запалена свещ 

с която аз се моля 

светът да тръгне 

на добре