Запознайте се с един от нашите автори, чиято дебютна стихосбирка издателство „Библиотека България” ще има честта да издаде съвсем скоро. Той е Светослав Савев и през май тази година спечели второ място в направление "Поезия" на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев", провеждащ се в Шумен.
Светослав е роден на 15 октомври 1997 година в град Русе. Завършва английска гимназия "Гео Милев", според него, с не особено задоволителен успех. Учи "Бизнес мениджмънт" в Русенски университет "Ангел Кънчев". Пише стихотворения от началото на 2016-та година. През 2017 година започва да публикува в електронното списание "Нова Социална Поезия", а впоследствие в "Нова Асоциална Поезия" и със своеобразния си стил се превръща в един от най-харесваните автори там.
През 2017 създава и творческата си страница "Перушинест славей", където можете да намерите много от неговите текстове.
Светослав казва за себе си: „Вятърничав човек, който вее знамето на искреността. Възприемам се като дете на природата и всичко натурално, неподправено и чисто ме привлича по един или друг начин.”
А ние казваме за него, че той е свеж, различен, талантлив и с изключително чувство за хумор и самоирония. Сигурни сме, че Светослав едно от имената, които ще оставят следа в съвременната българска литература. И когато прочетете написаното от него, вероятно ще се съгласите с нас.
Ето и поетичната селекция, с която успя да спечели престижната поетична награда:
МЕЧТИТЕ СА МНОГОТОЧИЯ
имам наблюдения върху небето
забелязвал съм че сутрин
е като малко детенце
дори и да плаче то се усмихва
през остатъка от деня
е красиво
но расте
понякога се заглеждам нагоре
някой път има звезди
друг път
луната е кресло в което
сяда онзи пич с яката шапка
впрочем винаги му се моля
да пусне въдицата си до мен
да мога да се хвана и да отида
сигурно ще е приятна компания
а и ще е супер да преживея
растежа на небето от първо лице
НЕБЕСНАТА ТОПЛИЙКА
сърцето ми е балон
който отлетя нагоре
още като бях дете
сигурно Бог
го е спукал
***
тя е дете тя е дете
това я отличава нея
но не знам дали го знае
усмивката й е корона
всеки нейн жест е епоха
женска епоха която събира
всички пролетни пеперуди
първото червено яйце
мелодиите на Бах
медузите на Горгона
кръста на Христос
гледам я и мечтая
косите й са по-кафяви
от свободата
очите й са моят оазис
или ще ме вкаменят
или
никога
няма
да
възкръсна
НА И.
толкова си невинна
чувствам се сякаш
вървя по тънкото въже
между бъдещето
и очакванията
крехката ти душичка
е запалена свещ
с която аз се моля
светът да тръгне
на добре
